Въпреки несъгласието на бизнеса, синдикатите, БСП и ДПС

Правителството одобри проект за нов дълг от 4.5 млрд. лв. и 4% свръхдефицит

Решението за КТБ ще е на следващата власт

Снимка: БГНЕС

Въпреки принципното несъгласието на бизнеса, синдикатите, БСП и ДПС, че не е работа на служебен кабинет да внася актуализация на бюджета в Народното събрание, правителството на Георги Близнашки одобри промени, които ще бъдат предложени за одобрение от бъдещия парламент. Мотивът за решението, срещу което се обявиха социалните партньори, е да може страната да функционира нормално до края на годината.

Основните промени в бюджета са свързани с увеличаването на държавния дълг с нови 4.5 млрд. лв. до 8.9 млрд. лв., свърхдефицит от 4% на касова основа, намален икономически растеж от 1.5% от БВП, намалени приходи с 1.062 млрд. лв. и увеличаване на разходите за централната власт с нови 448.5 млн. лв.

Дават се и две възможности за решаване на проблема в банковата система. Едната предвижда отпускането на нови 2.9 млрд. лв. в рамките на одобрената вече 3.3 млрд. лв. държавна помощ за банковия сектор от Европейската комисия. Тази опция е валидна в случай, че се вземе решение за оздравяването на "Корпоративна търговска банка" (КТБ) и Търговска банка "Виктория". Другата възможност е изплащането на гарантираните влогове до 100 000 евро в двете банки, ако се вземе решение за отнемане на лиценза. За тази цел се дава право на Фонда за гарантиране на влоговете да емитира облигации до 2 млрд. лв. В случай, че не може да пласира такава емисия, е предвидена възможност за отпускане на заем до 700 млн. лв. от държавата на фонда, обясни финансовият министър Румен Порожанов. Той уточни, че бъдещето на КТБ и банка "Виктория" ще бъде взето от новото Народно събрание и редовното правителство.

Отделно до края на годината Първа инвестиционна банка (ПИБ) ще продължи да получава ликвидна подкрепа от държавата в рамките на до 1 млрд. лв. Това е заложено в плана за преструктуриране на ПИБ, който е изпратен за одобрение в Европейската комисия, съобщи Порожанов. Спопред плана преструктурирането на ПИБ ще продължи до юни 2015 г. Банката вече получи 1.2 млрд. лв. подкрепа по време на правителството на Пламен Орешарски, които трябва да бъдат върнати в края на ноември.

Служебният кабинет е взел предвид критиките, отправени от финансисти и икономисти, и подробно е разписал, за какво ще бъдат похарчени допълнителните 448.5 млн. лв. от министерства и държавни ведомства. Най-голямата част от средствата – около 130 млн. лв. отиват за заплати в МВР, а над 90 млн. лв. за фонд "Земеделие" за изплащане на субсидии за животновъдите и ДДС за общините по селската програма.  

Допълнително се отпускат и 100 млн. лв. по бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Така за първи път от много години Здравната каса ще влезе без дългове в новата 2015 г., каза зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев.

По-нисък икономически ръст от 1.2% и минимална заплата от 380 лв. през 2015 г.

По-нисък икономически растеж през 2015 г. от 1.2%  и вдигане на минимална работна заплата на 380 лв. е заложено в работния вариант на подготовката на бюджета за следващата година.

Причината е в ревизираните макроикономически показатели в актуализацията на бюджета – дефлация вместо първоначално заложената инфлация от 1.8%, по-нисък икономически растеж от 1.5% вместо заложените 1.8%, което означава намаление на брутния вътрешен продукт с около 2.4 млрд. лв. до над 79 млрд. лв.

За да не бъде нарушена бюджетната процедура за следващата година, подготовката на бюджет 2015 г. е в ход. Приемането на актуализацията на бюджета за тази година е първата стъпка, каза зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев пред Mediapool. От обясненията му стана ясно, че служебният кабинет се е отказал от идеята си да внесе готов законопроект и за държавния бюджет през следващата година, защото той зависи от политиките на следващото правителство.

ГЕРБ, която според социологическите проучвания ще е първа политическа сила в новото Народно събрание, подкрепя направената актуализация на бюджета и биха я подкрепили и в пленарна зала при леки корекции на определени параметри, каза Менда Стоянова пред Mediapool. По думите ѝ, без промени в бюджета някои ведомства може да не приключат годината.

Липса на реформи и отдалечаване от Еврозоната

Синдикати и бизнес са против актуализация на бюджета, надхвърляща дефицит от 3%, каквито са изискванията на Еврокомисията. "Остро се противопоставяме на всякакъв бюджетен дефицит, който ни отдалечава от Еврозоната", каза Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал.

Според финансовия министър Румен Порожанов, най-големият риск за влизане на България в Еврозоната не е превишаването на бюджетния дефицит над 3%, а конкурентоспособността на икономиката.

Бизнесът и синдикатите не са съгласни и с непрекъснато растящите разходи на министерствата, които не спазват бюджетната дисциплина. Не виждаме реформи, може да се продадат ненужни активи, да се направят съкращения в администрацията, България има най-много полицаи на глава от населението в ЕС, каза Васил Велев.

Димитър Бранков от Българската стопанска камара го подкрепи, като заяви, че има "голям резерв за намаляване на разходите на министерства и агенции", като някои ненужни звена могат да бъдат закрити.

"Прави сте, че трябва да се свият разходи, но нищо не може да се направи в края на годината. Ако отидем на съкращения в МВР ще трябва да платим обезщетения", отговори им Порожанов. Част от присъстващите се съгласиха, че за два месеца служебен кабинет няма как да направи реформи.

Именно заради това социалните партньори смятат, че актуализацията на бюджета не може да се третира като рутинна експертна работа, която служебното правителство може да подготви и да поднесе "за подпис“ на следващото правителство и на следващия парламент.

Нов дълг при смяна на шефа на БНБ

Синдикати и бизнес са категорично против и емитирането на нов държавен дълг при липса на публично достъпна официална информация и варианти за решаване на проблемите в затворените "Корпоративна търговска банка" и дъщерната ѝ банка "Виктория" и при сегашната управа на БНБ.

"Не искаме да хвърляме боб дали някой няма да направи отново опит да разклати валутния борд... Нямаме доверие в Управителния съвет на БНБ и в управителя на Централната банка. Това поставя под съмнение всякаква информация, която ни се предоставя, и затова сме против тегленето на нов дълг. Искаме смяна на ръководството на БНБ", каза Велев.

Финансовият министър Румен Порожанов отговори, че този въпрос не зависи от служебното правителство. Актуализацията на бюджета предвижда няколко решения за покриване на недостига на средства в зависимост от това какъв вариант се избере по отношение на КТБ и банка "Виктория", както и каква част от държавната подкрепа ще бъде изплатена от Първа инвестиционна банка (ПИБ) в края на ноември. Вариантите са при отнемане на лиценза на двете банки или ако се върви към тяхното оздравяване. Желанието на държавата е това да стане с капитали на акционерите, чийто оздравителен план все още се очаква, каза Порожанов. Той обаче допусна, че най-вероятно ще се наложи държавна помощ за осигуряване на ликвидност в КТБ и "Виктория".

Затова в актуализирания вариант на бюджета е заложен нов дълг до 2.9 млн. лв. за подкрепа на банковата система. Предлага се и допълнително емитиране на държавно гарантирани облигации от Фонда за гарантиране на влоговете за покриване на недостига на гарантираните депозити до 100 хил. евро, които се оценяват на 3.6 – 3.8 млрд. лв.

Отделно се два право на Министерския съвет да предостави на Фонда за гарантиране на влоговете в банките заеми от централния бюджет до 700 млн. лв.

МВР и фонд "Земеделие" взимат най-много допълнителни пари

Междувременно Министерството на финансите си е взело критика за неразписаните допълнителни 448.5 млн. лв. За централната власт и в новия вариант на мотивите на законопроекта е посочено за какво ще бъдат похарчени.

Допълнителните средства отиват за 11 министерства и ведомства, като най-голямата сума от 125.7 млн. лв. се отпуска на Министерството на вътрешните работи (МВР). Средствата са необходими за изплащане на допълнителните възнаграждения на полицаите, които бяха вдигнати от 1 юли със задна дата, посочи Порожанов. За това ще отидат 110 млн. лв., останалите 15.7 млн. лв. са за издръжка на системата на МВР.

На Държавен фонд "Земеделие” се отпускат 92.1 млн. лв. Основната част от средствата – около 60 млн. лв. - са нужни за изплащане на националните доплащания на животновъдите. Останалите пари се разпределят за плащане на ДДС на общините по Програмата за развитие на селските райони и други програми – 22.1 млн. лв., за борба с болестта "син език” и за минимална помощ за производителите на плодове и зеленчуци – 10 млн. лв.

Министерството на труда и социалната политика ще получи до 50 млн. лв., от които 36 млн. лв. ще отидат за помощи за домакинства, за програми за заетост и гарантиране изплащането на социалните помощи. Останалите 14 млн. лв. са за издръжка на ведомството.

На Министерството на здравеопазването се отпускат допълнително до 24.2 млн. лв. за спешната и психиатричната помощ, както и за болници в отдалечени и трудно достъпни райони.

Министерството на регионалното развитие ще получи 16.4 млн. лв. Основната част от тях - 13 млн. лв. - ще отидат за подготовката на пътищата преди зимата. Останалите средства са за изплащане на обезщетения по отчуждаване на имоти по важни инфраструктурни проекти.

Министерството на земеделието и храните също ще получи допълнително до 16.4 млн. лв. Те са разпределени между Българската агенция по безопасност на храните – 5.4 млн. лв., Селскостопанската академия – 5 млн. лв., Изпълнителна агенция по горите – 4 млн. лв. и Изпълнителната агенция "Рибарство и аквакултури” – 2 млн. лв.

По бюджета на Министерството на транспорта се отпускат 14.7 млн. лв., които ще отидат за разплащане на дължими суми по договора за строителството на втория мост над Дунав при Видин – Калафат.

Министерството на отбраната ще получи до 10 млн.лв. за разплащане на просрочени задължения към доставчици на консумативи и медикаменти.

За Висшия съдебен съвет са предвидени 10 млн. лв. за изплащане на възнаграждения на съдебни заседатели и на дължими обезщетения по Кодекса на труда, Закона за съдебната власт и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и за издръжка на съдилищата. Отделно Министерството на правосъдието ще получи още 5 млн. лв., които ще отиат основно за затворите и за правна помощ.

На Министерството на културата се отпускат още 4 млн. лв. за субсидии на театрите и оперите, както и за основен ремонт на сградата на Националната гимназия за древни езици и култура.

До 3 млн. лв. ще получи и Министерството на външните работи, като средствата са за изплащане на командировки на служителите в чужбина.

Предвидени са и 77 млн. лв. за финансирането на европейски проекти и други разходи.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?