В нарушение на закона

Правителството "отърва" БСП от Червеняков – праща го посланик в Черна гора

Правителството "отърва" БСП от Червеняков – праща го посланик в Черна гора

Правителството предложи депутата от БСП Младен Червеняков за посланик в Черна гора, въпреки твърденията на външния министър Кристиан Вигенин, че с политическите назначения на предишното правителство е нарушен Законът за дипломатическата служба.

Законът регламентира 20-процентна квота за политически назначения на посланици, но наскоро Вигенин обяви, че тя вече е запълнена и се зарече да предприеме мерки за ограничаването на политическите назначения.

Младен Червеняков, който в момента е председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, отказа коментар за предложения му пост, преди да приключи съгласувателната процедура и да бъде подписан указ на президента.

Политическата квота в Закона за дипломатическата служба:

За ръководители на задгранични представителства се назначават дипломатически служители, които имат минимално изискващия се дипломатически ранг и длъжностна категория съгласно класификатора на дипломатическите длъжности по чл. 42.

(2) По изключение за ръководител на задгранично представителство може да бъде назначено лице, което не е от състава на дипломатическата служба само когато то:

1. е изявена личност, която се ползва с безспорно добро име и авторитет в Република България;

2. отговаря на изискванията по чл. 27, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5.

(3) Броят на ръководителите на задгранични представителства, които не са от състава на дипломатическата служба, не може да надхвърля 20 на сто от общия брой на всички ръководители на задгранични представителства във всеки даден момент.

(4) Ръководителите на задгранични представителства преди заминаването им преминават задължителна подготовка по план, утвърден от постоянния секретар.

Депутатът от БСП и бивш министър от кабинета "Виденов" формално е външен за системата, не е кариерен дипломат и не е известно да има опит в политиката на Западните Балкани и конкретно с Черна гора. Той обаче демонстрира инакомислие и критичност спрямо ключови решения на ръководството на БСП. Така например не подкрепи избора на Делян Пеевсски за шеф на ДАНС, а после си позволи и да критикува партийната линия в БСП. Сега Червеняков получава традиционното в подобни ситуации посланическо назначение.

Вигенин и политическата квота

Стана практика последните външни министри още на влизане в министерството обявяват, че ще ограничават политическите назначения и подготвят ремонт на Закона за дипломатическата служба.

Едно от най-силните изявления в тази посока направи именно Вигенин, който обяви, че обмисля дори да премахне изцяло т.нар. политическа квота при назначенията на посланици, тъй като според него в последния мандат (на ГЕРБ) се е стигнало до крайности в това отношение. Той съобщи, че политическите назначения на посланици са 25%, а при генералните консули този процент стигал до 65.

Все още обаче не е представил законови промени в тази посока. Друг проблем е, че липсва и точна дефиниция на политическата квота, което прави заобикалянето ѝ лесно.

Освен Червеняков за посланици са предложени и Петко Дойков за Индия, Руси Иванов за Дания, Румяна Митрева за Норвегия, Петър Вълов за Молдова и Кристина Бешкова за Съвета на Европа в Страсбург.

ДС и дипломацията

Нито един от тях не е осветен от Комисията по досиетата като агент на бившата Държавна сигурност (ДС) и не се очаква президентът Росен Плевнелиев да откаже да издаде указ за назначаването им конкретно по този повод.

Плевнелиев обяви в аванс, че няма да подпише назначения на т.нар ДС посланици.

Външният министър Кристиан Вигенин обаче продължава да разчита на тях, като ги изпраща на постове зад граница, които не изискват санкцията на държавния глава, като в края на миналата седмица обясни, че "понякога се налага като втори човек или като изпълняващ длъжността това да се случи".

Така подполковникът от военното разузнаване Валентин Радомирски ще е заместник на Петър Вълов в Молдова, а Емил Вълев, агент на ДС, ще е заместник на Кристина Бешкова в Страсбург, съобщи в. "24 часа". По информация на Mediapool това са само част от назначенията на кадри на бившите служби зад граница от новото правителство, като МВнР не предоставя информация за точния им брой.

В отговор на запитване на Mediapool oт министерството съобщиха, че евентуалното водене на статистика относно броя служители с принадлежност към службите от тоталитарния режим би било основано на дискриминационен признак съгласно мотивите на решение на Конституционния съд за обявяване противоконституционността на някои разпоредби на Закона за дипломатическата служба. Става въпрос за решението, според което принадлежността към бившите служби не може да бъде основание за ограничаване на конституционни права и в частност за забрана заемане на определена длъжност.

Вигенин каза преди няколко дни, че оценява хората по това какви са техните способности и качества, а не по това дали някога са били част от службите.

"Има едно единствено условие, по което сме се договорили с президента Росен Плевнелиев, че хора с принадлежност към ДС няма да бъдат изпращани за посланици, но понякога се налага като втори човек или като изпълняващ длъжността това да се случи. Има места, където няма кандидати за съответните позиции и няма как да правим подобно пресяване, не поддържаме статистика кой и дали е бил в ДС", заяви Вигенин в петък.

Споделяне
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?