Правителството ще търси решения на поне 10 въпроса в преговорите си с "Газпром"

Служебното правителство е в комуникация с “Газпром” и ще търси решения на поне 10 въпроса по възобновяване на доставките за България. Сред тях са пренасочване на количества за 2023 г., тъй като няма как количествата по действащия договор, които "Газпром" не доставя от април, да бъдат получени изцяло в рамките на тази година, цената на газа и схемата на разплащането му. Това стана ясно от изказване на енергийния министър Росен Христов в сряда привечер. Наред с това той отбеляза, че дори и правителството "да възстанови някакви доставки с "Газпром", те "далеч няма да са 90% или 100% от целия газ", а се разчитало на диверсификация и на алтернативни доставки. Затова се водели се паралелни преговори с "Шел", "Тотал Енерджи", "Шанийр" и др.

10 спорни елемента за сглобяване

В понеделник изтече срока, в който служебното правителство очакваше отговор от “Газпром” по искането му за разговори по подновяване на спрените в края на април газови доставки. Такъв отговор не бе получен. От сегашното участие на министъра не стана ясно дали под визираната от него "комуникация с "Газпром" се има предвид само изпратеното българско искане за преговори или вече има някакъв отговор по него, или са започнали преговори под друга форма.

"В комуникация сме с Газпром и се опитваме да доведем разговорите до позитивно приключване на преговорите и възобновяване на доставките при изгодни за нас условия. За момента не мога да споделям много детайли от тези преговори, тъй като клаузите са конфиденциални. Мога да ви уверя, че работим изключително интензивно и се надяваме скоро време да имаме положителен резултат", каза Росен Христов пред БНТ в сряда.

Той уточни, че има поне 10 еднакво важни елемента, по които трябва да се намерят решения при преговорите с “Газпром”.

“Тук не говорим просто за доставки на газ, но също и за условия за плащане в рамките на европейските ограничения, говорим за цена, за срокове, за защита на интересите на "Булгаргаз" и техните права по договора при евентуален арбитраж, ако се стигне до такъв”, каза министърът.

От думите му стана ясно, че се преговаря част от количествата, които по договор “Булгаргаз” трябваше да получава от “Газпром” преди руската компания да реши да спре доставките, да се доставят през 2023 г.

“Ние физически не можем да вземем всички количества по договора в рамките на 2022 г. Затова едно от условията е част от количествата да ги вземем в първите месеци на 2023 г. Цената е отделна тема на разговор”, каза той.

"Другото ключово е системата на плащане. Тя задължително трябва да бъде тази, която се използва в Европа", каза още той.

На въпрос дали ще открие сметка в рубли, той каза, че не може да дискутира детайли, но екипът му изцяло работил по схемата, която използват “всички останали европейски държави”, било то чрез частни дружества или чрез държавни дружества.

“Ние няма да се отклоним от европейските практики. Както знаете в Германия, Франция частните дружества купуват газ от "Газпром". В Гърция и Унгария - дружествата са държавни също купуват газ от Газпром. Те всички плащат по една и съща схема, по която евентуално бихме плащали и ние”, каза той.

Повторно попитан дали говори за откриване на сметка в рубли Христов каза, че е конфеденциална информация и пак повтори, че схемата няма да противоречи на регулациите на ЕС.

Цел: Осигуряване на 130-150% от нужното количество газ

Енергийният министър твърди, че правителството не прави завой към “Газпром”, екипът му работил по диверсификация на доставките и посочи, че си е поставил за цел осигуряване на 130-150% от необходимите количества газ.

“Водим преговори с редица компании. Идеята е да осигурим 130-150% от необходимото количество газ. Преговоряме с “Шел”, “Тотал Енерджи”, “Шанийр”, турски компании и с Азарбайджан", каза той. Вероятно стратегията по наддоговаряне на количества, над 100%, е вид застраховка при изненадващо спиране на доставки от някоя компания. В предходните дни лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев многократно предупреди, че няма сигурност за доставките на "Газпром", който в момента нарушава договорите си с редица европейски държави.  

По отношение на диверсификацията, кабинетът “Петков” успя да договори с американската компания “Шанийр” доставката на 10 танкера втечнен газ от САЩ, но служебното правителство в крайна сметка взе само един. Сегашната власт се оправда с липсата на осигурени слотове за разтоварване на втечнен природен газ.

Компенсации за бизнеса не се предвиждат

По отношение на горещия въпрос ще отпусне ли правителството компенсации за бизнеса заради високите цени на синьото гориво, Христов каза, че това е невъзможно, защото няма как без парламент да се направи актуализация на бюджета. Затова правителството му работело по осигуряването на природен газ на достъпни цени.

Реакция

Първи реакции на думите на министър Росен Христов дойдоха от Ивайло Мирчев, който гостува на БНТ минути след участието на министъра. Мирчев заяви, че "Демократична България" е категорично против връщане към доставки по договора с "Газпром", защото така ще понесем тройна щета.

Първо, България ще загуби арбитража за милиарди за спрения ни от “Газпром” газ, защото ако сега се съгласим да плащаме в рубли, значи сме можели да го правим и като сме се отказали. Второ, газът от “Газпром” не е евтин - последният пример е Унгария, която плаща скъпо и единствено за руски газ. Трето, Путин може отново да ни завърти кранчето и да станем без доставки - тази сутрин Франция осъмна без газ.

Политикът разкритикува думите на гостувалия преди него в студиото на БНТ енергиен министър Росен Христов, който каза, че няма как да повлияе на търговците на газ в Гърция и да осигури липсващите свободни слотове, от които да получим втечнен газ.