Православната църква очаква историческо решение за Украйна

Православните в Москва и Киев се готвят за предстоящо историческо решение: самопровъзгласилата се църква на Украйна може скоро да бъде призната от Константинополската патриаршия и да се освободи от руската духовна опека - възможност, смятана в съседната страна за "катастрофа", съобщи Франс прес.

Православните украинци са разделени: мнозина принадлежат към църквата, свързана с Московската патриаршия, други са верни на Киевската патриаршия, самопровъзгласила се в отскоро независима Украйна през 1992 г. и непризната в момента от никоя православна църква.

Константинополският патриарх Вартоломей, чието седалище е в Истанбул - "пръв сред равни" измежду другите православни патриарси, получи от Киевската патриаршия официална молба, подкрепена от украински депутати, тя да бъде призната за пълноправна църква в православния свят. Предстои той да се произнесе за религиозното бъдеще на Украйна.

Ако Вартоломей одобри молбата на Киев за независимост, "никой не знае как ще се развият нещата на практика" и по-специално колко църкви и манастири в Украйна може да изгуби Москва, коментира руският независим експерт Андрей Десницки.

Русия и Украйна са в остра вражда, откакто през зимата на 2014 г. властта в Киев мина в ръцете на прозападни сили; после Москва анексира украинския полуостров Крим, а в Източна Украйна избухна конфликт с проруски сепаратисти, взел досега над 10 000 жертви.

Тези събития засилиха напрежението между двата клона на украинското православие и накараха мнозина украинци да обърнат гръб на Московската патриаршия.

"Опитите за отделяне на Украинската православна църква от Московската патриаршия може да предизвикат катастрофа" в православния свят, отбеляза руският патриарх Кирил, който ще посети Турция в петък и ще убеждава Вартоломей да не взема решение в този смисъл.

Константинополската патриаршия е по-стара, но тази в Москва обединява повече вярващи и повече енории. Ако Московската патриаршия изгуби влиянието си в Украйна, сериозно ще пострада положението ѝ в православния свят.

"Пряка заплаха"

Източник в украинското правителство увери АФП, че Киев е "на косъм" от създаването на нова независима църква въпреки "трудностите", които се очертават с оглед срещата на руския патриарх Кирил с Вартоломей.

През последните месеци украинският президент Петро Порошенко критикуваше все по-често лоялния към Москва клон на православната църква - религиозната общност с най-голям брой енории в страната.

В края на юли например Порошенко го нарече "пряка заплаха за националната сигурност" на Украйна.

От своя страна украинската църква към Московската патриаршия се оплака от намеса на държавата в църковните дела.

"Не желаем Църквата да бъде използвана в геополитическата схватка", посочи отец Миколай Данилевич, говорител на този клон от украинското духовенство.

"Обтегнати отношения"

Според руския експерт по религиозните въпроси Роман Лункин след 2014 г. патриарх Кирил е действал "изключително предпазливо" в украинската църква към Московската патриаршия, за да не засили още повече противопоставянето срещу Русия.

Московската патриаршия например не е подпомагала никога директно украинските сепаратисти и е оставила енориите от анексиран Крим под юрисдикцията на своя киевски клон.

Украинската църква, свързана с Москва, се надява, че патриарх Кирил ще успее да убеди Вартоломей да отхвърли молбата на самопровъзгласената църква и на украинските депутати.

"За Църквата тази среща е нещо като срещата на върха Тръмп-Путин", коментира отец Данилевич, имайки предвид историческите преговори между двамата лидери в Хелзинки през юли.

Според Лункин отношенията между Кирил и Вартоломей са "обтегнати" и това най-ясно пролича през 2016 г., когато руският патриарх не участва в Всеправославния събор на остров Крит за пръв път от над 1000 години.

Московската патриаршия още не е простила на Константинопол, че след разпадането на Съветския съюз взе под своя юрисдикция част от Естонската православна църква.

Московската патриаршия упреква Константинопол и за връзките му с енориите на украинската диаспора в Канада и САЩ, заявили, че подкрепят самопровъзгласилата се Киевска патриаршия.

По думите на руския независим експерт Андрей Десницки Московската патриаршия може би ще помоли Кремъл "да използва влиянието си" върху турския президент Реджеп Тайип Ердоган, за да упражни той натиск върху Вартоломей. 

Руски хакери взели на прицел висши православни духовници

Руските хакери, които миналия месец бяха официално обвинени от специалния разследващ прокурор в САЩ, години наред са се опитвали да откраднат личната кореспонденция на някои от най-известните фигури на православието, констатира разследване на Асошиейтед прес. Това показва колко големи са залозите в битката между Киев и Москва за религиозното бъдеще на Украйна, отбелязва агенцията.

На прицел са били взети главните помощници на Вселенския патриарх Вартоломей Първи, който е смятан за пръв между равни сред лидерите на световното православие.

Проучването на АП се базира на списък от 4700 имейл адреси, станали прицел на хакерските атаки. Списъкът е бил предоставен миналата година от компанията "Секюъуъркс" - дъщерна фирма на концерна "Дел текнолъджис". АП от месеци изучава предоставените ѝ данни, разкривайки как известната руска хакерска групировка "Фенси беър" се е опитвала да разбие електронните пощи на Демократическата партия в САЩ, на доставчици на американските въоръжени сили, на служители от разузнаването, на международно известни журналисти и дори на съпруги на американски военни.

През юли в рамките на продължаващото разследване на специалния прокурор Робърт Мълър за руската намеса в изборите в САЩ през 2016 г. съдебен състав в САЩ идентифицира 12 агенти на руското разузнаване, които според него стоят зад хакерските атаки срещу кандидатпрезидентската кампания на Хилари Клинтън.

Руската православна църква каза, че не разполага с информация за хакерските атаки и отказа коментар. Руски служители припомниха на Асошиейтед прес, че Кремъл отрича да има нещо общо с "Фенси беър".