Преболедувалите тежко, неваксинираните и хронично болните са по-застрашени от дълъг Covid

По-склонни да развият дълъг Covid-19 са хората, които са преживели по-тежко заболяването, особено тези, които са били хоспитализирани или са имали нужда от интензивно лечение. В рисковата група попадат и хората, които са имали остри или хронични здравословни проблеми преди вируса, неваксинираните, преживелите мултисистемен възпалителен синдром по време на или след заболяването, както и тези със затруднен достъп до здравеопазване и лечение. Това обясни д-р Валери Цеков, председател на Българското сдружение по иновативна медицина (БСИМ) по повод началото на националната информационна кампания "По-силни срещу Covid-19", която се организира от сдружението в партньорство с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

"При съмнение за дълъг Covid-19 е нужно без отлагане да се потърси лекарска помощ при общопрактикуващия лекар или специалист със съответната специалност", каза д-р Цеков. Той припомни, че ваксините дават огромно предимство в защитата на хора и цели общности срещу инфекция и тежко протичане на заболяването. Ваксинираните, които впоследствие са се заразили, са по-склонни да бъдат безсимптомни в сравнение с неваксинираните.

Данните показват, че вероятността при ваксинираните да се наложи хоспитализация е над 70% по-малка. Напълно имунизираните, при които има пробив във ваксинацията, са с около 49% по-ниска вероятност да развият симптоми на дългосрочен Covid-19 синдром от неваксинираните.

По последни данни на Центъра за контрол на заболявнията (CDC) на САЩ при 13.3% от преболедувалите вируса с пост-Covid той продължава един или повече месеца след заразяване. При 2.5% - три или повече месеца и при над 30% - шест и повече месеца сред пациентите, които са били хоспитализирани.

Здравословните проблеми при дълъг Covid-19 са разнообразни: кръвни съсиреци (тромбози), съдови, сърдечно-съдови, дихателни, хематологични, неврологични, бъбречни (остро увреждане на бъбреците, бъбречна недостатъчност), мускулно-скелетни проблеми, нарушено психично здраве, главоболие, "мозъчна мъгла". "Много от тези състояния се срещат и при заболявания, различни от Covid-19 и нито едно не е уникално за дълъг Covid-19, поради което той е труден за диагностициране", коментира д-р Цеков.

При децата също се наблюдава дълъг Covid, но по-рядко (около 2%). Срещаните при тях симптоми са влошено физическо и психично здраве четири или повече седмици след инфекцията със SARS-CoV-2. Проявите са предимно тревожност, уморяемост, главоболие, сърцебиене, болки в мускулите, затруднена концентрация и безсъние, алергичен ринит.

Проф. Георги Момеков от Катедрата по фармакология, фармакотерапия и токсикология на Медицински университет – София представи данни, според които в държави с нисък имунизационен обхват, каквато е Бълграия, смъртността е по-висока. Именно затова, според него, ако бяха изчакани обичйните срокове за клинични изпитвания на ваксините, щетите за обществата, щяха да са свързани с висока смъртност, висока честота на тежко протичаща инфекция с трайни последствия, продължителна нетрудоспособност, изтощаване на здравните системи, засягане на пациентите, изискващи постоянни и спешни грижи, продължаващи мерки тип локдаун с блокиране на икономиката и висока честота на мутации.

Националната информационна кампания "По-силни срещу Covid-19" има за цел да повиши информираността на обществото относно SARS-CoV-2 и необходимостта от ваксинация срещу него, да отговори на най-често задаваните въпроси и да промени отношението към имунизацията.

В рамките на кампнията е създаден анимиран видео клип, който ще се разпространява в социалните мрежи и медиите, както и ще се излъчва на екраните на метростанциите в София до края на месец юни.

Информация за кампанията ще достига до обществото и чрез специален радио спот. Изготвени са и информационни брошури, които ще се разпространяват с помощта на общопрктикуващите лекари. Съдържанието на всички материали е съгласувано с Министерството на здравеопазването.