Предисторията на американското решение за Ирак

На 17 септември 2001 г., шест дни след атаките срещу Световния търговски център и Пентагона, президентът Джордж У. Буш подписва секретен документ, съдържащ планове за война срещу Афганистан като част от глобалната кампания срещу тероризма. В края на документа, почти като бележка под линия, президентът дава указания на Пентагона да започне планиране на евентуална инвазия срещу Ирак.

Тази неизвестна досега директива е характерна за цялостния процес на вземане на решения за Ирак, останал скрит за обществеността. Сега, когато САЩ са на ръба на войната, последиците от тази липса на прозрачност са налице - хладна подкрепа за военна операция в Държавния департамент, мълчалива тревога сред военните от Пентагона и всеобщо объркване сред държавните служители и обществеността относно това как и кога е била определена политиката.

Решението за конфронтация с Ирак в много отношения е победа за малка група консерватори. Тяхната твърда линия е бързо възприета от президента Буш и вицепрезидента Чейни след 11 септември.

В момента администрацията се заема с нещо "много странно в американската история - превантивна война" и затова "изискванията тя да бъде оправдана са много високи", смята преподавателят по международни отношения от Джорджтаунския университет Джон Айкънбъри.

"САДДАМ ТРЯБВА ДА СИ ХОДИ"

Малка група в администрацията, особено в Пентагона и около вицепрезидента, от дълго време наблюдава действията на Саддам Хюсеин и още преди Буш да стане президент настоява за неговото отстраняване.

Преди пет години консервативното седмично списание Стандарт излиза със заглавие на корицата: "Саддам трябва да си ходи: Упътване как да стане това". Две от статиите са написани от хора, които се издигат при сегашната администрация - Залмай М. Халилзад, специален представител на Белия дом пред иракската опозиция, и Пол Д. Улфовиц, заместник-министър на отбраната.

Рано или късно ще трябва да се справим с този проблем. Колкото по-рано, толкова по-добре, пишат Халилзад и Улфовиц. В началото на 1998 г. в отворено писмо до президента Бил Клитън те, заедно с още осем души, които сега заемат отговорни постове в администрацията на Буш /един от тях е министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд/, настояват да започне "изпълнението на стратегия, целяща отстраняване на режима на Саддам от власт".

11 СЕПТЕМВРИ

В началото на управлението на Джордж У. Буш Държавният департамент предлага "интелигентни санкции" срещу Ирак. Всичко обаче се променя след 11 септември 2001 г. Докато гледа срутването на кулите на Световния търговски център на телевизор в бункера под Белия дом, вицепрезидентът Чейни казва: "Колкото и невъобразимо ужасно да е това, можеше да е много по-лошо, ако те имаха оръжия за масово унищожение."
В следващите дни същата мисъл хрумва и на други американски представители. Тревогите им обаче са оставени на заден план от необходимостта първо да се реши проблема с Афганистан.

Все пак, съгласно тайната президентска директива от 17 септември, Пентагонът започва да преразглежда плановете си за Ирак. На 19 и 20 септември работна група оживено обсъжда необходимостта от отстраняване на Саддам Хюсеин. На заседанието присъства и Доналд Ръмсфелд.

Хора от екипа на Джордж Буш обясняват, че решението за Ирак е естествена последица от посланията по време на предизборната му кампания. По техните думи, след 11 септември той бързо осъзнал необходимостта да се изправи срещу Ирак. Това обаче не става публично достояние. Президентът не смята, че нацията "може да се справи с шока от 11 септември, ако някой ѝ говори за държави, които имат оръжия за масово унищожение".

НА ФОКУС

През октомври и ноември Ръмсфелд и Чейни разговарят няколко пъти и споделят подозренията си, че държави като Ирак може да са свързани с терористи. В началото на ноември пенсионираният генерал Уейн Даунинг по собствена инициатива се заема да изработи планове за атака срещу Ирак. Началниците му са уведомени, но не и президентът.

Фокусът се насочва върху проблема с Ирак. За много хора "това е почти религия - ще дойде краят на света, ако не направим нищо сега", обяснява представител на администрацията.

"ОС НА ЗЛОТО"

Тази тенденция обаче остава скрита за общественото внимание. В речта си за състоянието на съюза на 28 януари 2002 г. Буш набързо споменава за Ирак: "Страни като тези /Иран, Ирак и Северна Корея/ и техните съюзници-терористи, представляват ос на злото, застрашаваща мира в света."

Държавният департамент заема позиция, че тези думи не представляват промяна в американската политика към Ирак. Представители на Белия дом омаловажават значението на изказването като съветват медиите да не приемат, че става дума за някаква следваща фаза на войната срещу тероризма.

Но точно по същото време Буш тайно подписва нареждане до ЦРУ да започне мащабна тайна операция за сваляне на Саддам Хюсеин, като за тази цел разрешава употребата на смъртоносни средства.

"ВЗЕХ РЕШЕНИЕ"

През пролетта на 2002 г. започва сериозно военно планиране. На всеки три или четири седмици генерал Томи Франкс, началник на Централното командване на САЩ, информира на четири очи Буш за напредъка на работата.

На 1 юни Буш произнася друга важна реч, този път в Уест Пойнт, и защитава идеята за превантивна война срещу предполагаеми заплахи. През същия месец се решават два потенциално взривоопасни проблема - опасността от война между Индия и Пакистан и неопределеността на американската политика в израелско-палестинския конфликт - и Белият дом насочва цялото си внимание към Ирак.

Чак по-късно става ясно, че президентът вече е взел решение. През юли председателят на Съвета за планиране на външната политика към Държавния департамент Ричард Н. Хаас се среща с Кондълиза Райс и пита дали трябва да обсъдят мотивите "за" и "против" война срещу Ирак.

Няма проблем, отговаря Райс, президентът вече е взел решение.

По БТА, със съкращения