Предизборните идеи на БСП водят до ръст на публичния дълг

Наскоро Българската социалистическа партия представи проект за предизборна програма. В него накратко са посочени основните идеи, които ще следва БСП, ако спечели изборите и състави кабинет. Тъй като до момента социалистическата партия води във всички социологически проучвания и има голяма вероятност да управлява след изборите, този проект за програма става твърде интересен.

Още в началото са посочени ограниченията пред икономическата политика според БСП. На първо място е поставен валутният борд. Изглежда той все още се разглежда като пречка от страна на БСП. Той наистина е пречка, но не пред успешната икономическа политика и пред икономическия растеж, защото е режим на твърди бюджетни ограничения, който не дава възможност за прекомерни дефицити и изисква поддържането на фискална дисциплина. Валутният борд е единственият режим, който осигурява стабилност на парите (ниска инфлация), конвертируемост на българския лев, стабилност и предвидимост на средата за бизнес. Той не позволява да се случат преразпределителните процеси вследствие на инфлацията, каквито например имаше по време на кризата от 1996-7 г. като резултат от действията на БСП.

Юздата МВФ

Като второ ограничение се приема сътрудничеството с Международния валутен фонд (МВФ). Това също е свързано с препоръките на тази институция за разумно управление на държавните финанси и оттам невъзможността за използването на големите дефицити като средство за стимулиране на икономиката.

Следващото ограничение пред БСП е влизането на България в икономическия и валутен съюз. Тук са обхванати критериите от Маастрихт - ниска инфлация, ниски лихвени проценти, бюджетен дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт за съответната година, ниски и устойчиви равнища на държавен дълг и стабилност на местната валута спрямо еврото (колебание в рамките на +/-15%). Някои от критериите тук не са особено строги - например тези за бюджетния дефицит и досега бяха спазвани през всяка година от въвеждането на валутния борд. Средно за периода дори има излишък. Само че цялостното впечатление от проекта за програма на БСП е, че тази традиция няма да бъде спазена.

В представените варианти за развитието на икономиката може да се направи връзка между размера на бюджетния дефицит и икономическия растеж, който се очаква от страна на БСП. Оптимистичната прогноза предполага растеж от 8% при бюджетен дефицит от 1.5% от БВП, докато песимистичната - растеж до 6.5% при нулев дефицит. Оттук ясно проличава, че ще бъде следвана една експанзионистична фискална политика, която обаче не би могла да доведе до подобен растеж на БВП.

Подобен по размер устойчив ръст на БВП наистина е необходим на българите, за да постигнат догонването на реалните доходи на гражданите от Европейския съюз, но това не може да се постигне чрез политика, която е кейнсианска по характер и е отречена отдавна в икономическата теория и практика. Подобна политика има за дългосрочна последица нарастване на публичния дълг (външен и вътрешен), повишаване на лихвените проценти, изтласкване на частните инвестиции поради по-скъпото им финансиране, повишаване на инфлацията и в крайна сметка по-нисък икономически растеж. При тези условия всяка прогноза за растеж над 5% изглежда оптимистична.

Ръстът на бюджетните заплати ощетява реалната икономика

По отношение на ускореното догонване на европейските доходи, в БСП явно имат предвид това да се случи само с работещите в бюджетната сфера, без обаче това да е свързано с нарастването на тяхната производителност на труда. Това означава единствено, че повече средства ще бъдат иззети от хората, които действително добавят стойност, поемат риск и по тази причина изкарват доходи, в полза на останалите, които разчитат на преразпределението на чужди пари. такова голямо увеличение на заплатите се случи в Унгария по повод влизането в ЕС и по тази причина тогавашният министър-председател по-късно си подаде оставката. Така че ако в БСП искат да се поучат от чуждия опит, те по-добре да изпълняват това свое намерение - ползата от това ще бъде както за цялата икономика, така и конкретно за тях.

Следващата идея на БСП, която може да доведе до негативни последици е за семейното подоходно облагане. Това е още един популистки ход, който ще допринесе за усложняване на данъчната система, ще даде стимули за увеличаване на корупцията сред данъчните служители и няма да постигне целта си да подпомогне по-бедните. Освен това така се предоставят облекчения за определен кръг от хора вместо да се намалят данъците за всички.

Парите от излишъка не стигат за граница на бедността като в Европа

Друга идея, която е със социална насоченост е обвързването на социалната пенсия, гарантирания минимален доход и минималната работна заплата с официално приетата от ЕС граница на бедността. Минималната работна заплата е още един пример за инструмент, който изглежда се използва с добри намерения (по-високи доходи за хората, които я получават) само че общият ефект от нея е изцяло негативен. Изглежда, че БСП активно ще използва тези инструменти за въздействие, но тук възниква въпросът откъде ще се намерят средства за това. Един източник е реализирането на бюджетни дефицити и съответно използване на фискалния резерв за социални разходи. От БСП разчитат на голям растеж на БВП само че без необходимите реформи този растеж е просто невъзможен.

А БСП на практика не предлага такива радикални промени (освен, разбира се, използването на бюджетния дефицит за "стимулиране" на икономиката). Едно добро предложение е за нулевата ставка по реинвестираната печалба за фирмите. Само че изглежда то ще може да се използва от ограничен кръг от фирми, а не от всички. Можем да съдим за това от законопроекта, внесен в Народното събрание от Сергей Станишев, в който се казва, че от печалбата се приспадат делът от нея, реинвестиран в новопридобити машини, производствено оборудване и апаратура, използвани за производствена дейност. Под производствена дейност в Закона за корпоративното подоходно облагане се разбира: "процесът на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване на (обработка или преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация". Тоест тук не се обхващат фирмите за услуги и тази промяна ще има характер на преференция, а не на премахване на данъка за всички. Това съответно ще предизвика опити част от дейностите да се представят като производствени. Освен това така ще се изкривят стимулите на инвеститорите именно към тези дейности, при които данъкът е по-нисък.

В БСП определят и приоритети, които според тях биха могли да ускорят развитието на икономиката. Това са високите технологии, инфраструктурата, туризмът и селското стопанство. Това логично се свързва с останалите части от програмата и представлява типичното виждане, че чрез повече държавни разходи за инфраструктура и преференции за дадени отрасли може да се постигне по-висок растеж. Високите технологии, туризмът и селското стопанство наистина са важни, но те се развиват естествено и без намесата на държавата.

Ролята, която трябва да приеме държавата в случая, е да осигури възможност за развитие на всички отрасли чрез необходимите реформи за това. Такива мерки биха били въвеждането на нулев данък върху реинвестираната печалба за всички фирми, ограничаване на лицензионните и разрешителните режими, подобряване качеството на публичните услуги и приватизация на част от тях, по-добра защита на правата на собственост и по-добро гарантиране на спазването на договорите и др. друга основна пречка пред бизнеса и гражданите е големият размер на осигуровките, които значително увеличават разходите за наемане на работници и съответно намаляват разполагаемите доходи да тези работници. Но това не се споменава никъде като проблем в проекта за програма на БСП макар че наистина има социален смисъл.

В допълнение ще кажем, че част от таблиците с прогнозите на БСП показват несъвместими числа едни с други, което може би ще бъде поправено в по-следващите версии на програмата. Като цяло в програмата на БСП няма нищо изненадващо, в нея е отразен един твърде голям оптимизъм за развитието на България и по този начин тя изпълнява чисто предизборни задачи. Вероятно при нейното по-нататъшно развитие тя ще придобие и по-завършен и по-убедителен вид, но в момента тя не би могла да изпълни поставените икономически цели.