Предизборните предложения на НДСВ (и БСП) са лицемерни и несъстоятелни

В тези предложения става дума за подходи към проблеми на стопанството и благосъстоянието, които не са нито перспективни, нито приложими, нито полезни.

От гледна точка на морала

И в двата случая имаме работа с умишлено предизборно лицемерие. То може да бъде определено като съзнателна заблуда на избирателите, за да се съгласят те да бъдат управлявани.

Такова поведение не е порядъчно в нормалния етичен смисъл на думата. Но предизборното лицемерие е донякъде нормално и традиционно, с него наблюдателите на политическия живот в страната са свикнали.

По време на обединяването на опозицията за недоверие към правителството, общият мотив бе, че то "не управлява в полза на хората". НДСВ и премиерът трябваше да реагират. И те реагират със същите послания, които имаха през 2001 г.

БСП се почувства изпреварена в популизма. Не е важно, че тази партия обещава повече, съществено е, че лицемерието може да смени реториката. През последните две години общественото обсъждане на стопанската и данъчната политика се характеризираше с разумност и наченки на пресмятането на ползи и разходи. В резултат:

бяха намалени преките данъци,
започна разговор за реформа на пенсионното дело към фондонабиращи схеми и разширяване на частния сегмент,
появиха се не само експертни, но вече и политически разсъждения, започна дискусия за намаляване на осигуровките, на косвените данъци и квази-данъците;
за квази-данъците има вече няколко инициативи, една от тях - законът за ограничаване на административния контрол - дори започна да се прилага.

Изглежда, че през седмицата тези политически начинания бяха напълно отречени.

Идеите на НДСВ и БСП: повече преразпределение

Мерките на НДСВ (и БСП) могат да бъдат поставени под общия знаменател - повече преразпределение. Казано по друг начин, посланието на мерките е, че ще се вземе от производителната част на обществото и ще се даде на непроизводителната. Нито едно от предложенията дори косвено не предполага подобряване на средата за бизнес, а единствено се говори за повече държавна намеса. При това положение не е учудващо, че от БСП припознаха като свои идеи много от направените предложения и започна активен дебат за това, кой всъщност е истинският автор.

Въпреки че въпросните мерки засягат значителен период 2005-2009 г. в тях не се говори за реформиране на проблемни системи като образователна, пенсионна и здравна.

За какво става въпрос по-конкретно:

1. Специален фонд, който да подкрепи пенсионната система със средства от излишъка, приходи от приватизацията и лицензионни такси. Според информацията от медиите този фонд ще се използва за граждани, които не са натрупали необходимите точки (години и стаж) за пенсиониране.

Подобен фонд ще създаде стимули хората да работят по-малко при наличие на улеснена процедура за пенсиониране. Разбира се, това ще бъде за сметка на тези от обществото, които работят и създават доход. От тях ще се вземе, за да се даде на другите. Тази мярка няма да реши проблемите пред пенсионната система. Както е ставало и преди въпрос в коментарите на ИПИ, е необходима дълбока реформа и преход от разходо-покривна към частна пенсионна система. Създаването на този фонд единствено ще увеличи "невидимото" преразпределение към НОИ от бюджета, но това няма да стабилизира системата.

2. НДСВ ще подпомага младите семейства с едно или две деца в погасяването на кредити. Помощите ще бъдат между 200 и 500 лв.

"Младите", а и "старите" семейства в България плащат огромни данъци и осигуровки. Именно по тази причина миналата година имаше значителен бюджетен излишък, който се очаква да се повтори и през тази година. Ако правителството иска да помогне на хората в България (били те "млади или стари") най-логичното нещо, което може да направи е да намали данъците, като примерно въведе плосък данък от 10% за всички преки налози. Иначе, за да се отпуснат тези помощи, то тези средства трябва да се вземат от друга група в обществото.

3. Държавата ще изплаща в продължение на година добавки към заплатата на социално слаби, които сами са си намерили работа.

Създаването на среда, която да стимулира търсенето на работа и полагането на труд, действително е важна задача. Програмата "От социални помощи към заетост" по-скоро отклони трудов ресурс от бизнеса към ниско производителни дейности. Шансовете на социално слаби хора, които в общия случай са ниско производителни, да си намерят работа, зависят както от тяхната мотивация да полагат труд, така и от търсенето на пазара. Увеличаването на минималната работна заплата от 120 лв. на 150 лв. увеличи разхода на работодателите да наемат ниско производителни работници, с което намали шансовете им за заетост. При това положение дори и да се предвиждат добавки към заплатата, ако търсенето на такива работници е намаляло, то те трудно ще си намерят работа.

Ако вместо да предлага добавки към заплатите, правителството намали общите данъци, ще се създадат условия за по-висока бизнес-активност и съответно търсене на работна сила (включително ниско производителни работници), което действително ще помогне на тези хора да си намерят работа.

4. Детски надбавки за всички деца, раздаване на топло мляко и закуска за младите ученици, безплатни учебници и превоз за деца в отдалечени селища.

Тези мерки имат най-вече популистки характер. Доколкото са най-вече свързани с образованието е интересен въпросът - защо правителството спря да говори за въвеждането на ваучерната система в образованието (финансирането на училищата и университетите ще следва от записванията на учениците и студентите). Известно е, че образователната система не функционира добре, а в мерките на правителството за периода 2005-2009 г. не се говори за значими реформи, които да подобрят функционирането ѝ.

Несъстоятелност, глупост и откровена вредност

Във въпросните предложения изпъква тяхната несъстоятелност, за да не кажа глупост и откровена вредност.

Основанията за това твърдения са поне седем.

1. Пенсионерите не са най-ощетеното съсловие. Техните доходи от държавни пенсии растат по-бързо от реалните заплати. Впрочем, долната таблица показва, че според официалната статистика те просто не растат.

Заплати/година	2000	2001	2002	2003	2004
В Евро (на година)	1 373	1 487	1 584	1 699	1 801
Реална заплата (динамика, %)	-	0,9	0,7	4,8	0,1

Скръбно е, но е житейски факт, че перспективата (бъдещето) е достояние на по-младите поколения, които са гръбнакът на създаването на благосъстояние. Няма начин да се създава богатство чрез отдих, пък бил той и заслужен. Дори кражбата изисква усилие.

2. По-ощетени от пенсионерите в сегашната и обещаваната система на преразпределение са:
а) работниците - чрез преки и непреки данъци и чрез осигуровки за здравната каса и НОИ правителството им изземва малко над 40% от дохода;
б) самонаетите и предприемачите - от тях правителството, ако се спазват всички законови предписания, би трябвало за събира около 53-55% от дохода (при отчитане на намалените преки данъци).

3. Тези две групи - работещите в частния сектор и несубсидираните държавни предприятия, съставляват около една трета от възрастното население. С техните средства правителството издържа себе си, безработните, пенсионерите, децата и хората в дълбока нужда (с увреждания и пр.) - общо около 65% от населението над 15 години. Тази една трета от население поддържа и своите роднини и познати, чрез съществуващата традиция на вътрешно-семейно преразпределение. Правителствените трансфери за "социални плащания" в момента са 2 900 лева на един представител на това малцинство, ако към тях се добавят и субсидиите - сумата е около 3 150 лева, а ако към тях се добавят и квази-данъците (т.е. данъка време, плащанията за работа с държавата и пропуснатите ползи поради административна неефективност), всеки от тези хора вероятно плаща в пари и натура около 4 000 лева на правителството всяка година.

4. При нормално физическо и психическо здраве всеки може да си представи следните две имагинерни, но все пак близки до действителността стечения на обстоятелствата.
А) "Аз" харча свои пари за свои и чужди нужди - затова внимавам.
Б) "Аз" харча "Ваши" пари за чужди нужди - затова "мен" по-малко ме интересува колко, за кого и как харча. Границата на "моята" незаинтересованост е количеството пари, което "Вие" сте "ми" предоставили да харча.

Правителството - и предишното, и настоящето, и НДСВ, и БСП, и СДС, и т.н., в предизборна ситуация се опитват да убедят обществото, че положението "Б" е, първо, изгодно за всички и, второ - увеличава общото благосъстояние.

5. Част от облагите, щели да бъдат финансирани с приходите в бюджета от държавни такси. Това твърдение разкрива едно заложено в замисъла на НДСВ противоречие: правителството вярва, че колкото повече се пречи и облага стопанството с данъци и квази-данъци, толкова повече ще има за раздаване, това е така, но само докато има какво да се облага. Може би има смисъл да се напомни, че тази философия е точно обратната на многократно заявеното намерение за намаляване на пречките пред бизнеса, за поевтиняване на правителствените услуги, за намаляване на бюрокрацията и въвеждане на съвременни технологии в държавното управление.

6. Идеята за подкрепа на пенсионната система чрез бюджетни излишъци, фискален резерв и приходи от приватизация без тя да е реформирана е също толкова противоречиво и спорно упражнение. То се основава на идеята, че с повече облагане на произвеждащата част от икономиката, ще се произвежда повече по-дълго време.

7. Ако всичко изброено в предложенията НДСВ и БСП (и т.н.) се вземе на сериозно, ще се окаже, че фактически се обещава превръщане фиска (държавния бюджет) в кредитор на потреблението. Това означава:
а) изземване на функции от банките;
б) връщане към методите на "управление на доходите" от периода 1994-1997 година и подобно на тогава противоречие между политиката на БНБ и правителството;
в) търсене на нови субекти на облагане;
г) риск от неконтролирано увеличаване на дефицита и като цяло - за системата на фиксиран валутен курс и валутен съвет.

* Заглавието е на Mediapool