Предизборно обръщение на Петър Берон

Драги съотечественици,

Преди единадесет години ние заедно поискахме да живеем в свободна държава, без дерибеи и бедняци, без партиен диктат, без корупция и престъпност. Държава, която е наша, която обичаме, уважаваме и сме готови заедно да защитаваме. Държава с достойно място в света, със свобода на словото, печата и правото на свободно пътуване. В достойна и горда страна без опекуни. В независима държава, чието ръководство е подчинено на волята на своя народ, а не на чужди емисари.

Много неща пожелахме преди единадесет години. Някои от тях се сбъднаха, но и много - не.Тъмните сили се възползваха от свободата и от липсата на държавност и пред очите ни ограбиха и продължават до ограбват прекрасна България.

Някогашните интернационалисти бързо се превърнаха в космополити и глобалисти и докато преди използуваха руски акцент, сега вече искат от нас да приемем латиницата. Колониалните администрации управляват България повече от 60 години и е крайно време да извоюваме своята истинска държавност. Ние - генерал Стоян Андреев и аз, ви предоставяме правото на избор. Не смятаме, че резултатите от изборите са предрешени.

Те са във вашите ръце, във вашата власт. Статуквото е удобно за крадците и новобогаташите. То удовлетворява тези, за които България е празен звук.

То е удобно и за партийните централи, които разиграват политически театър на правителство и опозиция, а зад гърба на своя народ делят плодовете на неговия труд. То обаче е нетърпимо за тези 45% от българските граждани, които преживяват с по-малко от 100 лв. месечно. За онези 90%, които всяка статистика би признала за бедни.

Без война и ембарго, под "мъдрото" ръководство на няколко партийни групировки, нашата страна стана просякът на Европа. И дейците на тези уж различни партии сега отново се домогват до вашия мандат - за да увековечат статуквото с бедността, липсата на сигурност и държавност, угодничество пред чужди господари и разделение на нацията. Ние изстрадахме през тези години една голяма истина - народът не се дели на сини и червени, а на огромен брой почтени хора и тънка прослойка от новобогаташи и мошеници. Ние искаме доверието на почтените хора, за да им помогнем да изправят гръб и да върнат достойнството си.

В състояние ли е президентът на страната да се справи с тази задача?

Постоянно се твърди, че правомощията на президента са ограничени. Ако наистина е така, аз мога да виня и себе си, защото единствен от сегашните кандидати за президент съм участвал в създаването на Конституцията на България и съм я подписал. Смятам обаче, че и сега възможностите на президента не са малки. Те обаче не се използват ефективно и докрай, особено в сферата на отношенията между досегашните президент и вицепрезидент. Един независим президент и един висококвалифициран вицепрезидент, а уверявам ви, че ние сме такива и сме го доказали, могат да направят много. Нашият стремеж е да постигнем уважение към България и към нейния изстрадал и беден народ, пълна етническа хармония, гарантирана национална сигурност, върховенство на закона, край на кражбите и бандитизма. Имаме и амбицията и лостовете за постигане на тази цел. Нека заедно да върнем достойнството на българската държава в лицето на институциите президент и вицепрезидент, нека не допуснем конфронтацията и омразата да довършат прекрасната ни страна. Нека бъдем заедно - горди и свободни!

Стоян Андреев

Ще включим вицепрезидента в решаването на националните ни проблеми. По-конкретно:

В пълно съответствие с конституцията - чл. 104 и чл. 98 от нея ще работим в следните четири направления, които не са използвани досега достатъчно ефективно:

- Работа с българите, живеещи в чужбина. Китай и Израел осигуряват чрез своите граждани в чужбина над 30 % от ресурсите си за наука и висши технологии. Те като пчелички събират нектара от постиженията на другите народи и ги поднасят на питата на своите. Много богати, талантливи и влиятелни родолюбиви българи живеят в чужбина, но те не са включени в решаване проблемите на своя народ.

Не става въпрос за фойерверки от типа на Роженските, от последствията, на които местните хора с години страдат. Става въпрос за системна, съдържателна, резултатна дейност с българите, живеещи в чужбина за доброто на цялата ни страна.

- Работа с Българската православна църква и с другите вероизповедания. Управлението на ОДС носи огромен грях към Българската православна църква. Политиците я разединяват и постоянно дестабилизират в угода на чужди сили. Първите стъпки на премиера в това отношение са окуражителни. Нужни са обаче постоянни грижи към Българската православна църква и другите вероизповедания, за да се обединява и сплотява българският народ, а не да се пилеят силите му в конфронтация.

- Работа със структурите на гражданското общество. Един от парадоксите на нашия драматичен преход се състои в това, че над 70% от българската интелигенция се оказа вън от политиката, вън от икономиката ни. За да оцелее поне физически, тя се окопава в т. нар.

неправителствени организации - фондации, съюзи, сдружения, центрове и др. Не знаем дали има народ в света, който без националния си интелект е успял.

Институцията президент и по-специално вицепрезидента може да подпомогне включването им в решаване проблемите на страната със системна работа и внимание към тези структури.

- Работа с малцинствата. Те сега се търсят само в предизборна обстановка. Положението им е трагично. Не само безработицата и отчайващата бедност ги мори. Общото им положение е тежко. И тук са нужни системни, постоянни грижи и работа за решаване на техните проблеми.

Иначе няма да се видим в обединяваща се Европа, няма да имаме нито лична, нито национална сигурност.