Предложение за периодично повтаряне на БЧК курса за шофьорите

Предложение за периодично повтаряне на БЧК курса за шофьорите

Шофьорите периодично да повтарят курсовете по оказване на първа медицинска помощ, такива да има и за всички чиновници, а децата от най-ранна възраст да бъдат обучавани как да реагират в такива ситуации. Всички патрулки на пътна полиция да са оборудвани с чанти за долекарска помощ, както и да се осигурява въздушен, воден и високопланински верижен транспорт за пострадали при произшествия, а звената за спешна помощ да са по-добре обучени и оборудвани.

Приемането на тези изисквания се предлага в доклад на създадената през февруари 2019 г. държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", публикуван за обществено обсъждане.

В него се претоплят редица дискутирани вече идеи за монтиране на ПС терминали в патрулките, за да може да се плаща веднага наложената глоба за нарушения на пътя, както и да не може да се напуска границата от шофьори, които имат неплатени електронни фишове за превишена скорост и други провинения. Ако искат да продължат пътуваните си, те ще трябва да платят санкцията, а ако не са им били връчени фишовете, ще ги получават на пункта и трябва да си уредят глобата. също така се предлага фишовете за нарушения на пътя да могат да се изпраща по и-мейла, защото в момента често не можела да бъдат открити провинилите се и събираемостта на глобите е ниска.

С 1/10 намалели жертвите на пътя у нас

В доклада се отбелязва, че в България са намалели с 10 процента през 2018 г. загиналите на пътя. През изминалата година в страната са били регистрирани 6684 пътно-транспортни произшествия с пострадали, при които са загинали 611 души, а 8466 са били ранени. Според данните за първите шест месеца на 2019 г. катастрофите с пострадали са 2896 и при тях са загинали 254 души и са ранени 3653 участника в движението. Спрямо същия период на 2018 г. пострадалите при пътни инциденти са със 170 по-малко, ранените са с 286 по-малко, но загиналите са със 7 повече. Само през юни 2019 г. при 625 инцидента са загинали 72 души и са ранени други 787.

Умората е причина за около 30% от тежките катастрофи, посочва се в доклада. Употребата на алкохол и наркотични вещества е фактор за почти 25% от автомобилните инциденти в Европа, допълва се в него. От агенцията посочват, че пешеходците също имат вина при катастрофите. Заради техни нарушения у нас през 2018 г. са станали 52 пътно-транспортни произшествия.

Докладът идентифицира редица проблеми за безопасността на движение по пътищата – недостатъчно добро обучение на самите шофьори, формалност при психологическите тестове за професионалните водачи на автомобили. Една трета от републиканските пътища е с лоша настилка, въпреки изсипаните в ремонт на пътища стотици милиони левове, че и повече.

В лошо състояние са четвърт от републиканските пътища

Според статистиката в лошо състояние са 24.5 на сто от българските републикански пътища, в незадоволително – малко над 13%, в задоволително – 22.5 на сто, в добро - 27.4, а в отлично – 12.3 процента. Най-много катастрофи са станали по първокласните пътища, следвани от второкласните и третокласните, най-малко са инцидентите на магистралите.

"Въпреки предприетите през последните години мерки, подобрението на цялостното състояние на пътищата все още не е с необходимата ефективност. Около 1/3 от републиканската пътна мрежа е с незадоволително качество на настилката. Особено тежко е състоянието на пътищата от III клас, по които се осъществяват вътрешно-регионалните връзки", пише в доклада.

Проблем с видимостта и заслепяването на пътя

Липсата на светлоотразителност, видимост и съпротивление на хлъзгане са предпоставка за сериозни пътни инциденти. На тази система следва да се направи цялостна инспекция, а не просто инвентаризация. Над 20% от републиканските пътища попадат в границите на населените места, което увеличава риска от пътнотранспортен травматизъм, констатира се още в документа. Той отчита и проблем със заслепяване на водачите от насрещно движещи се автомобили, дължащо се на липса на противозаслепителни съоръжения, недостатъчен контрол върху състоянието на осветителните системи на колите и подмяната на фабричните с нерегламентирани такива.

Държавната агенция предлага да се приеме нова методика за обследване на тежките пътни инциденти,

Според годишните отчети на Пътна полиция около 96% от пътните инциденти в страната са резултат от грешка на водача. Тези данни обаче почиват на предварителния оглед на мястото на произшествието. Липсва информация от авто-техническите експертизи при формиране на данните и също така достатъчно обследване от гледна точка на причините, довели до пътно-транспортното произшествие, смята специализираният орган.

Нов начин за обследване на тежките катастрофи

Той предлага да има единна нова методика за обследване на тежките пътни инциденти, в която да се отчитат много повече елементи. Особено тежките инциденти пък ще се обследват от специалисти от различни области – пътни полицаи, инженери, експерти по пътна безопасност и др.

"Водещо да бъде не установяване на вина, а дефицитите, свързани с: поведението на водача, изправността на превозното средство, състоянието на инфраструктурата, метеорологичната обстановка и т.н., за да се види причината или проблема за настъпването на ПТП и той да бъде своевременно отстранен. Предвижда се и в огледите на пътните инциденти да започне да се отбелязва дали превозното средство е с ляв или десен волан, за да се изследва влиянието на превозните средства за обратно движение", пише в доклада.

Според него най-честите технически неизправности, които водят до произшествие са спукване на гума и повреда в спирачната уредба. Затова агенцията ще търси начини да мотивира собствениците на автомобили да настояват годишните технически прегледи реално да установяват изправността на автомобила. Предлага се и създаване на публичен регистрационен режим на фирмите, извършващи сервизна дейност. По този начин ще се промени подхода – вместо да се въвежда допълнителен контрол към извършващите тази дейност да се даде възможност на хората да вземат информиран избор къде да поддържат превозното си средство, допълват от агенцията.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: