Предсрочно вървят демонтажът на малките реактори и строежът на РАО хранилище

Предсрочно върви строежът на хранилището за ниско и средно радиоактивни отпадъци край Козлодуй

Година по-рано от предвиденото е приключил през тази есен демонтажът на оборудване от машинната зала на четирите спрени реактора ВВЕР-440 на АЕЦ "Козлодуй". Той започна през 2011 г. и по график трябваше да отнеме девет години. Също с изпреварващи темпове върви и строежът на националното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци край действащата ни ядрена централа, а след 2025 г. ще започне извеждането от експлоатация на сегашното хранилище за този тип отпадъци край Нови хан.

Това стана ясно по време на научен семинар на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО), създадено преди 15 години за управление на специфичните боклуци, генерирани от АЕЦ "Козлодуй" и от ядрените приложения в медицината, промишлеността, науката и образованието в страната.

Според предварително разчетения график за извеждане от експлоатация на малките блокове тази дейност трябва да приключи до 2030 г.  От 2011. г. досега са демонтирани 44 707 т материали, освободени от регулиране (тоест могат да бъдат продадени за вторични суровини) са 34 361 т., сочат данните на ДП РАО, изнесени от главният технолог в предприятието за извеждане от експлоатация Момчил Казаков

Внедрените през последните години съоръжения като Цеха за намаляване на размерите и дезактивация на материалите от извеждането от експлоатация и Плазмотрона за изгаряне на радиоактивните отпадъци намаляват значително обемите на подлежащите за погребване остатъци от блоковете. По думите на Казаков над 500 тона радиоактивни материали са фрагментирани и дезактивирани в цеха. за свиване на обемите на опасните отпадъци.

Маргарита Коркинова, финансов директор на предприятието, обаче коментира, че предприятието има проблеми с осчетоводяването на дейностите по извеждането на радиоактивни съоръжения от експлоатация и управлението на радиоактивни отпадъци. Причината е, че това не се води бракуване, а дейност и затова е  необходимо създаването на международен счетоводен стандарт в тази област. По думите на Коркинова ДП РАО ще инициира това.

Друга обсъждана тема бе строежът на Националното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци на площадката "радиана" край АЕЦ "Козлодуй". Първият етап от полагането на защитната льосоциментова възглавница на бъдещото съоръжение е приключил предсрочно, каза главният инженер Ира Стефанова. Възглавницата е една от основните инженерни бариери срещу разпространението на радиоактивни вещества. Върху нея ще бъдат положени клетките на бъдещото съоръжение, чийто първи етап трябва да е готов през 2021 . С въвеждането в експлоатация на това хранилище България ще притежава надеждно съоръжение за безопасно погребване на основните обеми генерирани досега радиоактивни отпадъци. Те ще са под институционален контрол в продължение на 300 години.

ДП РАО в момента проучва и възможностите за прилагане у нас на технологията за сондажно погребване на отработени закрити радиоактивни източници, каза Милена Христоскова от предприятието, цитирана от БТА. Това ще позволи съхраняваните в момента в хранилището в Нови хан отработените закрити радиоактивни източници да бъдат погребани сондажно. Предимството на тази технология е, че има малък отпечатък на повърхността след затварянето на хранилището и така въздействието ѝ върху околната среда ще е по-малко. Това е и икономически по-изгодно спрямо другите варианти за безопасно погребване на тези отпадъци.

След 2025 г. пък ще започнат същинските дейности по извеждане на експлоатация на сегашното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци край Нови хан, тана ясно от думите на Елка Атанасова от ДП РАО. В момента се подготвя поетапното извеждане на различните самостоятелни обекти на хранилището. Разработват се нови технологии за демонтаж, обработка на отработени и закрити радиоактивни източници. Извършва се и избор на доставчик на опаковки за различните видове радиоактивни отпадъци.

Още от Бизнес

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?