Преговаряме с ЕК за още компенсации за ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй"

Преговаряме с ЕК за още компенсации за ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй"

Възможността за допълнителни  компенсации за предсрочното затваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” и предстоящото положително становище за технологията, по която ще се строи АЕЦ “Белене”, обсъдиха във вторник министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров и еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс.

Увеличаването на компенсациите за спрените 440-мегаватови реактора обаче трябва да се обсъди на експертно ниво, допълни Пиебалгс. Димитров уточни, че е получено съгласието на ЕК да стартира такъв процес от страна на България и това трябва да направи премиерът Сергей Станишев.

“Очевидно е, че предвидените компенсации от 550 млн. евро са много малки, както и сроковете за изплащането им в сравнение с други страни”, каза Димитров. Той не се ангажира със сума, която страната ни би могла да иска от Европейската комисия за спрените от експлоатация малки мощности, като отбеляза, че компенсацията зависи от преговорите и би могла да е с различен край. Относно срока за обезщетението, става въпрос за удължаването му от 2009 на 2013 г., допълни българският министър.

ЕК най-вероятно с положително становище за АЕЦ "Белене"

До седмица-две Европейската комисия ще излезе със становище за проекта за изграждане на АЕЦ “Белене”, заяви Пиебалгс след срещата си с Димитров. По неофициална информация той е уверил министъра, че мнението за бъдещата атомна централа е положително, но се очаква окончателното оформяне на текста. Пред журналистите обаче еврокомисарят бе по-предпазлив и каза, че процедурата се финализира. Той отново посочи, че ЕК разглежда технологията от гледна точка на нейната безопасност и няма никакво значение дали е руска, американска или някаква друга.

Пиебалгс и Димитров са обсъдили още и проекта за газопровода "Южен поток", който ще доставя руски газ през България и Италия до Западна Европа. “Одобрихме проекта, защото това би било нова възможност за доставки на газ и не застрашава проекта “Набуко”.

Двамата се срещнаха в рамките на провеждащия се в Рим Световен енергиен конгрес, в чийто втори ден бяха обсъдени проблемите с растящите цени на петрола, кой ще плаща сметката за инвестициите в търсенето на нови източници на горива и в енергийната инфраструктура.

"Газпром": ЕС ще увеличава зависимостта си от руски газ 

Обръщение направи и заместник-шефът на "Газпром" Александър Медведев, в което той представи руската позиция по третия пакет мерки за разделянето на енергийния пазар в Европа, предложени наскоро на страните членки и определени като мерки срещу настъплението на руския монополист на европейския пазар, тъй като засягат собствеността на мрежите.

Медведев отбеляза, че “Газпром” участва на европейския пазар основно с джойнт венчъри с местни компании. Той подчерта, че зависимостта на Европейския съюз от руски газ ще се увеличава и отбеляза с не особено дипломатичен тон, че европейският пазар не е единственият за Русия. Той припомни, че Москва има стратегия за развитие на терминалите за втечнен газ, която бе одобрена неотдавна от правителството. Вече работим по 5 такива терминала в САЩ, имаме общи проекти и с Япония и Великобритания, допълни зам.-шефът на “Газпром”. Той отбеляза и възможностите за работа в Китай, където наскоро бе финализирано споразумение за строеж на газопровод, който да доставя 68 млрд. куб м руски газ през Сибир.

ЕС мисли за разнообразяване на източниците на енергия

По рано през деня в свое обръщение изпълнителният директор на ЕНИ Паоло Скарони говори за перспективите пред енергийния пазар, акцентирайки върху това, че не бива вниманието да бъде съсредоточено изключително много само върху развитието на отделни подсектори на енергетиката. Той посочи, че Европа е започнала да става в известна степен зависима от ориентирането си към енергийни мощности на природен газ. По думите му 80% от всичките нови топлоелектрически централи, построени през последните 10 години, са газови и като останалите участници във форума отбеляза зависимостта на ЕС от руския природен газ.

“Ако решим да задоволим европейските нужди от електричество, използвайки само ядрена енергия, ние трябва да построим около 70 нови атомни централи, въвеждайки средно 115 гигавата ядрен капацитет отсега до 2020 г.”, каза Скарони.

“Ако пък решим да използваме вятърна и слънчева енергия, ние ще трябва да инсталираме над 15 хиляди нови турбини, които, подредени в редица, ще стигнат от Рим до Пекин или да се покрият 50 хиляди футболни игрища със слънчеви панели и всичко това всяка година”, каза още Скарони.

Той наблегна и на мерките за енергийна ефективност, като посочи, че само от изключването на всички електрически уреди, които в момента се държат на "стенд бай" режим, може да се спестят 30 тераватчаса енергия годишно, което се равнява на енергията от две ядрени централи.

В същото време Скарони отбеляза, че всичките мерки трябва да се прилагат заедно, защото само така биха дали реален ефект.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?