Преговори на полусляпо с ЕС по субсидиите за електроцентралите ни

Тази седмица енергийното министерство започва преговори с Европейската комисия по заявката на България за одобряване на механизъм за подпомагане на въглищните електроцентрали чрез разпределяне на капацитети, за които те да получават сигурни приходи. Разговорите ще са на базата на непълен анализ за адекватността на енергийната ни система и пазара, без яснота за заключенията и предлаганите мерки. Това съобщиха от ведомството пред Mediapool, след като в края на септември енергийният министър Теменужка Петкова съобщи, че е изпратила такова искане до Брюксел, за да гарантира енергийната сигурност и ликвидността на електроенергийния пазар.

Бързането е заради изчитащия в края на 2019 г. срок, в който страните членки на ЕС могат да защитят механизъм и да го приложат, за да могат топлоелектрическите им централи да получават такъв вид държавни помощи. Почти година от ведомството обясняват как се работи за въвеждането на капацитет, но изведнъж на тъмно започват преговорите, без да е ясно какво предлага България. Което поражда съмнения сред анализаторите, че механизмът за капацитети, който трябва да замени сегашните плащания за студен резерв, запазени за централите на Ахмед Доган, Христо Ковачки и Кирил Домусчиев, просто ще бетонира същото статукво и след 2025 г.

Без финансови разчети

Другата причина, поради която навярно се мълчи за въпросния анализ е, че той трябва да очертае тежестта на въпросните държавни помощи върху стойността на електроенергията за индустрията и бита. А тази тема винаги е била чувствителна за политиците, които у нас в последните години все имат избори за печелене, а гласоподавателите не харесват повишенията на цените.

През август Петкова съобщи, че "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) е наел международния консултант "Фронтиер Економикс" да извърши въпросния анализ за адекватността на системата и пазара ни. Преди това тази оценка беше възложена на държавния "Електроенергиен системен оператор", който реално разполага с всички данни за производство, потребление, динамика и цени на пазара. Надали експертите му не могат да направят съответния анализ, но според хора от бранша консултантът е необходим на БЕХ по-скоро като лобист за бързо разглеждане на предложението за механизъм за капацитети и одобряването му в малкото оставащо време до края на 2019 г.,

От БЕХ обаче твърдят пред Mediapool, че международният консултант е необходим, защото "анализът ще обхваща както българския, така и регионалния пазар на електрическа енергия, за което трябва да се изследват и анализират множество икономически и технически фактори, посредством вероятностни модели и симулации при различни сценарии".

Липсвали ни модели, експертизи и софтуер

"Предвид комплексността на необходимия дългосрочен технико-икономически анализ, преносния оператор не разполага с необходимите: софтуер, регионални пазарни модели и експертиза. Отчитайки приложимите европейски практики е целесъобразно тези дейности да бъдат възложени на консултант, който притежава необходимата експертиза, опит и модели за изготвянето им", допълват от холдинга.

Цената на договора с "Фронтиер" е тайна

Цената на договора с "Фронтиер" така и не бе обявена. От държавната компания заявиха, че договорът им не позволява на страните да разгласяват информация, касаеща търговските им взаимоотношения. От БЕХ твърдят още, че консултантът е избран след проведена процедура в съответствие с вътрешните правила на холдинга и в нея били участвали международни консултантски компании с доказан опит и репутация. Колко и кои са били те – информация няма.

Министерството на енергетиката засега се въздържа да каже дали смята да представи публично резултатите от технико-икономическия анализ на адекватността на системата, на чиято база трябва да се изготвят конкретните параметри на механизъм за капацитет.

Бързай бавно

От БЕХ твърдят, че до края на октомври 2019 г. от "Фронтиер" се очаква да изготви необходимите документи за успешното нотифициране пред Европейската комисия на механизъм за капацитет, в съответствие с местните характеристики на електроенергийната система и пазар на електроенергия. На въпрос дали на консултанта е възложено да изготви оценка за финансовата тежест от въвеждането на този механизъм и въздействието ѝ върху цената на електроенергията, от холдинга казаха, че това ще стане ясно на по-късен етап.

Самият възложител на анализа обаче признава, че въвеждането на механизма отнема дълго време и изисква множество анализи, които да докажат, че България ще има проблеми с производството на електроенергия в периоди на повишено потребление и това налага поддържането на субсидиите за мощностите. Принципно те може да са и възобновяеми, и такива, които се планират за изграждане в бъдеще, а не само въглищни.

От БЕХ твърдят, че европейските изисквания са тези механизми да са отворени за участие на всички ресурси, способни да покрият изискваните от тях технически характеристики. "Доставчиците на капацитет следва да се избират чрез прозрачен, недискриминационен и конкурентен процес", отговарят още от холдинга.

Принципно механизмът е шанс за решаване на пазарни проблеми

Всъщност механизмът за капацитети може да изчисти и възраженията на едрия бизнес срещу дългосрочните договори за изкупуване на тока от двете т.нар. американски ТЕЦ – "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", които действително не са одобрявани от Брюксел, тъй като са сключвани преди влизането на страната ни в ЕС. Включването на тези централи, както и на силно закъсалата с близо милиард лева дългове държавна ТЕЦ "Марица Изток 2", останалите централи, ВЕИ, а защо не и АЕЦ "Белене", от която държавата в момента предлага дългосрочно изкупуване на тока, но то също не е одобрено от Брюксел, са шанс за адекватно разпределяне на финансовите тежести в енергетиката. И то по разрешен от ЕК начин.

Какво точно ще договори България с Брюксел, предстои да се види. Но притесненията в бранша са, че този механизъм за държавна помощ може да не е адекватно разпределен и няма да отиде у производители на енергия, които в най-голяма степен могат да се адаптират с помощта на това финансиране към изискванията на съвременния енергиен пазар и екостандартите.

Отделно все още никой не знае цената на сметката, която няма откъде другаде да бъде платена, освен от потребителите. Приказките как ще бъдат ударени едни производители, защото са получили надпазарно повече приходи чрез напълно легални договори, обезпечаващи банкови заеми, докато на други по непрозрачен начин, без да вършат нищо им се раздават милиони за студения резерв, не е сигурно, че все още успиват публиката.