Прекалено много лидери за една единствена Европа

Европа е изправена пред предизвикателството на два амбициозни проекта, за които са можели само да мечтаят основателите на обединена Европа преди половин век.

На първо място, това е най-голямото от всички разширявания до този момент. Този процес има за задача да завърши обединението на континента, разкъсван в миналото от братоубийствени войни. На второ място, предстои приемането на конституция, чието съществуване само по себе си е знак за големия преход към политическо обединение.

Конституцията ще бъде за европейската политика онова, което беше еврото за общата икономика.

Европа обаче е затруднена от мащабите на предизвикателството. Двата процеса, които са взаимно свързани, поставиха началото на конфликти с непредвидими последици. Тези конфликти са симптоматични за тежката хронична болест, за която европейските лидери знаеха - че ЕС не може да оцелее в този си вид при 25 или 30 държави в своя клуб. Надвисва опасността от

разделение на две ядра, на концентрични кръгове и на блокове.

"Оставете националните си интереси в къщи" - това беше мъдрият съвет, който даде на европейските лидери бившият председател на Европейската комисия Жак Делор (1985-1995 г.). В същото време европейските премиери и външни министри се надпреварваха да обясняват пред избирателите си как ще отстояват интересите на своите страни със зъби и с нокти. Ярък пример за това са думите на испанската външна министърка Ана де Паласио, че испанците няма да приемат диктати.

Именно от способностите на европейските лидери да намерят компромис между своите интереси зависи дали догодина Европа ще има своя конституция, която ще получи предимство пред националните законодателства на страните членки.

Проектът, който критиците предпочитат да наричат чернова, е резултат от година и половина работа на Конвента за бъдещето на Европа. Решенията на този форум бяха взети с консенсус, което съвсем не е равнозначно на единодушие, както настоятелно обясняваше неговият председател Валери Жискар д`Естен. Действително по много от най-чувствителните теми в положение на малцинство се оказаха най-напред малките държави, по други въпроси - Полша и Испания, а в определени случаиш и Великобритания. Макар и недоволни, оказалите се в малцинство държави се утешаваха с това, че все пак последната дума ще имат правителствата по време на междуправителствената конференция, която започна в събота в италианската столица.

Този форум ще трябва да приема решенията си с единодушие, поради което традицията на ветото отново е на дневен ред. При това положение не само 15-те, но и 10-те нови членове ще имат пълно право на глас.

Споровете отново се разразиха около

разпределението на правомощията в институциите.

Разширяването от 15 на 25 страни налага ново разпределение на властите. На 1 май 2004 г. към ЕС ще се присъединят още 80 милиона жители, половината от които поляци. Техният среден доход достига едва 39 на сто от сегашния доход в ЕС. Присъединяването на новите членки към еврото обаче е още твърде далечно и е свързано с доста трудности.

Следователно, ако се запазят сегашните правила за вземане на решения, всяка една от тези държави, самостоятелно или в коалиция с останалите, ще може да се противопоставя и да блокира решенията на големите страни.

Лидерите на 15-те за първи път се опитаха да променят правилата по време на срещата в Ница през декември 2000 г. Големите наложиха такива правила, че тяхната тежест и гласове в Европейския съвет да останат преобладаващи спрямо малките и спрямо повечето от новите членки.

При това положение Германия, най-голямата страна от 15-те, мина от 10 на 29 гласа, докато Люксембург, най-малката страна, от 2 гласа получи 4, колкото ще получат Литва, Естония, Кипър и Словения. Като компенсация за това малките получиха уверението, че ще се запази правилото за един комисар на всяка страна в Европейската комисия независимо от желанието на големите да намалят нейния състав.

Испания и впоследствие Полша, която има сходно население, се оказаха най-облагодетелствани, тъй като имат 27 гласа в Европейския съвет, почти колкото четирите големи (Германия, Франция, Италия и Великобритания). В същото време Испания загуби 14 от своите 64 места в Европарламента.

Така на първо време приключи опитът за реформа. От него обаче

останаха доста отворени рани,

свързани не само с недоволството на малките държави.

Истинският дуел в Ница беше между Франция и Германия. Германският канцлер Герхард Шрьодер тогава за първи път поиска обединена Германия с нейното население от 80 милиона да получи повече гласове от Франция, която има 59 милиона. За да предотврати този опит за превес на Германия, френският президент Жак Ширак публично намекна на два пъти за Втората световна война.

Двете европейски сили се помириха миналата есен и неизбежната ос Париж-Берлин видя в новосформирания Конвент възможност за важна крачка напред към създаването на новия ЕС, както и за изглаждане на старите противоречия, така че двете държави да затвърдят своята сила пред останалите. Така според проекта за европейска конституция

решенията в ЕС ще се вземат с двойно мнозинство

- според държавите и според броя на гласовете, разпределени право пропорционално на тяхното население.

Така за първи път Германия се откроява самостоятелно както от Франция, която приема този факт изненадващо мълчаливо, така и от останалите държави. Например по тази система Германия ще има 170 гласа (тъй като съставлява 17 на сто от населението на ЕС при 27 членки, когато през 2007 г. бъдат приети България и Румъния), а Люксембург и Малта ще имат по един глас при население съответно 430 и 380 хил. жители. Тежестта на дуета Париж-Берлин става още по-голяма, отколкото ако двете държави имаха еднакъв брой гласове, така че двустранните пактове между двете биха имали много големи шансове за успех.

Битката е неравна, но коалициите вече са формирани.

Шестте страни-учредителки на съюза (Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург) образуват хомогенен блок, който вървеше заедно през целия процес. Тези страни общо представляват 70 на сто от БВП.

Останалите 19 са в доста разнородно положение, така че коалициите между тях биха били твърде нетрайни. С известни изключения малките държави вероятно ще приемат проекта за конституция, ако им се предостави възможността да имат представител в Комисията. Съюзът между Испания и Полша изглежда доста вероятен, но и двете държави си дават ясна сметка, че в скоро време ще се сблъскат по темата за разпределението на европейските фондове.

По БТА