Премахваме политически овластената администрация, създаваме първата партия от западен тип

Г-н Попов, какви бяха отправните идеи на вашия екип при изготвянето на проектоустава на бъдещата партия, какъв тип формация се създава и каква е връзката на устава с програмните намерения на партията?

Политическата идея, която доминираше във всички дискусии и която стои зад предложения за обсъждане проект, е връщането на хората в политиката, възстановяването на доверието в политическото представителство, а оттук косвено и стабилизиране на системата на парламентарно представителство. Това бе изходната аксиома и тя не бе поставяна под съмнение в дискусиите. От нея следват организационни принципи, които лесно се разпознават в проекта. Те конкретизират политическата идея на нивото на нормите на живот в организацията.

Смятате ли че уставът на бъдещата партия съществено ще се различава от подобни документи на другите парламентарни партии у нас?

Да, това личи и при бърз прочит по диагонал. Зад проекта стои намерението да се изгради първата нормална партия от Западно -европейски тип в България след 1989 година. Ето примерите с другите парламентарни партии: БСП, независимо дали е реформирана или не - това е схоластичен спор - в организационно-политически план е ехо на собственото си миналото, а то не я прави модерна западна партия. СДС възникна като масово движение, след това се разви като апаратна структура, след това абдикира от сериозната политика, и днес няма ясен проект за бъдещето си. ДПС е етническа партия, тя има натурално-етническа, а не гражданска основа. НДСВ е най-голямата партия-персона, каквито има много извън парламента; това е ситуационна и нестабилна организация. Всички тези формации се организират около принцип, който е далеч от модерната западна идея за политическа партия. Затова и днес е много трудно да се каже кой е ляв и кой десен. Съвременните български партии се изграждат като конспиративни близнаци на партията от преди 1989 година. Органиката им е подобна, само че заявяват други програмни намерения. Съхранявайки характера на организационната форма, обаче, не могат да станат нормални; примерно не могат да станат нито леви, нито десни в Западно-европейския смисъл на думата. Всички те имат сериозни недостатъци от гледна точка на Западно-европейска представа за партията като механизъм за правене на политика. Феноменът "Симеон", неговата магика в новия ни политически живот, и най-вече фактът, че помете партийното представителство, без сам да разбира как се случва това, се коренят в този дефект. Изграждането на новата десница тръгва от по-модерна идея за това какво изобщо е партия. Тя нито е партия-биография, нито е партия-история, нито е партия-апарат, нито е партия-етнос, и пр. И модерният замисъл е проектиран най-напред в устава.

Как идеята за връщане на доверието в политическото представителство се отразява в уставен документ?

Преди всичко като се изгради организация, която е пласирана в по-открито публично пространство, в гражданския свят, и която в самото си изграждане е замислена като субект в този свят. Така на практика се формира новата партия. Що се отнася до устава, той трябва да съдържа гаранции, че първичният порив, сегашната мотивация и гражданска енергия, няма да бъдат отблъснати в по-късна фаза. Тоест, че създадената организация няма да се самоизолира, да се откъсне от хората и да потъне в собствената си партийна физиология - както стана всъщност със СДС през последните години. В някакъв смисъл организиран политически субект от типа на модерната партия трябва постоянно да се изгражда наново, да не се приспива от илюзии за подсигурено дълголетие. Уставът на това и служи: след учредяването на партията той трябва да набавя минималната защита срещу израждането на организацията. В този дух, с такова общо намерение в устава на новата десница са заложени няколко принципа. Разбира се, те не могат да гарантират успеха на партията, тяхната роля е по-скоро превантивна.

Има ли някакъв специфичен стандарт, или метод на организационно изграждане, който следвахте?

При разработване на организационната структура водеща беше идеята за минималните необходими функции - например членство, комуникация, самоорганизация, решаване на конфликти, и др. На второ място идва идеята за необходими органи, на трето процедурните въпроси. Този подход, който дава приоритет на функции, на действия, е нов за изграждане на партии, той е разпространен в друг тип организации. Обикновено партиите се създават като първо се нареждат органи, след това на тях се прикачват функции. Като цяло, резултатът от обръщането на този ред е проект за организация, която е значително облекчена, лека и гъвкава. Това може да бъде изразено, например, по следния начин: Казваме, че партията трябва да печели избори с политически идеи - иначе за какво е партия. От тази основна функция се извеждат други. И само там, където изпълнението на функциите налага задължително създаване на орган, той се създава. Така, между другото, по силата на такава логика, отпаднаха всички нива на политическа организация между общинската организация и националното ръководство.

Какви по-точно организационните принципи действат вътре в партията?

Те се отнасят до няколко нива на организацията. В публикувания проект не са разписани открито, но лесно се различават от всеки, който се занимава с организации. Преди всичко ще посоча разделянето на компетенции, или на власти, както е прието да се казва. Националното събрание, което е върховен орган, е носител на конститутивни функции и действа като законодател. Изпълнителните компетенции се носят от Национално ръководство, което получава мандат от Националното събрание. Съдебни компетенции осъществява Арбитражът, който има две инстанции. Тези групи компетенции, или власти, са замислени така, че да не се смесват, а да си взаимодействат в духа на съвременната конституционна идея. Така например, обърнете внимание, арбитражът замества традиционния "контролен съвет", но действа само при възникнали конфликти, не се самосезира, и освен това няма компетенции по отношение на финансовите въпроси. Това е изчистена съдебна функция, в която е предвидена и възможност за апелация.

Друг нов момент в устава е отделянето на администрацията от политическата власт в партията. Какъв е смисълът на това разделение и как е регламентиран контролът върху действията на партийното ръководство?

Да, това е друго ниво на разделяне на властите - отделянето на административни от политически функции. Смисълът е да няма политически овластена администрация. Цялата постройка е организирана така, че партията да се предпази от това зловредно срастване, в резултат на което възникват апаратните партии. Позицията на главния секретар е чисто административна. Той не се избира, а е като главен секретар на министерство, с тази разлика, че не се ползва от защитата на закона и може да бъде уволняван от всяко новоизбрано политическо ръководство. Това е значителна крачка напред в изграждането на модерна западна партия, защото главният секретар изобщо е, и през целия 20-ти век е бил, най-опасната и демонична фигура в партията. Партиите на демократичния централизъм - независимо дали комунистически или нацистки - са партии на главния секретар. Той е нещо като конспиративен собственик на ресурсите на организацията - както на финансовите, така всъщност и на човешките. Новите български варианти на главен секретар, тези от Бисерово-Бакърджиево-Ивановия типаж от СДС, се различават от Живков или от Борман само по допълнителната доза комизъм, който излъчват. Но, по същество са идентични. И днес българската парламентарна демокрация затова е в голяма степен декоративна, защото в целия преход тази фигура на вътрешно-организационния тиран си стои непокътната, а под нея се разстила цялата национална мрежа. Има и други защити срещу вътрешно овластяване като забраната за съвместяване на политически постове.

Какви регламенти за представителство, както при избор във вътрешните органи на партията, така и при номиниране на кандидати при избори, е застъпена в устава?

Следван е електорален принцип. Това означава, че се приема различие между географската или административната карта на България и нейната политическа, съответно електорална карта. И представителството се формира на базата на политическата карта, тоест на електоралната активност. Зоните на по-висока активност, която се измерва най-вече по изборни резултати, имат по-силно представителство в Националното събрание и съответна преднина при номинации при бъдещи избори. Територията на страната, погледната под такъв ъгъл, не е хомогенна, а напротив, твърде релефна. Тя има политически релеф така или иначе, със или без партиен устав. Но сега проектът за устав отразява това обстоятелство и дава предимства на политическата активност в подкрепа на партията.

При представянето на проекта като нов момент беше изтъкнато по-голямото участие на симпатизантите при формирането на политическите решения в партията. Кои са механизмите, които гарантират комуникацията с гражданите?

Симпатизантите са категория, която има значение за много по-съвременни партии. Симпатизантите са например огромна и изключително важна група, която се активира при избори в САЩ. Това всъщност са доброволци, които искат да помагат на партията активно, предлагат услугите си най-вече при кампании. В този проект на тях е даден по-висок статут. Те могат да участват в събранията, а при номиниране на кандидати за изборни постове имат и право на глас. Това е крачка към англо-американски тип първичен избор, какъвто уставът предвижда като възможност, без да ги изисква задължително.

Как бихте отговорили на подозренията, че новата партия ще бъде партия на лидера, който посочва и членовете на Националното ръководство, за разлика от СДС, например, където тези членове се избират от върховния орган?

И тук се избират от върховния орган, но се номинират от преди това избрания председател. Знам за тази поправка в устава на СДС и смятам, че тя е обикновено недоразумение. Изборът на отделни членове на ръководство през главата на председателя на партията означава, че това ръководство е миниатюрен парламент, а не изпълнително тяло. Тогава членовете на ръководството всъщност са делегати, имат неявен делегатски статут. Но ако е тип парламентарно, макар и в миниатюра, а не изпълнително тяло, не следва да носи и характерните отговорности на изпълнително тяло. Такъв бе Координационният съвет на СДС в началото на 90-те. За мен такава идея е твърде ексцентрична, получава се нещо като клуб, семинар. Председателят има екип, работи в екип. Да бъде изключен той от формирането на екипа си, е нелепост. Представете си, например, как Народното събрание избира министър-председател и след това му назначава министри без да го пита. Абсурдно е. У нас всъщност така става със служебното правителство, но тъкмо за да се подчертае, че то не е политически, а административен орган. Националното ръководство е изпълнителен политически орган. Важно е той да е силен, така както е важно да имаш силна изпълнителна власт. И е важно тя да бъде подчинена на механизми за контрол, да бъде отчетна, а не да бъде отслабвана. Този контрол тук е осигурен с по-фини механизми; например Националното събрание дава мандат на ръководството за четири години, но се събира всяка година, а задължително и след парламентарни избори, и може да снеме доверие от него. Аз лично застъпвам идея за по-силно изпълнително тяло, но опасенията за слаб контрол и овластяване надделяха и засега проектът предлага този по-либерален вариант.

Как ще коментирате мненията, че новата партия все пак ще бъде партия на лидера си, подобно на Движението на Симеон, например?

Да, изказват се подозрения, че новата партия ще повтори модела на царското движение и ще се организира около една персона. След катастрофата на парламентарното представителство през 2001 година това ще вълнува хората години напред. Но по мое мнение въпросът не се поставя коректно, особено пък във връзка с устава. Проблемът не е да спреш монарха с уставни положения, след като той е станал вече очевиден политически факт. Това никой устав не може да го реши и е много наивно да се търси дяволът в организационната постройка. Тя дава само организационна форма на вече наличен политически факт и процес. Въпросът, както казах в началото, е да се върне доверието в сериозната политика, да се върнат хората в политиката, да усетят отново гражданската си идентичност. Това спира появата на чудесата, а не процедури и органи в устава.

Възлагате ли някакви специални надежди на тази конструкция за политическия успех на новата дясна партията?

Никой устав не гарантира успеха на един политически проект, макар да е част от този проект. Уставът има повече превантивни, сиреч негативни функции. Идеята, че нормален - тоест ефективен, почтен и граждански отговорен - политически живот може да възникне от устав е троцкистко-ленинска идея. А уставът в този случай има тъкмо противоположна роля - да предотврати развъждането на такива идеи и политическото им практикуване. Така че сериозният политически проект и неговото реализиране се простират отвъд уставните работи.

*Стефан Попов е представител на гражданската квота в Инициативния форум за учредяването на нова дясна партия. Той е завършил философия в СУ "Св. Кл.Охридски", където е бил главен асистент до 1991 г., а през 1997 г. получава докторска степен в САЩ. Понастоящем е председател на Институт "Отворено общество" - София.