Премиерът обясни на Скопие, че иска историческата комисия да работи

"На миндера" премиерът похвали турския външен министър заради Либия (снимки и видео)

Премиерът обясни на Скопие, че иска историческата комисия да работи

"Очаквам работата на съвместната мултидисциплинарна комисия между двете държави да продължи в конструктивен дух и да не бъде повлияна от политическата конюнктура и напрегната предизборна обстановка в Северна Македония". Това е казал премиерът Бойко Борисов на македонския външен министър Никола Димитров. Двамата са се срещнали в рамките на форума в Давос, а оскъдна информация за разговора им бе публикувана във Фейсбук профила на премиера.

"Разговаряхме и за положителното развитие на двустранните ни отношения след сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество", написа Борисов.

Двустранната комисия, която трябва да изчисти спорните исторически въпроси, обаче не постигна очакваните резултати и дефакто е в блокаж. Български представители в нея съобщиха, че македонците са отказали ново заседание поне до май, когато в Северна Македония ще са минали предсрочните избори и ще има яснота за новото управление.

В съобщението на Борисов обаче няма информация дали той е повдигнал въпроса.

"В рамките на срещата министър-председателят Бойко Борисов още веднъж потвърди подкрепата на България за започване на преговори за присъединяване към ЕС на Република Северна Македония", съобщиха от правителствената пресслужба.

Комисията не успя да стигне до съгласие за Средновековието и за историческата личност на Гоце Делчев. Представители на Северна Македония в комисията са започнали да оспорват и постигнатия по-рано компромис за цар Самуил като български владетел. Тепърва предстои и периодът на Втората световна война, който се очертава като най-спорен.

Сегашният премиер Зоран Заев показа, че е готов на компромиси с България и Гърция, но след като страната му не получи покана за начало на преговорите с ЕС, е подложен на силен натиск в страната си. За пролетта са планирани предсрочни избори. Другата голяма партия ВМРО – ДПМНЕ е срещу досегашната политика на македонските власти и ако поеме управлението се очаква коренна промяна.

"На миндера": Борисов обсъди с Чавушоглу кризата в Либия

В рамките на форума Борисов се срещна и с външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу. Част от разговора бе излъчен в профила на Фейсбук.

"Винаги съм добре, когато виждам моя приятел, моя брат", каза Чавушоглу.

След това Борисов го покани "да седнем, на този миндер".

Двамата обсъдиха мирната конференция за Либия, която се проведе в неделя.

"Поздравих го за чудесно свършената работа. С тези совалки на канцлера Меркел, президентите Путин, Макрон и Ердоган, държавния секретар Помпейо, аз съм оптимист за намиране на мирно решение", написа във Фейсбук премиерът.

Срещата в Берлин договори оръжейно ембарго и прекратяване на подкрепата за враждуващите страни, но международните наблюдатели са внимателни в оценките си. 

В момента в Либия паралелно съществуват два органа на изпълнителната власт: Правителството на националното съгласие (ПНС) на Файез Сарадж в Триполи и временният кабинет на Абдула ат Тани, действащ в източната част на Либия заедно с парламента в Бенгази и подкрепян от Либийска национална армия (ЛНА) на фелдмаршал Халифа Хафтар.

Турция оказва военна помощ на силите на Халифа Хафтар, което предизвика остра реакция от страна на Европа.

"Подкрепяме усилията на Западните Балкани за членство в ЕС"

По време на изказването си в панела "Диалог за дипломацията на Западните Балкани" в рамките на започналия Световен икономически форум в Давос Борисов каза, че България последователно подкрепя усилията на страните от Западните Балкани по пътя им към членство в ЕС.
По думите му е важно да се запази ролята на политиката на разширяване на ЕС като катализатор за осъществяване на ключови реформи в страните от региона.

"Тези реформи са необходими както за модернизирането и развитието на Западните Балкани, така и за стабилността и просперитета на този стратегически важен за ЕС регион", каза Борисов.

По думите му различните инициативи и формати на регионално сътрудничество в Югоизточна Европа взаимно се допълват в насърчаването на политическата, икономическата и социалната стабилност в региона.

"Регионалното сътрудничество обаче не е алтернатива на европейската интеграция на Западните Балкани. Напротив - то следва да допринася за постигането на стратегическата цел за членство в ЕС на страните от региона", каза Борисов.

Той посочи, че от 1 януари България, съвместно със Северна Македония, домакинства Берлинския процес.

"Приоритетите на съвместното председателство на Берлинския процес са свързаността във всичките ѝ аспекти: транспортна, енергийна, цифрова, както и свързаност между хората, особено сред младите, включително чрез образование", каза премиерът Борисов.

"Дълбоко сме убедени, че бъдещето на страните от Западните Балкани е в ЕС, тъй като без тях европейският проект е непълен. Хърватското председателство също планира организирането на Среща на върха ЕС-Западни Балкани и ще поддържа фокуса върху европейската перспектива на региона в дневния ред на ЕС", добави Бойко Борисов.

Борисов подкрепи Европейския зелен пакт

В рамките на форума премиерът разговаря и с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Във фокуса на разговора им бяха "водещите теми от дневния ред на форума, свързани с опазването на природата, прозрачността на бизнеса, бъдещето на труда и геополитически въпроси", съобщиха от правителствената информационна служба.

Българският премиер посочи, че превръщането на ЕС до 2050 г. в първия в света неутрален по отношение на климата блок е "голямо предизвикателство, но също така и чудесна възможност".

"Преходът към климатична неутралност ще изисква по-големи инвестиции за постигането на целта, но това ще е ярък знак, че Европа поставя на първо място здравето на своите граждани и опазването на природата за бъдещите поколения", посочи Борисов пред Урсула фон дер Лайен.

В тази връзка двамата обсъдиха значимостта и ролята на новата стратегия на ЕК, известна като Европейски зелен пакт, за който се предвижда финансиране от около 1 трилион евро през следващото десетилетие.

"Успехът на Европейския зелен пакт и на борбата с климатичните промени може да се осигури, ако тези инициативи бъдат подкрепени от всички държави, особено тези с високи парникови емисии. Необходимо е примерът на ЕС да бъде последван от нашите партньори и от основните играчи на международната сцена", посочи премиерът Бойко Борисов.  

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Кой да замени Борисов като премиер на кабинет в рамките на този мандат?