Премиерът сведе за изпълнение първите мерки

Никой не разбра как бяха взети решенията за икономическите промени, залегнали в обръщението на премиерът от 19 август. Досега решения, свързани с минималната работна заплата, данъците, съкращения в държавната администрация, винаги са били обект на предварителен разговор в парламентарната група, социалните партньори, медиите.

Симеон Сакскобургготски продължи предизборната си практика да общува направо с народа без да използва посредници. Доколко обаче излезлите да обясняват царските думи вицепремиери Лидия Шулева и Николай Василев и министърът на финансите Милен Велчев са консултирани предварително, остана неясно.

От липсата на конкретни разчети в техните думи личеше, че вероятно те са били притиснати от премиера да изпълнят колкото се може по - скоро някои от основните обещания в предизборната програма. Симеон Сакскобургготски до голяма степен има право да постъпи така, защото той даде политическия си гръб на двамата млади министри Милен Велчев и Николай Василев и те са задължени да му се отблагодарят, като изпълнят максимално бързо написаната от самите тях програма.

Милен Велчев обясни, че промените в данъчните закони ще доведат до загуба от 500 млн.лв., но не бе много категоричен в източниците за нейното компенсиране. Те според него са икономиите при съкращения в държавната администрация, намаляване на капиталовите разходи и преструктуриране на други разходи на държавния бюджет, както и значително по- високи постъпления от мита и акцизи и по - добра събираемост на данъци.

Всичко това е много добро като намерения, но чиновниците от МВФ ще искат да видят обосновани цифри. Не че е изключено всичко това наистина да се случи, но то почти по никакъв начин не може да бъде доказано преди набелязаните мерки за повишаване приходите от мита и акцизи и повишената събираемост на данъците да са дали първи резултати.

Остава въпросът, защо премиерът избърза с огласяването на мерките преди да е готова цялостната програма за управление. Безспорно е, че има риск, част от обещанията да не бъдат изпълнени. В средата на септември у нас ще пристигне мисията на МВФ за преговори за ново споразумение и е твърде рано да се каже дали нейните експерти ще харесат данъчните реформи на новото правителство.

От подобни проблеми обаче ще пострада само имиджа на икономическите министри, а не на министър - председателя. Така риск за отделни хора има, но царят- премиер и носител на доверието към управляващата партия винаги ще остане недосегаем за критики.

Голяма част от осемте точки в словото на премиера са взети направо от предизборната програма на НДСВ. Така е за промените в данъците, където са конкретизирани параметрите за необлагаем месечен доход от 110 лв. и въвеждане на нови ставки за данък общ доход от 18 до 29%, които обаче все още не са напълно уточнени, по думите на финансовия министър Милен Велчев.

Още в предизборната програма бяха залегнали въвеждането на нулева ставка за данък печалба при реинвестиране на печалбата и въвеждането на нулева ставка за данъка върху капиталовите печалби от търговия с ценни книжа. Същото може да се каже и за промените в приватизацията, увеличаването на детските надбавки и създаването на гаранционен фонд за микрокредитиране в размер на 20 млн. лв.

За него обаче не става ясно дали това е обещавания източник на безлихвени кредити. В обръщението на Симеон Сакскобургготски се говори не за кредитиране- т. е. отпускане на заеми, а за гарантиране. Гаранцията обикновено покрива само обезпечаване на залога. Не е ясно, обаче, дали този фонд ще отпуска нисколихвени и безлихвени кредити и дали ще поема част от лихвата.

Независимо дали фондът ще заработи или не, не е толкова важно, защото ще има само политически ефект на изпълнено предизборно обещание. У нас и сега има много източници на кредити за малки и средни предприятия, но основния проблем е липсата на добри проекти.

Предложението за увеличаването на цените на електроенергията и топлоенергията с 10% също изглежда без стабилна обосновка. Не от вчера са ясни мотивите за подобна мярка съобщени от вицепремиера Николай Василев - трайна тенденция към увеличение на цените на енергоносителите, променено съотношение долар/лев и изкуственото задържане на цените от 1999 година насам.

По - сериозна аргументация не бе представена, а и не е ясно как НДСВ може да разполага с такива разработки от страна на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси при положение, че още не е назначен неин нов председател. Друго доказателство в тази насока е това, че увеличението е с 10% върху всички тарифи- нощна, дневна, за индустриални потребители и за домакинства.

Увеличаването на минималната работна заплата от 85 на 100 лева, от 1 октомври 2001 г. бе обосновано от премиера като "първа стъпка към съществено увеличаване на доходите на най-ниско платените българи".

Мярката обаче има две страни и близките месеци ще покажат как ще я възприемат фирмите. От една страна се увеличават социалните осигуровки, които се плащат на НОИ. Това обаче не е съпроводено с увеличаване на пенсиите, вероятно защото броят на пенсионерите ще се увеличи през следващата година с 3 процента. Така работодателите ще плащат по - високи осигуровки и не е никак сигурно доколко това ще им хареса.

Основният проблем на всички мерки в обръщението на Симеон Сакскобургготски е, че те са в голямата си част финансови. Нито една от тях няма да доведе до откриване на нови работни места или структурни промени в основни сектори на икономиката. Нямаше нито дума за бърза приватизация и строителство на големи инфраструктурни проекти. Което може да бъде тълкувано като знак за отказ от залитанията на предишния кабинет към грандиозни инфраструктурни програми. Или като липса на време да се помисли по тази част от стопанската политика. Не случайно на днешната среща по тълкуването на мерките блестяха с отсъствието си министрите на транспорта и далекосъобщенията Пламен Петров и на благоустройството и регионалното развитие Костадин Паскалев.

Остава и съмнението, че българския народ бе подложен от Симеон Сакскобургготски на поредната пушилка, която цели да канализира медийното и общественото внимание към конкретни ангажименти, вместо да продължи изкарването на слухове за неясните намерения на правителството. Така засега правителството влезе в рамките на нормалния диалог, като направи предложение, което счете, че вече е получило одобрение на парламентарните избори и няма нужда да бъде дискутирано.

Каквото и да реши обаче правителството сега, в средата на септември ще му дойде времето и на МВФ да каже какво мисли за предложените мeрки.