Премиерът заподозря клопка в предоговарянето на плана за възстановяване

"Това е любимото занимание на Народното събрание – да възлага на служебното правителство да извършва някакви действия", коментира служебният премиер Гълъб Донев пред журналисти в петък решението на парламента от преди ден да задължи кабинета да проведе до 31 март преговори с Европейската комисия за предоговаряне на условията в плана за възстановяване и устойчивост, за да отпадне ангажиментът за намаляване с 40 процента на емисиите на въглищните електроцентрали, и промяна на някои от енергийните проекти. Според Донев депутатите може и да за заложили клопка на правителството с поставения им срок, тъй като от него се искат неща, които не зависят само от него, а от волята на ЕК и останалите страни членки.

Още следващата седмица вицепремиерът Атанас Пеканов започва разговори с Европейската комисия и отделните нейни структури за това каква процедура да се следва по решението на Народното събрание, каза Гълъб Донев.

"Това е прецедент. Нито една друга държава, член на Европейския съюз, не е поставила въпроса за преразглеждане на техните национални планове", посочи министър-председателят.

Според него е много с отварянето на преговорите да не се забави реализацията на останалите проекти по плана за възстановяване в сферата на социалната политика, здравеопазването, регионалното развитие, електронното управление и други сфери от обществено-икономическия живот. "Тези проекти трябва да продължат да се реализират и да се работи по тях", заяви Донев.

Той попита българските депутати как си представят, че правителството може да задължи до 31 март Европейската комисия да отвори наново Плана за възстановяване и устойчивост на България и да извърши съответните оценки. Според премиера това отнема поне два месеца.

"Представете си как Франция, Германия, Италия и другите държави членки на Европейския съюз трябва да се съобразят със срока, който определя Народното събрание", посочи той.

В същото време служебният енергиен министър Росен Христов и вицепремиерът Атанас Пеканов, които са натоварени със задачата за преговорите, твърдят, че разговори за промяна на проектите и отпадането на задължението за въглеродните емисии за ТЕЦ се водят с Брюксел от август.

И двамата признават, че процедурата е дълга и тромава и ще доведе до забавяне на следващите плащания по плана, тъй като всяко от тях е свързано с доказването на изпълнение на конкретно разписани действия по различните проекти. Голяма част от тях са именно енергийните, които сега парламентът задължи правителството да промени. Според Христов единствената възможност за промени в енергийните проекти е в рамките на отварянето през февруари на европейската програма RePowerEU, която трябва да надгради плана за възстановяване в частта енергетика и тогава са възможни корекции на досегашните планове. Енергийният министър обясни пред депутатите от енергийната комисия преди дни, че именно това е целта на правителството – да не де отваря за предоговаряне самият план, а в рамките на детайлизирането на проектите по RePowerEU да се махне задължението за 40 процента свиване на въглищните емисии до 2026 г. спрямо нивата им от 2019 г., а да се запише да са общоевропейските цели за намаляване на парниковите газове с 55% до 2030 г. спрямо 1990 г., което България вече е постигнала заради индустриалния срив именно след този период.