За да запази въглищата: НС задължи кабинета да предоговори Плана за възстановяване

Огромно многопартийно мнозинство в парламента реши България да започне предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта за намаляването на въглеродните емисии от въглищните електроцентрали, които да бъдат оставени да работят до 2038 г. Предложението на ГЕРБ бе одобрено в четвъртък със 187 гласа "за", двама "против" от "Продължаваме промяната" и 9 "въздържал се" от ПП и "Демократична България".

Съвсем по сценарий, през това време отвън вървеше синдикална демонстрация на КНСБ и КТ "Подкрепа" за запазване работата на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. Преди да пристъпят към окончателното гласуване, депутатите си дадоха 30-минутна почивка, за да излязат при недоволстващите и да ги успокоят, че няма да останат без работа.

Александър Дунчев и Цветелина Заркин са двамата народни представители от ПП, които гласува "против" решението. Дунчев се мотивира така:

"Абсолютно не вярвам, че фирми, свързани с партията ни, не източват и тецовете, и енергетиката, не карат дървесина от горите ни да ги горим във... и да замърсяваме въздуха в тецовете. Защо не можем да се променим? Не искаме да се променим, защото всички сме в схемата, затова не искаме да се променим, затова не искаме да постигнем климатичните цели".

Тази критична позиция бе в рязък контраст с консенсуса, стигащ до самодоволство, сред мнозинството депутати, обединили се в защита на въглищните централи.

Фактически решението бе взето предишната вечер на проточило се седем часа заседание на парламентарната енергийна комисия. То не мина без дежурните взаимни обвинения между ГЕРБ и "Продължаваме промяната" кой е виновен за поетия от България ангажимент за намаляване на парниковите газове. В подкрепа на ГЕРБ бе служебният енергиен министър Росен Христов, който дори се учуди как въобще ЕК е одобрила внесения от правителството на Кирил Петков план за възстановяване с ангажимент за намаляване на въглеродните емисии на десет български ТЕЦ с над 40 процента до 2026 г. спрямо нивата от 2019 г.

ГЕРБ и министърът на президента Радев твърдят, че това не е редно, защото в изискванията на ЕК е записано спад на емисиите с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и така България вече е преизпълнила ангажиментите си и въглищните централи може да продължат да работят без никакви ограничения.

Всъщност това, че въглищните централи чисто технологично и пазарно ще могат да работят най-късно до 2038 г. е коментирано неведнъж както от правителството на "Продължаваме промяната", така и от предшестващото го служебно правителство на Стефан Янев. В плана всъщност няма график за затваряне на ТЕЦ, а само такъв за намаляване на техните емисии по години като енергийното министерство трябваше да реши коя централа с колко са свие изпусканите от нея вредни газове. Сега ще се иска от ЕК да няма такъв график, а целите на страната да се покриват от цялата икономика и транспорт.

В началото на дебата в четвъртък председателят на енергийната комисия и бивш енергиен министър на ГЕРБ Делян Добрев подчерта как депутатите от всички партии в комисията са успели да се обединят около общо проекторешение. Затова са отпаднали двата проекта, предложени от "Възраждане" и ГЕРБ- съответно за изцяло нов план и за промени в настоящия, обясни той

Ако Конституцията позволяваше президентът да връчи мандата на енергийна комисия, днес щяхме да имаме правителство, коментира Жечо Станков (ГЕРБ). По думите му ТЕЦ-овете са златна кокошка, коят отрябва да се запази до 2038 г., явно забравяйки,че държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" отчете загуба от 182 млн. лв. през 2021 г. и имаше дългове за над 1.3 млрд. лв. към компанията си майка "Български енергиен холиднг". Огромното поскъпване на тока заради нарушените енергийни доставки от Русия изкараха държавната централа на печалба от 773 млн. лв., които бяха иззети за помощи за бизнеса. Не се знае обаче как ще се развие пазарната конюнктура.

Решението бе взето с ясното съзнание за забавяне и загуба на неясно каква част от предвидените за България 12 млрд. лв. от европейския План за възстановяване и устойчивост, тъй като тепърва трябва да се променят и проекти, което означава нови графици и отлагане на следващите плащания за България по плана за възстановяване. Причината е, че депутатите решиха правителството да преговаря с ЕК парите, предвидени за парка от батерии за съхранение на електроенергия, за 1.4 ГВ нови ВЕИ мощности и за геотермална енергия, да се пренасочат за батерии за съхранение на ток за лични и бизнес нужди, за развитие на енергийната мрежа и за саниране.

Още на дискусията в сряда вечерта енергийният министър Росен Христов призна, че предоговарянето на условията ще е изключително трудно, ще отнеме време и плащанията по плана за възстановяване през 2023 г. (за общо близо 1.5 млрд. евро – б.а.) може да се забавят значително.

Въпреки това бе решено да се предприеме предоговаряне на условията на плана за възстановяване в рамките на предстоящото през февруари отваряне на инструмента RеPowerEU, за да се прецизират проектите или да се вкарат нови.

Христов посочи, че от август 2022 г. досега с различни дирекции на Еврокомисията е разговаряно за промени в плана за декарбонизация без затваряне на въглищни централи, но призна, че процесът е тромав. По думите му Брюксел "дава индикации, че може да се прецизират проектите за батерийния парк, за геотермалната електроцентрала". Допълни още, че Европейската банка за възстановяване и развитие, с която все пак ще се сключи договор за консултантски услуги, въпреки предишните закани за обратното, ще изготви анализ на сегашните проекти и ще предложи подходящи за страната варианти за техни промени. Христов каза, че правителството не иска да предоговаря Плана за възстановяване и устойчивост, а да се променят само условията за въглеродните емисии.

Служебният министър освен това каза, че поетият от "Продължаваме промяната" ангажимент за свиване на парниковите газове в енергетиката с 40 процента не съществува в нито една директива. "Тези цели са по-високи от заложеното в европейското климатично законодателство", заяви той. По думите му тези ангажименти противоречат и на други еврорегламенти и дори изрази "учудването си как въобще е одобрен планът от Европейската комисия". "Явно са бързали или не са им били предоставени всички анализи", коментира Христов.

Планът обаче бе подложен на детайлни дискусии и преработки и при одобряването му председателят на ЕК Урсула фон дер Лейен дойде в София, откъдето обяви плана на ПП за "изключителен и един от най-зелените в Европа". Надали в Брюксел биха пропуснали противоречия с еврорегламенти.

Делян Добрев от ГЕРБ също защити позицията за предоговаряне на плана с аргумента, че "дори да се налага България да връща пари по плана за възстановяване, по-добре е да запазим нашите ТЕЦ".

Енергийният министър каза, че териториалните планове за преход на въглищните райони Стара Загора, Кюстендил и Перник не са внесени за одобрение в ЕК, макар правителството да знае, че така България губи 90 млн. евро. Причината, според Христов, е че тези тези планове предвиждали съкращение на 12 хил. работници от въглищната индустрия. Сега плановете щели да се преработват, като се идентифицират терени и инвеститори в нови енергийни проекти, към които да преминат хората, чиито работни места ще бъдат закрити заради трансформацията. Това реално означава още забавяне и загуба на още средства за плавен преход на въглищните райони към по-чисти технологии, които бяха 700 млн. евро, на застрашително намаляват.

Драгомир Стойнев от БСП, също бивш енергиен министър, отбеляза, че в климатичното европейско законодателство, което бе прието през 2020 г., е записано намаление на парниковите газове с 55 на сто спрямо нивата им от 1990 г., а не както ПП са записали от 2019 г. Той заяви, че ако се спази референтната година за намаляване на парниковите газове (която действително е 1990 г. - б.а.), това означава, че България е изпълнила ангажимента за 55 процента спад на емисиите отдавна и въглищните централи могат да продължат да работят без проблем.

Дори Владислав Панев от "Демократична България", който е представител на Зеленото движение, се съгласи, че пазарната конюнктура е различна сега и "може би е резонно да има промяна", но е по-добре да се заложи на ускоряване на инвестициите в нисковъглеродни технологии.

Окончателното решение на парламента задължи служебният вицепремиер Атанас Пеканов и министър Росен Христов до 31 март 2023 г. да отправят към Брюксел обосновано искане за изменение на Плана за възстановяване и устойчивост. Целта е да отпадне ангажиментът за 40 процента намаляване на емисиите от електропроизводство до края на 2025 г. спрямо нивата от 2019 г. Иска се предвидените 1.6 млрд. лв. за парка за батерии за съхранение на ток да отидат за грантова схема за батерии за физически и юридически лица до 50% от стойността им. Заделените 669 млн. лв. от ЕК за изграждане на нови 1.4 ГВ възобновяеми енергийни мощности и батерии към тях ще отидат за развитие на мрежовите оператори. Планираните за геотермална централа 343 млн. лв. ще се поделят между санирането на панелки и грантове за закупуване на термопомпи от физически и юридически лица с покриване 50 процента от разходите им.

Депутатите решиха също така България да поиска от ЕК да отпадне поетият от "Продължаваме промяната" ангажимент за изваждането на двата оператора за електропреносната и газовата мрежа – "Електроенергийния системен оператор" и "Булгартрансгаз" - от структурата на "Българския енергиен холдинг".