Пресъхват ли банковите кредити?

Дали предприятията все още намират кредити? Въпросът изглежда изключително важен. Състоянието на фондовите пазари прави почти невъзможно получаването на капитали от тях, доколкото инвеститорите предпочитат държавните заеми и облигациите на предприятията. Когато тези два източника пресъхнат, банките остават единствената алтернатива за предприятията. Поне за тези от тях, които нямат достъп по-специално до пазара на съкровищни бонове, който остава "твърде дълбок", по думите на председателя на Асоциацията на френските счетоводители Жерар Суларю.

Все пак, дали финансовите институции би трябвало да продължат да отпускат заеми на фона на нарастващите случаи на фалити на предприятия? В САЩ банката J. P. Morgan Chase натрупа значителни провизии по тези искания за кредити. В Европа засилването на риска досега бе относително сдържано, що се отнася до сметките на банките. Бъдещето обаче буди тревога.

Европейската централна банка /ЕЦБ/ наскоро повтори, че възстановяването на икономическия растеж и неговата интензивност са свързани с "нарастваща несигурност". Тази несигурност е един нов момент и тя засяга тежко банките. Ето защо, въпреки че техните акции устояха на най-силния спад на пазара през юли, те от няколко дни бележат понижение.

Оттук до греха на предоверяването на техните клиенти има само една стъпка. В Германия банките вече я направиха. Истина е, че германската икономика направо се задъхва и че банковата дейност е подчертано слабо рентабилна.

В останалата част на Европа обаче засега нищо не показва, че банките намаляват кредитирането.

Наистина, във Франция темпото на увеличаване на молбите за кредити от страна на предприятията се забави. През последните 12 месеца нарастването на кредитите в средносрочен план не надхвърли 8% спрямо 12% през предходните години. Но във Франция няма опасност от "спиране на кредитите", уверява Жан-Пиер Бетбезе, главен икономист на банка Credit Lyonnais. Според него не толкова банките ограничават предлагането на заеми, колкото предприятията стават по-предпазливи, когато става въпрос за инвестиции. Това потвърждава и Жан-Франсоа Боске, вицепрезидент на Асоциацията на финансовите директори и за контрол върху управлението /DFCG/. "Днес компаниите отдават предпочитание по-скоро на рентабилните, краткосрочни инвестиции, отколкото на мащабните проекти в дългосрочен план".

Ромен Бюрнар, анализатор от J. P. Morgan, подчертава, че със съотношения между чистите фондове и задълженията от 7 - 8%, френските банки са между най-стабилните в Европа. "Техните възможности за отпускане на заеми са огромни. Разбира се, освен това трябва да има търсене, както и банките да намерят проекти, които да отговарят на техните критерии за риск". На практика, нарастването на маржовете по кредитите не е достатъчно да компенсира увеличаването на риска. А пък и призванието на банките не е да подпомагат изпаднали в затруднения предприятия. В резултат на това, констатират предприятията, банките стават все по-внимателни към "здравословното състояние" на техните клиенти. "Поставят ни много повече въпроси, отколкото преди, за използването на исканите от нас средства, както и за състоянието на предприятието", обяснява Жан-Франсоа Боске. Друг признак, наблюдаван от Жан-Люк Пейре - администратор на DFCG, е, че се отказват кредити, когато операцията не е абсолютна прецизна.

Предприятията не обръщат чак толкова голямо внимание на тази свръхпредпазливост. "Те трябва също да направят реално усилие за прозрачност по отношение на техните банкери", смята Жерар Суларю.

Все пак сме далеч от положението в началото на 90-те години, когато се получи истинско "спиране на кредитите". Много ниското ниво на лихвите облекчава финансовата принуда върху предприятията. По-нататък, банките до голяма степен промениха кредитните си портфейли. Днес те предпочитат синдикиране на заемите си, тоест - поделяне на риска с други институции. И най-накрая, те подобриха вътрешните си системи за контрол на риска.

Това са факторите, които намаляват ефекта от увеличаването на фалитите на предприятия. На този етап тарифите /цените/ на кредитите, а не толкова техните обеми са засегнати от намаляването на източниците на финансиране. Спредовете /отклоненията в печалбите/ между държавните облигации и отпуснатите на предприятия заеми, оценени с рейтинг ААА, се увеличиха двойно за 6 месеца - от 15 базисни пункта до повече от 30 базисни пункта в момента. През първото шестмесечие на 2002 г. се констатира за пръв път от много години покачване на печалбите от лихви на банките. "Чрез тази по-рестриктивна политика френските предприятия плащат в действителност цената на международните кризи, които засегнаха банките", отбелязва Жерар Суларю.

По БТА