През следващите 3 години трябва да издърпаме нагоре най-ниските доходи

Г-н Ал Джебури, каква философия е заложена в новата схема за облагане на доходите, която ще бъде приложена догодина? Сметките по таблицата показват, че намалението на данъчната тежест ще е най-голямо за хората със заплати от 600 лв., а не за най-ниските доходи, както бе заявено първоначално.

Зависи как се правят изчисленията. Ако гледате като сума, с която се намалява, може би наистина е така. Но ако се погледне като процент, не е така.

Какво показват вашите сметки?

Нямам точните цифри, но стремежът е да се намали данъчната тежест за най-ниските доходи с възможно най-голям процент - дотолкова, доколкото позволява бюджетната рамка, която е заложена в момента.

Каква все пак е заложената философия на облагане? Има ли такава, или таблицата отразява желание да се върже бюджетът?

В никакъв случай таблицата за облагане не е начин да се навържат приходите, въпреки че от цифрите излизат конкретни приходи, заложени в бюджета.

Политиката е следната - активно намаляване на най-ниската ставка за най-ниските доходи от 18% в момента до 10% през 2005 г. В същото време се вдига минималният необлагаем доход поетапно през всяка от годините с цел този подход на намаляване на данъците заедно с подхода за покачване на заплатите в обществения сектор, където имаме възможност да влияем, да компенсира изцяло покачването на цените и да осигури подобряване на жизненото равнище, а не спад.

Догодина обаче необлагаемият минимум ще се запази на 110 лева.

В момента правим още по-детайлни изчисления и когато към края на годината имаме яснота за приходите в бюджета през 2002-а, още веднъж ще погледнем дали имаме възможност да направим някаква стъпка за повишаване на необлагаемия минимум. Засега главната стъпка е в същественото 20-процентно намаляване в данъчната ставка, което не е малко. При наличието на високо преизпълнение на приходите още веднъж можем да преразгледаме тази ставка, но засега това са изчисленията.

Факт е, че за някои доходи, например заплата 600 лв., данъчната тежест намалява повече в абсолютна сума. Защо според вас това не е показателно? Хората така оценяват облекчаването на бремето.

Това е математика. Винаги когато имаме по-голяма база, дори едно по-малко намаляване на данъка води в номинални цифри до по-голяма цифра, отколкото за ниските бази. Не е правилно така да се разглеждат нещата, тъй като това, което ние следим, е справедливостта и тази справедливост е чрез 20% намаляване, а в дългосрочен план излиза малко по-малко от 50% намаляване на най-ниската данъчна ставка. За най-високите доходи тя въобще не се намалява, остава си 29% през годините, а за средните 2 ставки тя намалява с едва 10% само през 2003 г. и след това не се намалява. Трябва да се гледа с какъв процент от доходите ние намаляваме облагането, а не единиците цифри.

Като казвате 20%, имате предвид, че с толкова се понижава самата данъчна тежест за най-ниските доходи, така ли?

Ставката ще падне от 18% на 15%. Това е приблизително 20% намаление.

Дали разполагаемият доход на домакинствата ще се увеличи от това намаляване на данъците, може да се оцени, ако се отчетат очакваната инфлация и очакваният ръст на заплатите. Какво сочат вашите разчети?

Цялостната ни политика е направена така, че да се повиши разполагаемият доход на населението. Неправилно е при най-ниските доходи да се гледа само данък общ доход като елемент за намаляване на данъчната тежест и увеличаване на разполагаемия доход. Защото политиката на правителството спрямо най-бедните не е единствено в рамките на данък общ доход. На определени слоеве се отпускат помощи за отопление и осветление - близо 550 000 души ще получават такива помощи. В по-голямата си част това са именно хора с най-ниските доходи.

Що се отнася до по-високите доходи, там единствената политика, която имаме, е данък общ доход - осигуряваме компенсация на покачването на цените чрез намаляване на данъчната тежест.

Като се вземат предвид всички мерки, предприемани от правителството, мога да кажа съвсем категорично, че няма да има слоеве от населението, на които доходите да спаднат или жизненото равнище да спадне.

Хората обаче вероятно няма да почувстват намаляването на данъчната тежест, след като се вдигнат акцизите на горивата, алкохола, цигарите.

Покачването на акцизите ще повлияе на цените. Това е неизбежно. Нашите изчисления показват, че влиянието върху инфлацията ще бъде едва 0,5% в годините, когато ще има покачване на акцизите на горивата и алкохолите. При такъв ефект върху инфлацията е ясно, че това, което ние правим, покрива този допълнителен ръст на инфлацията.

Акциз има само върху акцизни стоки, а не върху всички стоки. Тези, които имат ограничени финансови възможности, все пак би трябвало да си планират разходите така, че да се съсредоточават върху купуването на неакцизни стоки. Да, наистина не може човек да не си купи бензин, ако има кола, но аз лично, когато съм имал по-ниски приходи, съм карал по-малко. Значи покачването на акциза по-малко ще ми влияе на мен като човек, който не може да си позволи да използва повече бензин, отколкото на този, който има финансовите средства. Ние не можем да говорим в сегашната реалност, че едно правителство може да осигурява за най-бедните стандарт на живот, равен на този на най-богатите.

Т. е. тези, за които цените се повишат прекалено много, да не пият и да не пушат.

Моя лична политика и лично виждане е, че правителството е длъжно да осигурява възможност за нормален живот на всеки гражданин. И ние активно се стремим именно към това - да може човек финансово да си осигури прехраната на семейството, дом, да се отоплява нормално, да се облича нормално, обучение на децата, медицинско обслужване. Оттам нататък цигари, алкохол, бензин - това не са стоки от първа нужда. Те вече преминават към луксозните стоки. И в нормалните европейски държави луксозните стоки се купуват от по-богатите, а не от по-бедните.

Като казвам, че ние сме длъжни да осигурим нормален живот за всеки българин, имам предвид да го осигурим в смисъл не да купим къща или апартамент на всеки, но така да направим развитието на икономиката, че всеки да има възможност или да си купи къща, или да се вземе под наем апартамент и да живее в рамките на своя бюджет. Нещо, което никога не е правено и никога не е било мислено по този начин в нашата държава. Някак си хората са били оставени на самотек, всеки сам да се справя както може.

Но повишаването на акциза на горивата догодина неизбежно ще предизвика скок в цените на почти всички стоки и услуги. Оценен ли е този ефект и ще има ли ръст на разполагаемите доходи въпреки него?

Горивата влияят върху цялата икономика. Направено е изчисление, че ще има 0,5% допълнителен ръст в инфлацията. Въпреки него ще има ръст на доходите.

Старата идея за семейно облагане на доходите не влиза в плановете на правителството. Защо?

Ние сме длъжни при наличието на такъв голям процент от българското население с толкова ниски доходи да правим максимума за тези хора, а не да се съсредоточаваме върху, условно казано, богатите. Като политика през следващите 3 години трябва да издърпаме нагоре най-ниските доходи. Семейното подоходно облагане обаче е предимно в плюс на по-богатите. И затова не е включено в нашата данъчна политика.

Какво аз разбирам под семейно подоходно облагане? Това значи разходи за обучение на децата да бъдат приспадани от доходите. То се прилага предимно и единствено за семейства, където има деца, където жената не работи. Колко семейства вие виждате, където жената да не работи, ако те финансово са затруднени? Финансово затруднените хора карат децата си да започват работа на 18 г., за да носят приход в семейството, и нямат възможността да заплатят обучението им в университет. Кой си позволява платено образование, без дори да се замисля? По-богатите. Семейното подоходно облагане какво казва: ще ви приспаднем разхода за обучение от данък общ доход.

Или с други думи, ще създадем система, която ще помага на по-богатите. Това намалява приходите в бюджета, до някаква степен увеличава разполагаемия доход на по-богатите, но намалява възможността да свалим данъците за бедните. Затова предпочитам да насочим ресурсите си към намаляване на данъчните ставки за най-ниските заплати, това да бъде равно за всички.

Защо аз, човек с най-нисък доход, но с житейско виждане, че нямам желание да се оженя, да плащам по-висок данък общ доход заради това, че някой друг е решил, че иска да има семейство? Тук пресата веднага би могла да изопачи думите ми и да каже "Министерството на финансите е против семействата". Не, в никакъв случай, дори смятаме, че семейството е нещо много важно. Но погледнете статистиката. За голяма съжаление поради най-различни обстоятелства, включително и финансови, раждаемостта в България пада, процентът на семейства, които са без възможност да имат деца просто физически, е висок. С други думи, всички семейства, на които така или иначе им е тежък животът и нямат деца, ние да ги затрудним още повече, като ги поставим в една по-тежка позиция от тези, които имат деца.

На фона на безработицата и точно за да се стимулира раждаемостта, това облагане ще има социален елемент.

Вие как разбирате семейното подоходно облагане?

Имаше идея в предишния парламент от доходите на родителите да се приспада необлагаемият минимум преди облагане за всяко непълнолетно дете.

По този начин тези, които имат деца, ще бъдат облагодетелствани пред онези, които нямат деца. Не съм убеден, че има справедливост. В същото време щом едно семейство има деца, ние трябва да помагаме по друг начин. Не чрез разграничаване, а на тези, които имат деца, да им даваме конкретни помощи за децата. Както правим в момента? Даваме финансова помощ на тези, които са с минимални доходи, за да покриват част от разходите за децата. Но тогава е целенасочено.

Всяко усложняване на данъчната система, всеки начин данъчната система да насърчава дали да имаш дете или не не води до някакъв положителен ефект. Трябва да имаме проста система, елементарна система за прилагане, при която да се знае, че всички плащат данък общ доход, защото работят. Политиката на правителството е такава, че щом имаш деца и трябва да се помогне, има помощи за децата. Беден си, трябва да се отопляваш, има енергийни помощи. Тогава в самия бюджет ще бъде ясно за какво и къде отиват парите. А когато се прави чрез данък общ доход - това е абсурд, невъзможно е да се следи и да има пълна информация как се прилага.

За данък печалба се предвижда поетапно да бъде намален от сегашните 23,5% на 15% през 2005 г. Това означава ли, че се отказвате от предизборното обещание за нулева ставка?

Не, не означава. Предизборните обещания, които сме поели, ще изпълним. Това, което правим в определени случаи, е повече от нулева ставка. Ние съществено увеличаваме амортизационните норми, намаляваме облагането, като даваме разрешение ремонтните разходи изцяло да се приемат за данъчни цели, улесняваме работата на бизнеса с данъчната администрация, създаваме звено в министерството, което ще дава предварителни становища и тълкувания на законите, за да може бизнесът да планира.

Това означава ли, че нулевата ставка остава за евентуален следващ мандат?

Нашата дългосрочна цел е да стигнем и до нулевата ставка. Но имаме по-важни ангажименти, имаме по-важни задължения към българския народ. Длъжни сме да осигурим стабилен бюджет, ръст в икономиката и най-важното - ръст в жизнения стандарт на българите. Ако покачването на жизнения стандарт означава забавяне на нулевата данъчна ставка, съгласен съм това да бъде цената.

Но жизненият стандарт може да се повиши само чрез подем в икономиката, чрез насърчаване на бизнеса.

Ние сме предложили достатъчно мерки, които дават пълната свобода на бизнеса да се развива, да расте, да се инвестира в страната ни. Само Македония е с 15% данък печалба. Няма други държави в Европа, които да имат по-нисък данък, отколкото е нашето предложение за 2005 г. Всеки инвеститор знае, че не се започва бизнес днес, а утре се вадят големите печалби. Инвестира се и се печели след година-две. Всеки бизнес, който има истинското желание да работи и да печели в рамките на закона, днес трябва да започне да инвестира, знаейки, че през 2005 г., когато му дойдат печалбите, той ще бъде обложен едва с 15%.

Вече се чуват критики от бизнеса, че няма облекчения по линия на ДДС - няма например съкращаване на срока за възстановяване на данъчния кредит, който е причина сега да се задържат огромни средства от стопанския оборот.

ДДС наистина е ключов данък и има съществено влияние върху бизнеса. Може би много предпазливо постъпихме, но засега е важно да видим как ще заработи ДДС сметката. Ако тя наистина заработи добре и има съществен положителен ефект, тогава ще го използваме за връщане на ДДС по-бързо. Икономиката расте, когато се въртят парите. Колкото повече се въртят, толкова повече расте и ние имаме желанието това да стане в рамките на възможностите на бюджета.

Законът за ДДС има много изключения, много е преработван. Защо не започнем да мислим и за написването на изцяло нов закон? Но това да го сложим в данъчна политика в момент, в който нямаме ясна визия накъде да вървим, би звучало несериозно.

Как конкретно ще бъдат компенсирани приходите на общините, след като отпадне данъкът, който плащат фирмите за тях?

Общинските бюджети и в момента се субсидират от републиканския бюджет. Така че дали те ще бъдат компенсирани или не, в края на краищата те винаги са компенсирани чрез субсидията от републиканския бюджет. Но не е това виждането. Ще прехвърлим съществено по-голяма част, дори може би до 100% от данък общ доход, към общинските бюджети. Това ще доведе до по-голяма стабилност на тези бюджети, до по-добре планиране. В замяна обаче ще имаме изисквания за по-добро управление, защото има прекалено много случаи, в които общинските бюджети се израходват нецелесъобразно или се израходват авансово средства и в края на годината: олеле, какво ще правим.

Нужна е добра финансова политика, добро финансово управление в цялата държава. Процесът на децентрализиране на бюджета ще покаже ясно на избирателите, на хората, които живеят в тези общини, какво са постигнали избраните от тях управленци. Държавата е длъжна да осигурява един минимум на общините за почистване, за поддръжка на града, на училища, на болници. Но оттам нататък нека всяка община сама да взима решенията. Тогава наистина ще знаем защо ходим на избори - за да избираме управленци, които ще допринесат за по-добър стандарт на живот в общината.