През следващите месеци е необходима фискална рестрикция

Какви са първите реакции в европейската финансова столица на това, което се случи тази нощ?

Както може да се очаква, първите реакции са доста негативни. Всички стокови и фондови борси по света паднаха значително, над 2 %, от началото на деня. В Съединените щати днес е почивен ден, така че надали може да се очакват някакви финансови новини оттам. Но очевидно реакцията в Европа е доста негативна.

Какво очакват анализаторите в средносрочен и в дългосрочен план?

Основното предложение, което имаме в момента към инвеститорите, е да вземат позиции в по-нискорискови активи - и по отношение на валути, и по отношение на бонове - както на български ценни книжа, и по отношение на акции. По отношение на валутите очевидно се вижда по-голямото търсене на такива защитни валути като еврото и най-вече швейцарския франк. По отношение на боновете очевидно имаме едно бягство към по-нискорискови инвестиции като ценни книжа на Германия, на Съединените щати. А по отношение на акции говорим за бягство към активи с най-висок рейтинг, т. нар. 3-А активи - на известни банки и компании.

Какво можем да очакваме за българските брейди-облигации в тази сложна ситуация?

Като цяло, бих казал, т. нар. нововъзникващи пазари, между които е и България, най-вероятно ще пострадат от повишения риск по световните пазари. Така наречените нововъзникващи пазари са между най-високорисковите световни инвестиции и най-вероятно ще видим спад както на българските ценни книжа, така и на всички други нововъзникващи пазари, включително руски, бразилски, аржентински ценни книжа. Това е един глобален проблем. И по-малките проблеми като например балансиран бюджет в Аржентина или проблеми с финансиране в Турция в момента остават на заден план. Така че, докато не видим някакво разрешение на този проблем с Афганистан или на по-общия проблем с тероризма, проблемите по отношение на фискална политика в една или друга държава най-вероятно ще останат на заден план.

Липсата на споразумение с Международния валутен фонд в този момент как ще се отрази на цените на нашите дългови книжа и на отношението на инвеститорите към България?

В действителност това е един много важен въпрос не само за България, тъй като се вижда влошаване на платежните баланси на различни държави, включително на наши съседки като Турция и Румъния, а също така на някои от по-големите нововъзникващи пазари като Бразилия, Мексико и Аржентина.
В една такава ситуация на влошена международна обстановка - по-ниски чужди директни инвестиции - се очаква, разбира се, МВФ и другите международни финансови организации да предоставят финансова помощ на различни държави. От тази гледна точка е добре България да сключи споразумение с МВФ поради най-малко две причини. Първата, разбира се, е по-евтино финансиране за българската икономика, за попълване на дупката в платежния баланс. Второто - потвърждаване на политиката на българското правителство, която трябва да се води към едно стабилизиране, към продължаване на макроикономическа стабилизация и структурни реформи.

Може ли да смятаме, че сегашната конюнктура е много неблагоприятна за емитиране на еврооблигации?

Бих казал, че е изключително неблагоприятна. Аз пътувах през миналата седмица до редица държави в Европа, като имах среща с инвеститори, интересуващи се от инвестиции в бонове, включително и на България, но бих казал, погледнато от днешна дата, че до края на тази година обстановката най-вероятно ще остане много негативна. Инвеститорите най-вероятно ще запазят своето присъствие в по-нискорискови активи и ще избягват инвестиране в еврооблигации на която и да е т. нар. новоразвиваща се икономика, включително и България.

"Дойче банк" ще преразгледа ли оценката си за България?

По отношение на макроикономическите оценки ние вече направихме нашите първоначални изследвания. Нашият макроикономически екип вече посочи, че се очаква намаление на растежа, но имайки предвид отдалечеността на България от проблемите в Съединените щати, отново бихме очаквали един растеж в рамките на около 4 процента.
Така че това не е проблем. По-големият проблем, който виждаме, е по отношение на платежния баланс, влошен от влошената международна обстановка - по-ниско търсене от основни български пазари, каквито са западноевропейските и турският пазар. Това ще доведе до разширяване на дефицита по търговската сметка и по сметката на платежния баланс като цяло, което в крайна сметка води до необходимостта от по-високо финансиране.
Дали това финансиране ще дойде от чужди директни инвестиции или от Международния валутен фонд... Очевидно, за да се избегне по-нататъшно разширяване на тази дупка, е необходима фискална рестрикция, която трябва да се осъществи през следващите месеци.

По Дарик радио, със съкращения