Президентът: Без излишни очаквания от визитата ми в Либия

Президентът Георги Първанов предупреди да не се подхранват излишни очаквания от негова визита в Триполи.

Не съм аз този, който ще внушава очакване, че едва ли не – президентът ще отиде в либийската столица и със същия самолет ще върне нашите сънародници обратно в България, подчерта Първанов в неделя в интервю за Нова телевизия, две седмици преди върховният съд в Либия да се произнесе по делото за обжалване на смъртните присъди на петте български медицински сестри.

“Какво лошо има в една президентска визита в Триполи?! По-смъртни присъди от тези не могат да бъдат издадени”, отбеляза Първанов. По думите му, не може да се очаква, че въпросът ще се реши с конфронтация, тежко противопоставяне и закани – и от София и от Триполи.

Смисълът на подобна моя визита в Триполи е да възродим диалога между двете страни. Опитахме всичко – опитахме през Европа, опитахме през САЩ и всички наши партньори, но нищо не може да замени двустранния контакт между България и Либия. Нищо не може да замени контактите между държавниците, каза президентът. Запитан кога ще се осъществи посещението, той отговори: когато това стане възможно и когато му дойде времето.

Независимо, че в крайна сметка поне на този етап става дума за едно съдебно дело, но може да се наложи в един друг момент нещата да получат своето политическо развитие и тъкмо заради този друг момент ние трябва да работим, добави Георги Първанов.

По думите му трябва да се покаже, че мислим както за осъдените несправедливо наши сънародници, така и за повече от 400-те деца, заразени със СПИН.

И тук може да сме по-инициативни, да изискаме от европейските ни партньори плана за действие, онзи замислен фонд за лечението на либийски деца да бъде реализиран в по-бързи темпове и в по-големи обеми - да имаме деца, които да бъдат настанени в европейските болници, да имаме помощ за болницата в Бенгази или друго болнично заведение, където ще се осъществява това лечение, каза президентът.

Малко вероятно е до края на годината да има американски бази у нас

В момента никой не може да се ангажира дали до края на годината ще има американски военни бази у нас, по-вероятно е това да не стане, смята Първанов. Той потвърди, че се обсъждат три бази, “но дали те ще станат факт до края на годината и дали ще са факт до края на годината и дали има решение от американска страна не можем да кажем”.

Той припомни, че българската позиция по въпроса с американските бази е определена с няколко документа, включително и с решение на Консултативния съвет по национална сигурност, който се е изказал позитивно.

Според президента не бива да се очаква, че от разполагането на такива бази ще има кой знае какви ползи, но това са част от поети от страната ни ангажименти. По думите на държавния глава рисковете от разполагането на базите също са преувеличени.

Еднопартийно правителство е по-добрият вариант за страната

По-добрият вариант за България е еднопартийно правителство, но това е по-малко възможно, каза президентът. Той очаква силно фрагментаризиран парламент, където да се пренесат част от “идеологическите и натоварени с историята противоречия”.

По думите му досиетата са част от битката за миналото и се поставят от политици и партии, които нямат други социални и икономически аргументи.

В началото на прехода трябваше да се отворят досиетата, свързани с Шесто управление, за да е ясно кой за кого е донасял, каза Първанов, чиято партия и той самият като неин депутат и лидер не е подкрепял каквото и да е отваряне на досиетата.

“Но да се покаже на света, да се обидят, да се огорчат онези, които са работили за разузнаването, работили са за България, не за партийната или държавната власт – това беше недалновидно. И сега берем горчиви плодове от отношението ни към разузнаването”, каза президентът Първанов.

По думите му страната ни е необходимо европейско мнозинство, което да провежда непопулярната политика, заложена в постигнатите договорености. Мнозинство, което ще може да хвърли  поглед по-далеч от 2007 година и това не може да става със 122-125 депутати, а с по-значително мнозинство, заяви Първанов.

Няма да стана депутат след края на първия си мандат

Той увери, че към момента изобщо не мисли за свой втори президентски мандат и че по-важно било да си върши работата.

“За всеки случай – няма да стана депутат след края на първия си мандат”, заяви Първанов. В момента неговият предшественик Петър Стоянов е кандидат – депутат от ОДС.

За мен е важно за работата на всяка институция, в това число и за президентската, да има подкрепа от повече от една партия. Поддържам активен диалог с почти всички партии, дори онези, които имат възражение към личността ми, са добре дошли на “Дондуков”, изтъкна още президентът.

Той каза, че ако се явява на следващите президентски избори, формулата на участие ще бъде решена в последния момент. През 2001 г. Първанов, тогава лидер на БСП, бе издигнат като партиен кандидат.

“Но е сигурно, че под каквато и да е формула да участвам, аз ще бъда президент на всички български граждани. Нещо, което го доказах в последните три години”, каза още Георги Първанов.

Повече правомощия на президента за международни договори

Той смята, че при бъдещи промени в конституцията в частта за президентските правомощия трябва да се да се преосмисли сегашната формула, “защото не би следвало президентът за най-невинната декларация, която подписва със свой колега в Европа, да иска разрешението на Министерския съвет”.

Така Георги Първанов коментира създалото се напрежение между “Дондуков” 1 и “Дондуков” 2 във връзка с подписването в Люксембург на договора ни за присъединяване към ЕС. В последния момент премиерът заяви, че без да е задължен, е поканил и президента да се присъедини към него и двамата му министри и да сложи подписа си под историческия документ.

В неделя Първанов заяви, че участието му в церемонията не е било резултат от покана, защото държавният глава представлява страната вмеждународните отношения, което е записано в конституцията.

Не съм раздал чак толкова много ордени

Президентът не смята, че ордените, които е раздал, са “чак толкова много”, особено в сравнение с онези 272 предложения за награждаване с високи държавни отличия, които чакат негов указ. Ставало дума главно за интелектуалци и дейци на българската духовност, “огромната част от тях заслужават ордени”.

По думите му обаче парламентът трябваше отдавна да приеме една по-разгърната система за държавните отличия, тъй като дълги години имахме само орден “Стара планина”, сега вече има и орден “Кирил и Методий”, има и военни отличия и това може би ще успокои системата. Но държа на позицията си, че не само интелектуалци, които, разбира се, са на първо място, трябва да получават този орден. Какво лошо има в това политици да получават ордени – какъвто беше случаят с д-р Желю Желев или Ахмед Доган. Или пък - да наградим някой успял патриотичен български бизнесмен, каза президентът.