Президентът даде последен залп по проекта “Батак”

Президентът даде последен залп по проекта “Батак”
Президентът Георги Първанов обяви края на дебата по проекта “Батак”, който всъщност започна в края на април с изявления на неговия съветник Божидар Димитров и с публикация във в. “24 часа”. Скандалът около научен проект на българска и германец в Берлинския свободен университет набъбна до небивали мащаби, помпан от “патриотични” историци, политици и самия президент, който заклейми проекта. Т.нар. дебат затихна от само себе си, тъй като вниманието на медиите бе окупирано от корупционния скандал по върховете на властта и последните показни убийства. 

В сряда Георги Първанов говори пред препълнената зала на читалището в Батак на обществена дискусия, посветена по-малко на 131-та годишнина от Априлското въстание, колкото на прословутия научен проект за отражението на баташкото клане в българското националното съзнание, изследвано чрез една картина.

Дискусията съвпадна с финалните прояви от кампанията за избор на евродепутати. На нея не присъстваха авторите на проекта, въпреки че стана известно, че единият от учените – германецът Улф Брунбауер, е получил покана от президентството чрез българското посолство в Германия. Пред БНР Брунбауер обясни, че е отказал да дойде в Батак, защото не се чувства “уверен и спокоен, че точно в този момент може да участва там в спокойна и свободна академична дискусия.” Другият автор в проекта – изкуствоведът Мартина Балева – не е получила покана, особено на фона на призивите да ѝ бъде отнето българското гражданство заради “родоотстъпничество”.

“Големият български урок Батак вече го даде, даде го на българите, на всички приятели и недотам приятели на България”, започна изказването си президентът, който подчерта, че е на дискусията в качеството си на историк, който “емоционално, но с научни аргументи защитава историческата истина, изказана от много светли умове, съвременници на драмата в Батак”.

Той влезе в спор “по същество” с отсъстващите автори на проекта и с тезата им, според него, че целта на проучването била да се промени историята в европейския ѝ контекст, както пишело в обосновката му.  “Нашата история обаче не е от вчера в европейски контекст. Тя е там от времето на цар Борис, цар Симеон, нашата култура е в основата на европейската цивилизация и това е всеобща оценка. Затова подобни послания са неразбираеми”, каза Първанов.

Държавният глава акцентира и на друг текст от обосновката, според който митът “Батак” легитимирал антипатията към Турция и националната ненавист на българите към мюсюлманите.

“Подобни оценки са провокация”, заяви президентът. “Произнасял съм се по “възродителния процес”, че това е груба политическа грешка. Но твърденията за национална ненавист на българи към мюсюлмани е груба провокация към българското общество,” подчерта той и допълни, че “не Батак е пречка за членството на Турция в ЕС”.

“Подкрепяме Турция и всички съседи за ЕС, стига да изпълнят критериите за членство”, каза още той в косвен отговор на мнения в медиите, че проектът бил по поръчка на Турция и се правел от германски учени заради огромната турска диаспора в Западна Европа.

Все пак Първанов посочи, че е привърженик на процеса на постоянно преосмисляне на историята, но “не на пренаписването ѝ съобразно смяната на политически режим”.

“Има неща, които трябва да преосмислим мъдро, отговорно и разумно”, заключи президентът, без да посочва точно какво

След Първанов говориха журналисти, местни общественици и историци в досегашния ключ на защита на “героичната история на Батак” и срещу “огромната провокация” срещу България и нейното достойнство, която е обединила “обществото около българската история.”            

Първанов обеща да инициира дискусии в страната за българската национална идентичност в рамките на обединена Европа.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?