Президентът на България стана гордост за узбекското село Хайот

Президентът на България стана гордост за узбекското село Хайот
Президентът на България Георги Първанов, прославил се с лова на архар (известен още като казълкумски планински овен и като аргали на Северцов) през ноември 2008 г. по време на посещението си в Узбекистан, до ден днешен не може да успокои жителите на своята страна, възмутени от това негово деяние. За лова те научиха от публикацията на "Фергана.ру" "Узбекистан: Страстта на президента "архаровец" или за нашите овни". Първанов отрича да е убивал планински овен, твърдейки, че не е нарушавал графика на посещението и не е посещавал Нуратинския резерват в Джизакска област. В едно от интервютата си той даже заяви, че е готов да подаде оставка, ако журналистите докажат неговата съпричастност към убийството на архар в Узбекистан.

Официален Ташкент мълчи и не се намесва в размяната на реплики между българския президент и журналистите и гражданските активисти, които продължават да искат от Първанов да си признае, че е "бракониер" и да помоли за прошка от узбекския народ. А жителите на узбекското село Хайот (Живот), където президентът на България пристигна на лов, не проявяват недоволство и даже се гордеят с визитата на толкова високопоставен чуждестранен гост.

Зайци за Първанов

Както разказаха пред кореспондента на "Фергана.ру" в Джизакска област, Георги Първанов пристигнал там след края на официалната част от посещението си, преди да отпътува за родината си. Българската делегация пристигнала с автомобили край езерото Айдаркул, където има щраусова ферма и са построени т.н. ВИП-къщи за отдих за високопоставени гости.

"В Айдаркул идват туристи, чиновници, децата им. Това е място за отбрани. Там за тях са създадени всички условия. Вероятно затова президентът на България пренощува там", пояснява един от местните жители.

По думите му безопасността на българския президент била осигурявана от строени от двете страни на шосето Джизак-Фариш няколкостотин узбекски милиционери. Валял дъжд и те стоели с чадъри. Един от милиционерите разказа на кореспондента на "Фергана.ру" как Първанов "загрявал" преди лова на архара.

"Наредиха ни да донесем около 40 зайци. Когато президентът пристигна, даже не влезе в къщата да си почине, а веднага взе пушката и се премести в открит автомобил. Ние пуснахме зайците, които веднага се разбягаха, А Първанов потегли с колата и започна да стреля по тях. Беше очевидно, че много обича лова. По-късно даже не обясни дали е улучил заек или не", разказа милиционерът.

Заради пристигането на българския гост шосето Джизак-Фариш естествено било затворено. "Два дни останахме без работа, съобщи таксиметров шофьор, работещ вече десет години по това автомобилно трасе. Пътищата бяха затворени от двете страни – откъм Фаришския район никой не идваше по шосето, и в посока към този район никой не можеше да мине".

Първанов – гордостта на жителите на Хайот

След като пренощувал на Айдаркул, на следващото утро Първанов пристигнал в село Хайот, Фаришски район, от което започва Нуратинския резерват. Жителите на селото говорят таджикски език и се смятат за таджики. Президентът на България е единственият гост на такова ниво, посещавал някога селото, поради което хората помнят неговата визита в детайли.

Нуратинският резерват е разположен в подножието на планинския хребет Нуратау във Фаришския район на Джизакска област. Общата му площ е 17 752 хектара. Той е създаден през 1975 година. Територията на резервата е единственото в Узбекистан място на опитание на овена на Северцов (казълкумския овен), който е вписан в Червената книга на републиката.

Архарът или планинският овен, аргали (лат. Ovis ammon) е чифтокопитно млекопитаещо, обитаващо планинските райони на Средна и централна Азия, в това чисто и в Южен Сибир. Пазен е от природозащитните организации. В международната Червена книга се води заплашен вид (VU), тоест, числеността и ареалът му намаляват под действието на негативни фактори. В Узбекистан архарите са около 1200.

Разказват, че за посещението на високопоставения гост са били предварително предупредени и се готвили за него в продължение на две седмици. Асфалтирали шосето, боядисали къщите край него. Оттогава пътят повече не е ремонтиран, къщите не са разкрасявани.

"За пристигането му няколко дни събирахме камъни. Казаха ни, че той ще долети с хеликоптер и ние подготвихме вертолетна площадка. Боядисахме камъните в бяло, за да се виждат отгоре", спомня си млада жена, която в онези дни събирала камъни за площадката заедно с мъжа си и децата си.

В деня на пристигането на Първанов на жителите на селото не им разрешавали на излизат от къщите си, като за това следели разположени по всички улици милиционери.

"Забраняваха ни да излизаме, но ние гледахме от прозорците и всичко виждахме. Видяхме седем или осем джипа – такива коли, чуждестранни. По-рано при нас с такива бяха идвали само туристи", казва възрастна жителка на Хайот.

По думите на селяните в резервата пристигнали 13 души български граждани. За тях в Хайот събрали коне.

"Е, няма да ходят из резервата пеша! Територията е голяма, пък е и опасно – има змии, скорпиони", обяснява местен жител. "В Хайот намерихме всичко на всичко 13 коне. Има и магарета, но няма да качиш гостите на магарета – не е красиво. Виждаше се, че президентът на България е добър ездач", разказа местният жител и отбеляза, че Първанов добре говорил руски.

"Той (Георги Първанов) тръгна на коне заедно с охраната в резервата. Там даже има древни скални рисунки на архар, но той не ги погледна. Заведоха го на мястото, където живеят стадата архари. Той се прицели и стреля", твърди един от очевидците на събитието. Той не знае дали президентът е улучил архар или не. След лова по думите му Първанов обядвал и потеглил в посока на Самарканд.

С това местните жители завършват разказа си за президента на България. Те, впрочем, са уверени, че българският президент "отдавна са го уволнили от работа". "Уволнили са го, защото е нарушил графика, не защото е стрелял по архар", твърдят местните жители. Те дори не допускат, че Първанов все още е президент на България.

"И все пак – стреляхте ли по архар?"

Този въпрос досега е актуален сред българското население, на което не му е безразлично какъв човек заема президентския пост в страната. Мнозина българи се срамуват, че техният президент е бракониер и светът научава нови факти за лова му на редки животни.

През март на пресконференция в София Георги Първанов заяви, че не е убивал архар. Но не отговори на въпроса стрелял ли е по архар и бил ли е на територията на резервата, за което свидетелстват жителите на Хайот.

България е член на Евросъюза и на Узбекистан му е било необходимо да угоди на европейския президент. Знаейки за увлеченията на Първанов, узбекските власти решават да пренебрегнат законите на страната за опазване на зоната на резервата. Член 204 от наказателния кодекс на Узбекистан обаче постановява, че "нарушаването на режима в охранявани природни територии, довело до големи щети (от 100 до 300 минимални работни заплати) или други тежки последствия, се наказва с глоба да 50 минимални работни заплати или лишаване от определени права или с поправителен труд за срок до две години". Първанов може да не се безпокои – не го заплашва поправителен труд в Узбекистан. Та нали местните власти официално са му разрешили да извърши преследвано от наказетелния кодекс деяние.

Всеки съпричастен към опазването на природата гражданин знае: човек с пушка в резерват е бракониер. Даже инспекторите в Нарутинския резерват нямат оръжие. Но в ноемврийския ден на 2008 г. там се появяват 13 въоръжени конници и нарушават спокойствието на архарите. Пред българския президент инспекторите на резервата се оказват безсилни.

"Имаше заповед от горе. Самият министър-председател Мирзияев заповяда. Нима ще вземете да питате дали президентът има разрешение за лов", смутено се оправдават чиновниците от резервата.

По данни на сайта Safari1.com, предлагащ търговски лов на редки животни, стойността на лова на овена на Северцов в Узбекистан е 39 900 долара. През 2008 г. лова на този изчезващ животински вид е струвал 28 500 долара. При това от само себе си се разбира, че може да се ловува извън територията на резервата, в който ловът е категорично забранен. Ако, разбира се, се спазват законите на Узбекистан.

Германският експерт Щефан Михел преди няколко години е изучавал архарите в Нуратинския резерват. По думите му търговски лов съществува в цял свят. "Но в Узбекистан той не е поставен на нужното ниво. Ако ловът беше законен и получените от него пари се харчеха за овните на Северцов, това би било правилно. По света такъв лов е разрешен, ако парите отиват за дейности по съхранението на популацията на изчезващия животински вид. Но в Узбекистан не е така", казва Щефан Михел.

Забележително е, че обществеността в България веднага и активно реагира на публикацията за лова на Първанов в Узбекистан, в групата "Първанов – бракониер!" във Facebook за няколко дни се записаха повече от 600 души, а коалиция от български неправителствени природозащитни организации (Save Bulgarian Nature) започна да събира подписи под петиция до президента на България с предложение да върне придобития по време на посещението му в Узбекистан ловен трофей.

В Узбекистан пък цари тишина, населението не научи нищо за станалото в Нуратинския резерват, освен онези, които могат да заобиколят блокадата на алтернативните на официалните узбекски медии интернет сайтове. А местните власти, съдейки по всичко, са много по-малко загрижени за опазване на редките видове в Узбекистан, отколкото чуждестранните еколози. При това узбекското ръководство очевидно е било уверено, че съобщенията на очевидците на лова на българския президент никога няма да бъдат публикувани в средствата за масова информация и, разбира се, не са очаквали, че публикацията ще предизвика такъв резонанс.

Опитвал ли се е по такъв начин Узбекистан да получи благосклонността на представител на страна член на Евросъюза, който по това време едва се е замислял за възможността за пълна отмяна на санкциите, въведени след Андижанските събития от 2005 г.? Изиграл ли е ловът на редкия овен отредената му от узбекските власти роля за промяна в отношението на европейските страни към Узбекистан? На тези въпроси може да отговори г-н Първанов. В края на краищата, рано или късно ще му се наложи да направи това. Тъй като народът на България не са жителите на село Хайот, които се гордеят с визитата на чуждестранния президент в техния край.

Още по темата
Още от България

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?