Президентството отново поиска кризисен закон

Днес и президентският съветник по националната сигурност Николай Слатински изрази съмнение доколко българската система на национална сигурност е адекватна на новите предизвикателства и може ли да отговори на кризите от невоенен характер. Той призова за по- бързо разработване на закон за управление на кризи.

По повод кризата със заложниците в Москва вчера Георги Първанов заяви, че не трябва по всеки повод България да променя стратегията си за национална сигурност. Според него обаче е необходимо да се намери начин България практически да реализира своята солидарност в борбата с новите предизвикателства.

"Ситуацията в света се мени и би трябвало нашата система за национална сигурност да се адаптира към нея - тя може да работи много по-ефективно и по-координирано в отговор на съвременните предизвикателства", заяви Слатински с уговорката, че изразявал личното си мнение. Според него координацията между отделните институции у нас не е много добра, а структурите от системата за сигурност са разпръснати.

В графика на правителството до края на годината обаче не влиза изготвянето на закон за управление на кризи, нито на закон за спецслужбите, макар че имаше поет ангажимент двата закона да бъдат готови до срещата на върха в Прага през ноември.

Според източници от мнозинството, законодателната власт най-вероятно ще изземе от изпълнителната изготвянето на закон за управление на кризи. С това щял да се заеме председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Владимир Дончев.

До този момент правителството нито използва наследения проект от ОДС, нито успя да се споразумее по собствен.

През юли вицепремиерът Костадин Паскалев е внесъл в Министерски съвет проект за закон, който бил върнат за доработване. "Проектът прилича до голяма степен на доста подробна концепция за управлението на кризи, но не и на нормативен акт, който да уреди компетентността на органите и механизмите на взаимодействие между тях при условията на криза", разказа експерт от управляващото мнозинство.

Поради разногласия между четири министерства и политически сблъсък между НДСВ, ДПС и БСП кой да изземе функциите, а и финансирането по управлението на кризи, правителството все още няма единна концепция за закона.

Междуведомствената работна група е блокирала. Единият от нейните шефове - зам. - министърът на отбраната Соня Янкулова беше няколко месеца на специализация в САЩ, а нейният колега от МРРБ Беллин Моллов подаде оставка.

Източници от Министерство на отбраната заявиха, че във ведомството не са сигурни дали въобще трябва да бъде изготвян специален закон или управлението на кризи да бъде регламентирано с подзаконов нормативен акт.

Имаме 35 закона и над 1000 нормативни акта за различните кризи

Любопитен факт е, че в момента 35 закона и над 1000 нормативни акта регламентират управлението на различните видове кризи. Депутат от управляващата партия настоя да се ограничи приемането на нормативни актове за дейности, свързани с управлението на кризи. "Това трябва да се спре, докато не бъдат приети концепцията и закона", настоя парламентаристът и даде за пример закона за държавния резерв и военновременните запаси, който наскоро отново бе променен. Генералният щаб готви и концепция за Национална гвардия, която да поеме част от работата на Агенция "Гражданска защита" и в която да намерят работа освободени от армията военнослужещи. Това става при липса на генерална концепция за управлението на кризи в България.

Кои кризи да бъдат предмет на закона

Според някои от експертите, законът трябва да третира всички кризи, в това число и гражданските вълнения и терористичните актове, с изключение на тези от военно - политически характер. В цялостен вид този модел е развит и приложен в САЩ и част от европейските държави. Други експерти са на мнение, че предмет на закона трябва да останат само бедствията, авариите, наводненията и пожарите, както е и сега. Няма консенсус и по въпроса какво включва понятието "невоенни кризи" - дали в него трябва да влизат ситуации като бежанска вълна или терористични актове.

Не може да се стигне и до съгласие за това дали органът, който ще координира управлението на кризите, да бъде самостоятелна държавна агенция или както досега силите да бъдат разхвърляни из различните министерства, като нормативният акт регламентира взаимоотношенията и координацията им.

В момента статут на самостоятелна държавна агенция има "Гражданска защита". Тя бе извадена от системата на министерство на отбраната по време на управлението на СДС, дейността ѝ обаче все още не е регламентирана със закон. Това трябва да стане именно с приемането на нормативния акт за управление на кризите. По време на дискусиите в работната група е било изказано становище, че "Гражданска защита" трябва да премине към системата на МВР, защото такава била практиката в европейските страни. Съвсем логично, представителите на държавната агенция възразили срещу това.

Според друго становище обаче в управлението на кризи трябва да бъде приет децентрализираният подход, като различните министри да имат водеща роля според вида на кризите и използваните сили. "Не е възможно един единствен държавен орган да съсредоточи в себе си всички правомощия по управление на кризи", твърдят радетелите на този подход.

Министри и политически сили спорят кой да поеме кризите

Военното министерство не желае да предаде необходимата инженерна техника и друго имущество на сегашната Агенция "Гражданска защита", нито на органа, който ще я наследи.

МВР настоява то да има контролни функции по управлението на кризи, защото там е службата Пожарна команда, която се ползва със силното застъпничество на бившия пожарникар и настоящ главен секретар Бойко Борисов.

Министерството на транспорта претендира да поеме Центъра за управление кризи, като изтъква, че вече е изградило част от базата със създадения в министерството ситуационен център. Транспортният министър Пламен Петров имал силната подкрепа на друго "юпи" в правителството - вицепремиера Николай Василев.

Вицепремиерът Костадин Паскалев от БСП има аспирации към регионалното представителство на структурата, която ще управлява кризисните ситуации.

Отделно от тях министърът без портфейл Неджет Моллов от ДПС смята за основателно той да бъде "шапката" на кризите, тъй като неговият ресор са именно бедствията и авариите и той е шеф на постоянната комисия по тези въпроси.

Битката между министри и политически лобита е в крайна сметка за пари, обясниха правителствени източници. Тъй като защитата на населението и територията е една от водещите теми и в ЕС, и в НАТО, се очаква сериозно финансиране както от външни фондове, така и от държавния бюджет. Българската система за превенция, защита, оповестяване и т.н. тепърва ще се модернизира по западни стандарти, макар че и до този момент е направено немалко.

Създават специална агенция за спецслужбите

На експертно равнище вече е постигнат консенсус, че трябва да бъде създадена специална агенция, която да бъде шапка на спецслужбите. Все още обаче няма политическо решение за това, заяви източник от правителството. Първи такава идея лансира шефът на парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност Станимир Илчев през пролетта на 2002. Тя обаче бе спряна от вътрешния министър Георги Петканов и председателя на вътрешната комисия Владимир Дончев.