Приоритетите на българската престъпност след 1 януари

Членството на България в ЕС ще промени и приоритетите на престъпността в страната като очакванията са да се засилят някои форми на трафик за сметка на други.  Анализ на Националната следствена служба сочи, че намаляването на граничния контрол най-вероятно ще благоприятства увеличаване на печалбите от трафика на наркотици и ДДС – измамите.

Екстремистките организации също ще засилят своя интерес към България, след като тя стане част от общото европейско пространство. Променящата се престъпност ще бъде още едно предизвикателство към българските полиция и съд, които често са критикувани от ЕС заради своята неефективност и наличие на корупция.

“Организираната престъпност се усъвършенства своите методи много по-бързо, отколкото българските власти своите методи на противодействие”, се признава в анализа на следствието.

В момента трафикът на наркотици е най-печелившият бизнес за българската престъпност. Редица полицейски доклади, включително докладите на Държавния департамент на САЩ, съобщават, че България има стратегическо географско разположение за този вид трафик.

Счита се, че през България минават поне два основни канала за трафик на наркотици за Западна Европа при положение, че пазарът само на хероин генерира оборот от около 10 милиарда евро годишно.

Вторият по доходи престъпен бизнес е трафикът на акцизни стоки, а недалеч стоят трафика на хора, прането на пари и различните видове измами, свързани с източването на ДДС.

Според анализатора Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, черната икономика в страната (парите, спечелени от престъпления, описани в Наказателния кодекс) генерира годишни печалби, равняващи се на около 2 процента от Брутния вътрешен продукт на България.

Голяма част от тези пари са свързани именно с трафика на наркотици. Очакванията на експертите са печалбите от дрога да се увеличат поне два пъти в следващите години. Статистиките на Агенция “Митници” само потвърждават тези прогнози.

За цялата 2005 година заловените количества наркотици са 1137 кг, докато само до октомври 2006 година те вече 1358 кг.

НСлС предвижда растеж на производството на синтетични наркотици в България в следващите години. “Общото количество наркотици най-вероятно няма да нарасне, но ще нарасне тяхната себестойност”, коментира бившият шеф на Национална служба за сигурност и депутат от ДСБ Атанас Атанасов.

Според него увеличаването на цените ще се случи, защото ЕС вече взима сериозни мерки да подсигури своите външни граници. За разлика от Атанасов Тихомир Безлов е по-скептичен по отношение на контрабандата на дрога.

“Нищо няма да се случи на 1 януари. Трафикът на наркотици може и да се увеличи, но това няма да стане за една вечер”, обяснява той. Становището му е мотивирано от факта, че полицейският контрол по българските граници няма да падне, докато страната не се присъедините към Шенгенското споразумение.

НСлС очаква увеличаване на печалбите от трафика на хора като те ще заемат второ място след трафика на наркотици. През 2004 година прокуратурата е внесла 1645 обвинителни акта за този вид незаконна дейност, докато година по-късно те вече са близо 2000.

Въпреки това експертните оценки се различават от тези прогнози. Според Атанасов след падането на граничния контрол, хората ще могат да се движат безпрепятствени и печалбите ще паднат.

Пълен консенсус обаче има по отношение на увеличаване на ДДС-измамите след влизането в ЕС. Това очакване намери израз дори и бюджета на страната като приходите от този вид данък са редуцирани с 450 милиона лева.

Тероризмът е друга потенциално опасна област. Много анализатори считат, че като член на ЕС, България ще стане много по-привлекателна за различните терористични групировки, които по всяка вероятност ще се опитат да влязат във връзка с местното мюсюлманско малцинство.

До този момент България няма сериозни сблъсъци с тероризма. Известни са два случая на “тероризъм” през 2006 година, които по - скоро окарикатуряват ситуацията, отколкото да създават сериозни предпоставки за тревога.

Първият бе оповестен на 2 септември и става дума за случай, при който на 30 август на летище Варна бе заловена 55-годишната рускиня Лариса Василиевна с 4-годишния ѝ внук. Тя бе набедена за “терорист”, тъй като в багажа ѝ бяха открити няколко патрона. Оръжие обаче не бе намерено. На 31 август за “терорист” бе набеден репортера от вестник “Новинар” Ангел Зафиров, който постави кашон пълен с бутилки с различни химикали в столичното метро с цел да пробва готовността на властите да реагират. Те реагираха, след като той отиде и каза на охраняващите метростанцията полицаи. Впоследствие репортерът бе арестуван.

За разлика от рускинята и внучето ѝ, които бяха пуснати още същия ден, срещу журналиста бе стартирано наказателно производство.

В анализа на НСлС обаче тероризмът е поставен като най-голямата заплаха за сигурността на страната.

“Това е стратегически проблем. В Близкия изток са натрупани огромни финансови средства и те ще се опитат да намерят своето влияние в близките години именно чрез финансирането на различни групировки”, коментира Атанасов.

Засега българските власти декларират, че са готови да се изправят срещу новите форми на престъпност.

“Постоянно се появяват нови престъпления, които не са били типични нито за българското общество, нито за нашето образование в юридическия факултет. За да се подготвим по тях изисква време, изисква дори да сбъркаме някъде”, заяви Велчев преди около месец, говорейки за новите форми на икономическа престъпност.

Материалът е публикуван в последния брой на Balkan insight: www.birn.eu.com