Приватизацията да мине към Велчев, нова структура вместо АП

Закриване на Агенцията за приватизация и създаване на нов приватизационен орган с принципал министърът на финансите Милен Велчев, предлагат царските депутати Мирослав Севлиевски, Емил Кошлуков и Борислав Цеков. Предложението за промяна на закона за приватизация, оповестено днес от Севлиевски, ще бъде депозирано в парламента днес следобед или най-късно утре.

В момента вицепремиерът Николай Василев е принципал и отговаря за работата на Агенцията за приватизация.

Ако управляващите одобрят предложението на тримата депутати, приватизацията става третия сериозен финансов източник под прекия надзор на Милен Велчев. Освен за финансите на цялата държава като финансов министър, от няколко месеца Велчев отговаря и за средствата от предприсъединителните фондове на Европейския съюз, след като по предложение на премиера Сакскобургготски правителството го избра за Национален координатор.

Според предложението на Севлиевски, Кошлуков и Цеков, новата структура на мястото на АП ще се нарича Български приватизационен холдинг и ще има едностепенно управление - само Съвет на директорите. Съветът ще се състои от 7 члена. Пет от местата ще се заемат по право от министри - принципалът министъра на финансите и още четирима икономически министри - на икономиката, на транспорта и съобщенията, на енергетиката и на земеделието. Другите двама членове на съвета ще се избират от правителството и ще изпълняват ролята на колективни изпълнителни директори на холдинга, които ще осъществяват оперативното управление и ще имат право да го представляват само колективно. Двамата изпълнителни директори ще носят имуществена отговорност за виновно причинени вреди на компанията.

В момента АП има изпълнителен съвет, който се избира от правителството и осъществява оперативното управление, и надзорен съвет, чиито членове се избират от парламента. В надзора на агенцията участват на квотен принцип представители на всички парламентарни сили.

Съветът на директорите на холдинга ще избира методите за приватизация, инвестиционни посредници и управляващи дружества, ще приема годишния план за приватизация и ще взема решение за определяне на купувач в случаите, посочени в устава или в стратегиите за приватизация, одобрени от парламента, предвижда проекта на Севлиевски, Кошлуков и Цеков.

Решенията в съвета ще се вземат с квалифицирано мнозинство от две-трети.

Холдингът е задължен да изгради - съгласувано със Сметната палата, специализирана служба за вътрешен контрол, която да следи за законосъобразността на провежданите приватизационни процедури и за ефективността на изразходването на средствата.

Отчетите на холдинга задължително ще бъдат проверявани от Сметната палата и от външен одитор, който ще бъде избиран от правителството. За дейността си холдингът ще се отчита на всеки 6 месеца пред Народното събрание, към отчета ще се прилагат и докладите по проверката на Сметната палата и външния одитор.

Ако парламентът приеме предложението на тримата царски депутати, със закриването на АП и създаването на Българския приватизационен холдинг, държавното участие във всички търговски дружества, предвидени за приватизация, ще се счита прехвърлено на холдинга.

С думите "Затваряме политическата мъгла в приватизацията" обясни Севлиевски днес пред журналистите предлаганите промени и добави, че АП не можела да върши работата, с която е натоварена. Тъй като българската история в приватизационния процес натрупала редица примери за политическо, непрозрачно и често неефективно раздържавяване, разрешението не можело да дойде от кадровите промени, а от промяна на самия подход към приватизацията и структурата, която я осъществява, са мотивите на тримата депутати от групата за натиск "Новото време".

Според тях, изискването петима от министрите да влязат в управляващият орган на новата приватизационна структура, цели те да поемат по категоричен начин политическа отговорност за процеса на приватизация.

Севлиевски твърди, че подобен подход е доказал своята надеждност и резултати и в други източноевропейски страни, например в Унгария. В България подобна практика е възприета в банковата приватизация, в лицето на Банковата консолидационна компания.Без да заема окончателно мнение, председателят на парламентарната икономическа комисия Валери Димитров подкрепи основните положения в проекта на Севлиевски, Кошлуков и Цеков.

Димитров потвърди думите на Севлиевски, че това е моделът на БКК. Като най-важно преимущество на този модел председателят на икономическата комисия посочи, че решенията на банковата компания не са административни и не подлежат на съдебен контрол по административен път, тъй като самата компания е създадена по Търговския закон, а не като държавен орган. Същата схема се предлага за новия приватизационен орган. От думите на Димитров стана ясно, че това е начин да се избегне атакуването на приватизационни сделки по реда на Закона за административното производство и Закона на ВАС, както бе направено в случаите и с Булгартабак, и с БТК.

На въпрос дали мнението му, че БКК прави успешна приватизация, означава, че АП не прави такава, Димитров посочи, че проблемите на агенцията са заради множеството органи, които се намесват в нейната дейност.

На въпроса дали не се съсредоточава прекалено много власт в ръцете на изпълнителната власт, след като петима от членовете на Съвета на директорите ще бъдат министри, а други двама ще се назначават от МС, председателят на икономическата комисия заяви, че това може да се дебатира. Но лично подкрепи проекта, обяснявайки, че за него надзорните съвети както на АП, така и на Агенцията за следприватизационен контрол, които се избират от НС, са "меко казано спорни органи". Това свое становище шефът на икономическата комисия изразил и по време на дебата за закона за приватизацията.

Заместник финансовият министър Гати ал-Джебури отказа да коментира проекта с мотива, че не го познава. Въпреки незнанието си ал-Джебури бе сигурен, че вносителят се е водил от желание за по-голяма прозрачност и ускоряване на приватизацията. Зам.министърът не отговори на въпроса означават ли думите му, че АП не е достатъчно прозрачна, и препрати към Севлиевски.

На въпрос на mediapool.bg изпълнителния директор на АП Апостол Апостолов каза, че няма обяснение на това, защо идеята на Севлиевски, Кошлуков и Цеков е внесена без каквото и да е предварително обсъждане. Според него новите структури няма да решат политическите противоборства.