Приватизацията

От приватизацията остана само усмивката ѝ.

През първите две години на правителството на НДСВ приватизация почти няма - през този период са приватизирани около 3,5% от т.нар. държавни активи, подлежащи на приватизация (около 2,3% от общите държавни активи), което като бързина на приватизацията е около десет пъти по-бавно от бързината при правителството на Иван Костов.

Така кумулативно от началото на приватизацията са раздържавени 81,42% от подлежащите на приватизация държавни активи (53,77% от общите активи). За първото полугодие на 2003 година са приватизирани само 0,39% от подлежащите на приватизация държавни активи, което показва продължаващо забавяне на темпа на приватизация. Резултатът от това е, че ако се продължава в същото темпо ще са необходими още около двадесет години, за да се приватизират активите "подлежащи на приватизация" (да не говорим, че всъщност повечето от "неподлежащите на приватизация" активи също могат и трябва да се приватизират, което означава, че необходимият период за това става поне 40 години).

Крайно съществено е, че начинът, по който приватизацията не се осъществява, излъчва негативните сигнали за бизнес средата в България. Основната вина за това е на мнозинството на НДСВ и ДПС. За да се убеди в това, за всеки непредубеден е достатъчно да проследи двугодишната история на раздържавяването на БТК и Булгартабак.

В случая с БТК след конкурс единият от участниците беше определен за победител според критериите, които са заложени в самия конкурс. След това обаче бяха започнати преговори с втория кандидат, което показва, че правителството не спазва собствените си критерии. Естествено, този факт кара много чужди инвеститори да се замислят преди да вложат средства в страната. Случаят с Булгартабак пък е пример за липса на политическа воля за приватизация и изтегляне на държавата от икономиката, което е в пряко противоречие с част от онова, което правителството обещаваше преди две години и с това, което се твърдеше от икономическия екип преди последните промени в кабинета, а именно, че целта е по-малка държавна намеса в икономиката.