Привилегиите за православната църква нарушават Конституцията

И трите проектозакона за вероизповеданията имат недостатъци, но най-доброто от тях може да се обедини в един вариант. Около това становище се обединиха повечето от участниците в 2-дневната конференция по закона за вероизповеданията, организирана от Института за принципите на правото. Необходимо е преди приемането на такъв закон, той да се дискутира и с представителите на различните религиозни общности, смятат участниците.

Подробен анализ на плюсовете и минусите на трите законопроекта, минали на първо четене в парламента - на Борислав Цеков от НДСВ, на Кирил Милчев и Рупен Крикорян от НДСВ и на Лютви Местан и Ахмед Юсеин от ДПС, направи адвокат Иван Груйкин от Европейския център по право.

Според него, проектът на Борислав Цеков дава привилегии на Българската православна църква, което противоречи на конституционните и международни норми за равенство между вероизповеданията. Адвокатът смята, че по този начин се нарушава и автономността и независимостта на БПЦ. Проектът на депутатите Кирил Милчев и Рупен Крикорян ограничавал нормите за свобода на религиозното сдружаване, докато този на Лютви Местан и Ахмед Юсеин най-много се доближавал до европейските стандарти, смята представителят на Европейски център по право.

На конференцията дойдоха представители на повечето вероизповедания в България - главният мюфтия Селим Мехмед, представители на Централния израилтянски духовен съвет, на Католическата църква и др. Единствено от Българската православна църква нямаше никой.

Според Иван Груйкин законът еднакво трябва да защити правата както на вярващите, така и на атеистите. Груйкин апелира за разграничение между статута на вероизповеданията и този на неправителствените организации. Той изказа мнение, че когато се търси съдебна или друга административна отговорност за нарушения на закона за вероизповеданията, това трябва да се прави спрямо конкретен човек, а не спрямо цяло вероизповедание.

Груйкин изтъкна и неуреденият въпрос с правото на свободно изповядване на религия от чужди граждани в България, като бежанците например. Той подчерта и нерешения проблем с реституцията на отнета след 1944 г. собственост на вероизповеданията, чиято принадлежност сега трябва да бъде доказвана. Иван Груйкин очерта проблема с установяването на правоприемство между изповедания, съществували преди комунистическия период и възстановени след 1989 г. Той пледира за специално регламентиране на социалната и здравната дейност на вероизповеданията, което не е решено и в трите проекта.

Сред основните проблеми за някои вероизповедания е тяхната регистрация като условие за провеждане на дейността им в страната, тъй като съответната религия забранява досег с държавните институции, каза още Груйкин. Той се обяви срещу решения на някои местни общински съвети, които забраняват сбирки на неголеми религиозни общности. Бъдещия закон трябва да бъде гаранция за ненамеса на държавата във вътрешните дела на изповеданието и забрана за оценка от държавна страна по теологични въпроси.

Според участниците в дискусията, и трите законопроекта притежават недостатъка на припокриване между вероизповедание и неправителствена организация. Индивидуалното човешко право на вяра, гражданското сдружаване на основата на общи религиозни ценности и институцията "изповедание" трябва да бъдат самостоятелно защитени и разграничени с текстове в новия закон за вероизповеданията, бе едно от посланията на конференцията.

Днешната дискусия по правните аспекти на вероизповеданията е финансирана от Демократичната комисия към посолството на САЩ у нас.