Призраците от войната застанаха между Чехия и Германия

През 1945 г. чехословашкият президент Едвард Бенеш подписва укази, по силата на които около три милиона судетски германци, живеещи на границата между Германия и тогавашна Чехословакия са изгонени от страната в края на Втората световна война и имуществото им е отнето. Това законодателство е все още в сила и може да застраши разширението на Европейския съюз. Случилото се в Чехия е пример за една от многобройните трагедии, причинени преди повече от 75 години от нацизма, които продължават да влияят върху европейската политика и днес.

Споменатите укази, подписани от президента Бенеш продължават да действат и не е известно какво ще се случи с тях, след като Чехия влезе в ЕС. Този проблем предизвика остри полемики между правителството и опозицията в Чехия, Унгария, Австрия и Германия. Тонът на споровете стана толкова разгорещен, че накара германският канцлер, Герхард Шрьодер, да отмени посещението си в Прага, предвидено за края на март.
След години на относително спокойствие, дебатите за положението на судетските немци отново изплуваха заради изявленията на чешкия премиер, социалдемократа Милош Земан, който нарече судетските немци "петата колона на Хитлер". Тяхното експулсирането според него е било твърде леко наказание. Думите на Земан, произнесени като отговор на словесните нападки на австрийския политик-популист, Йорг Хайдер, бяха приети много лошо в Германия, където организациите на судетските немци имат изключително влияние като група за оказване на натиск.

Стигна се до обсъждания в парламента, в които германският външен министър, Йошка Фишер изтъкна страданията на повече от 10 милиона германци, прогонени от различни страни от Източна Европа след падането на нацисткия режим. Веднага след това, лидерът на "зелените" обясни, че отношенията между Прага и Берлин продължават да се базират на съвместната декларация, подписана през 1997 г. В този документ двете страни признават историческите си грешки и си обещават взаимно уважение към различното правно устройство на всяка една от страните, ангажирайки се да запазят за в бъдеще добрите си отношения.

Тази стратегия да не се разравят болезнени въпроси, потвърдена по време на неотдавнашното посещение на Фишер в Прага, беше приложена и във връзка с дебатите по указите на Бенеш. Освен това гражданските права на 500 хилядите немци, които живеят в Чехия в момента продължават да се ограничават. Официалната политика на Прага е да смята въпросните укази за действащи, въпреки че те вече нямат правна стойност. Сред опозицията възникна спор по този въпрос, когато лидерът на чешката опозиция Вацлав Клаус, от Гражданската демократическа партия, поиска в преговорите за присъединяване към ЕС да се включи клауза, която да гарантира, че указите на Бенеш никога няма да бъдат отменени. Такава постановка беше отхвърлена не само от Берлин и от чешкото правителство, но и от унгарския премиер Виктор Орбан, който поиска от Чехия да отмени тези закони, тъй като през 1945 г. 100 хиляди унгарци също бяха прогонени от страната. Една отмяна на указите обаче ще отвори врати за искове за обезщетения, поискани вече от говорители на судетските немци в Австрия и Германия.

По БТА