Проблем на десните е, че се страхуват да бъдат радикални

Г-н Попов, имат ли според Вас шанс десните партии да спечелят подкрепа от онези 40 - 50 % от българите, които към момента твърдят, че се колебаят или че няма да гласуват?

Политиците би трябвало да излязат с достатъчно интригуващи тези, с радикални и интелигентни обещания, изказани по достатъчно радикален и ясен начин от хора, които могат да убедят избирателите, че на тях може да се разчита, че ще следват тези принципи. Много от десните партии се страхуват да бъдат радикални, защото смятат, че дясната радикалност може да накърни пенсионерите или учителите, или една или друга категория хора. Това става в Англия в момента с Консервативната партия, която бележи значителен спад и е на ръба на провала. Отделни партии в България започват да правят радикални заявления във връзка с намаляването на данъците, но това не е достатъчно. Трябва да извършат много повече дръзки и смели актове и тогава хората ще се вслушат в тях.

Юлиан Попов живее е в Лондон от 1994 г., където работи като консултант и журналист. Автор е на стотици статии за българската и британската политика, разширяването на ЕС, Русия, на една пиеса и един роман. Той е и един от създателите на Нов Български Университет и негов пръв изпълнителен директор. Почетен секретар е на британското благотворително сдружение "Приятели на България", което подпомага социални домове за деца в страната. На 1 ноември издателство Сиела пусна от печат книгата на Юлиан Попов "Английска България или Швейцария на Балканите" със статии, публикувани през последните години в български и чужди издания.

Доколко, според Вас, върху мненията на избирателите влияе неособено позитивният опит от сегашното дясно управление на София, който трябваше да е минимодел за управлението на България, както и цялостното политическо поведение на десните?

Тази коалиция в София до голяма степен е плод на прекомерно доверие на политиците в някакви комбинации, нареждане на политически и коалиционни пъзели. Да, това е една необходима тактика, но основният проблем на София остава това, че няма политик с виждане какво да се прави в София - това се отнася за софийското кметство, за хората около кмета, за самия кмет.

Софиянци протестират за градинките си, американския посланик протестира за софийските градинки, кметът и всички политически сили вътре никакви ги няма... Ако излезе един общински съветник или ако излезе дори един депутат от Народното събрание, който да поеме като негова собствена кампания зелените площи на София, или защита на градската среда, или проблемите на образованието в София, но да ги поеме така, както хората ги чувстват, цялата история около тези фини нареждания на някакви коалиции ще избледнее и ще започне да се ориентира около тази фигура или тези фигури, които имат наистина сериозни идеи и настояват за тях.

Все повече в последните седмици се внушава идеята, че настоящия премиер Симеон Сакскобургготски е евентуалния следващ премиер и той може да се яви обединител на дясното пространство.

Ако хората изберат Симеон отново, надали ще можем да кажем, че той е постигнал това с някаква безогледна и безотговорна политика. По-скоро трябва да се обърнем към всички останали партии и да им кажем: В продължение на четири години имахте правителство с много ясни слабости и много ясни положителни страни. Имахте достатъчно време, за да се подготвите да се преборите с това правителство и да спечелите изборите. Ако НДСВ спечели, това до голяма степен ще е резултат на факта, че всички други ще ги загубят, а не на това, че НДСВ ще ги спечелят. Другото нещо, според мен е, че това правителство има много добрата способност да се учи от грешките си, бързо да реагира и да ги поправя. На него като че ли му липсва този обичаен нашенски инат да настоява, че грешната позиция трябва да бъде защитавана до последна капка кръв. И това е една много модерна и ефективна политика и със сигурност е положителна и прагматична. Това, според мен, е една от причините рейтингът на това правителство се вдига. Защото те опитват -грешат, опитват - грешат и в един момент започват да опитват да имат попадения. Другото, което трябва да си дадем сметка е, че в крайна сметка България в продължение на седем години има постоянен икономически растеж.

Според Вас 11-те десни партии, които участват в обединителната среща на 10 ноември, ще спечелят ли от едни такива разговори? Вече се чуха критики от страна на ДСБ, че там се събират несъвместими участници. От друга страна ДСБ по-скоро ще спечели или ще загуби като стои в страни от подобни разговори?

Такива разговори са интересни, те са интригуващи. По този начин се проиграва модела на обединението пред очите на публиката, пред очите на избирателите и се обсъжда в една обществена среда. Тъй че дори и като една PR акция, това е нещо позитивно. Голяма роля според мен ще изиграят ясно заявени идеи и готовност тези идеи да се следват. И в този смисъл мисля, че ако ДСБ, СДС или която и да е друга формация излезе с наистина добра платформа и убеди хората, че трябва да ги следват - тяхната популярност ще започне да се вдига. Но това не значи, че тази платформа трябва да бъде писане на безкрайни програми.

Как се отнасяте към позицията на политици като Филип Димитров, Петър Стоянов, Едвин Сугарев и др., че трябва да се мисли за максимално широка дясна коалиция преди изборите и от сега да се свикне с мисълта за следизборна коалиция с НДСВ и ДПС. Това ли е проблемът, който е на дневен ред в момента?

Това е много сериозен проблем, защото ако той не бъде решен, ще остане като голям проблем. Това е проблем като зъбобол. Не че ако не те болят зъбите ще можеш да си свършиш работата, но ако те боли зъба - няма да можеш да си свършиш работата. Това разединение до толкова тормози хората, които са пряко ангажирани с политическите дейности, с политическото водачество, че те просто като че ли не са в състояние да се хванат за друго, докато не решат този въпрос. Те са в някакво постоянно състояние на развод, на семейни кавги, разправии и по тази причина не могат да си оправят покрива над собствената къща.