Проблемът не е в облагането на алкохола, а в "сивия сектор"

Липсва регулация в производството и търговията с алкохол, където има голям сив сектор, заявиха депутати по време на второто четене на промените в Закона за акцизите и данъчните складове. С вота си в четвъртък мнозинството се съобрази с искането на премиера Бойко Борисов да не се вдига акциза на алкохола, както по-рано бе прието в бюджетната комисия.

С гласуване бяха отхвърлени предложенията на Синята коалиция за увеличение на алкохолния акциз от сегашните 1100 лв. на хектолитър чист етилов спирт на 1250 лв.

Не бе прието да се увеличи облагането на домашната ракия от селските казани от 550 на 625 лв. за хектолитър. Отхвърлено бе и предложението на РЗС за сметка на запазването на акциза на алкохола да бъде повишено облагането на бирата.

Според постигнатите в сряда договорки с премиера Бойко Борисов, Синята коалиция оттегля подкрепата си за по-висок акциз на алкохола срещу одобряване на предложението ѝ за повишаване на данъка върху хазарта.

РЗС още в сряда декларира, че ще настоява за по-високо облагане на бирата.

Ефектът за хазната от евентуалното по-високо облагане на алкохола се изчисляваше на около 60 млн. лв. повече приходи при подобрена събираемост.

Дебатите в залата обаче отидоха в посока, че независимо от това дали акцизът ще скочи, производството и търговията с алкохол в огромната си част е в сивия сектор.

"Акцизът на ракията в много по-малка степен засяга производителите от селските казани. Тук става въпрос за огромни нелегални партиди, които са в ръцете на по-малко от 100 души в държавата", заяви лидерът на РЗС Яне Янев.

"Става дума и за огромни спекулативни печалби и правителството час по-скоро трябва да даде информация по този въпрос”, каза още той.

Данните, изнесени от от зам.-директора на агенция "Митници" Красимир Николов за вноса на етилов спирт и за събраните върху него акцизи, обаче не отговориха на въпроса за размера на сивия сектор.

По мнение на министъра на финансите Симеон Дянков, изказано преди два месеца, около половината от сектора е нерегулиран. Директорът на митниците Ваньо Танов пък бе констатирал, че приходите от акцизи върху алкохола са спаднали с 40% за първото полугодие при условие, че потреблението на спиртни напитки не само че не е намаляло, а се е увеличило.

В четвъртък депутатът от ДПС Алиосман Имамов обобщи състоянието на сектора с думите, че продажбата на акцизни стоки от групата на алкохола не са регулирани и сивият сектор функционира там. Това означава, че страната има проблем с регулирането на алкохола, заяви той.

Акцизът на цигарите очаквано бе вдигнат

Депутатите повишиха рязко акциза на цигарите и според приетите разчети, те ще се облагат със 101 лева на 1000 къса специфичен акциз (вместо сегашните 41 лева) плюс 23% от продажната цена (40.5% сега) пропорционален акциз. Акцизът върху тютюна за пушене става 100 лева за килограм.

Общият акциз трябва да е не по-малко от 76 евро на хиляда къса. Първоначалното предложение на правителството бе в зададената рамка на акциза специфичната част да е 74 лева, а пропорционалната - 36%, но промяната бе направена с цел по-голямо повишение на цената да има за по-евтините и по-нискокачествени цигари.

Вдигането на акциза ще се отрази на цената на цигарите средно с около 1.20-1.50 лева за кутия, като поскъпването ще е по-голямо при цигарите от по-нисък клас.

Депутатите от левицата и от ДПС отново поставиха въпроса за съдбата на "Булгартабак холдинг". Корнелия Нинова от БСП повтори, че такова драстично повишаване на акциза води до увеличаване на сивия сектор, свиване на официалното производство и оттам и до намаляване на приходите от акциз в бюджета.

Според Алиосман Имамов (ДПС) промените в акциза не са от полза за "Булгартабак". Съотношението между пропорционалния и специфичния акциз оказва влияние върху пазарните дялове не в полза на дружеството и е антипротекционистична мярка, категоричен е Имамов. Според него е прекалено висока и акцизната ставка на тютюн за пушене.

Ръст на ставката на моторното гориво и на тока за стопански нужди

Без промени бяха приети и новите ставки за моторното гориво – от 565 на 600 лв. за 1000 литра, както и за електрическата енергия за стопански нужди - от 1.40 за 1 мегаватчас на 2.00 лв.

С промените се въвежда маркиране на корабно гориво, освободено от акциз, както и за газьол и керосин за отопление. Маркирането на корабното гориво ще се извършва само в данъчен склад според условията в правилника за прилагане на закона. Отменя се намаляването на акцизите за моторните горива, ползвани за обработка на земя от земеделските производители, одобрени за финансиране по Закона за подпомагане на земеделските производители. Според депутатите средствата, които държавата е давала за възстановяване на акциза, или около 70 млн. лв., ще бъдат добавени към директните плащания.