Проблемите идват от прекаления надзор на прокуратурата

Г-н Андреев, как оценявате работата на Специализираната следствена служба? Какви са трудностите пред следователите и как могат да бъдат преодолени те?

Специализираната следствена служба търпи доста критики за забавяне на делата. Истината е, че следствието по начало винаги е било критикувано, защото мястото му в правосъдната система е такова. Делата обикновено започват от един лист, едно постановление за образуване или в най-добрия случай малка папка материали, за да се стигне накрая до много томове от материали. Това нещо се изработва от следователите - тук е най-тежката, най-черната и най-неблагодарната работа. В тази работа се допускат и грешки. Много от колегите, особено съдии и някои прокурори, трудно си представят това, просто нямат представа за спецификата на нашата работа. Затова e и ролята на прокуратурата по закон, тя има право да дава указания, които са задължителни, както и да бъде един коректив. Ако не се лъжа, в края на миналата година, когато се подготвяше годишния анализ за дейността на службата, обемът на всички дела само за отдела за икономически престъпления беше в рамките на 1300 тома.

Какви са причините за тези критики?

Проблемите ни идват от желанието на някои прокурори да упражняват все повече и в по-огромен обем функциите си за надзор върху следствието. Не може един прокурор, колкото и да е гениален и добър професионалист, да замени следователя. Ако можеше да го замени, нека да вземе делото и да го разследва. Това не може да стане. Институцията "следствие" не е излишна - тя има своето място и значение, защото от нас тръгват всички материали. Прокурорът обикновено получава готовото дело, независимо дали добре или лошо е свършена работата от следователите. Прокурорът има възможност да го върне за оправяне на някои пропуски, след което отново следователят трябва да свърши тази работа. Основните тези и основният обем работа се върши в следствието. Когато някой прокурор реши да се намеси по-сериозно в разследването с добри намерения, тоест да се създаде един екип, за което ние много отдавна настояваме, тогава делото върви добре. Още в хода на предварителното производство пропуските се оправят и всичко си идва на мястото. И тогава не се стига до връщане, което много ускорява процеса.

Как мислите, че ще се възприеме вашата идея за екипност и има ли сериозни противоречия с представителите на прокуратурата?

Доколкото все пак поддържаме някакви колегиални връзки с колегите от окръзите, имам впечатление, че на работно ниво никъде нямаме проблеми. Тоест колегите от окръжна прокуратура добре работят с окръжното следствие. Проблемите възникват като че ли на по-високите нива. Не ми се ще да уточнявам какви са причините. Може би има някакви властови желания или някакви виждания, че едно звено е призвано да бъде по-добро от другото. Не съм сигурен, че това е в интерес на работата. Ако е така - да закрием едното звено и да разширим по-доброто. Но това не е решение на въпроса. Мисля, че някои от проблемите са и междуличностни, което също не е добре. Не може междуличностни отношения да се отразяват на работата. Не сме назначени на тези длъжности, за да се обичаме и да се харесваме, а за да си вършим работата.

По време на отчета на специализираното следствие се оплакахте, че някои от обществено значимите дела не ви се възлагат. Това пак ли е следствие от отношенията ви с прокуратурата и има ли междуличностни отношения?

Не знам дали се касае за междуличностни отношения. Аз съм в много добри отношения с всички колеги от прокуратурата, включително с главния прокурор, със зам.главния прокурор и шеф на Върховната касационна прокуратура Христо Манчев, с всички. Може би е въпрос на някакво виждане, може би е въпрос на недоверие към специализираното следствие. Факт е, че миналата година от главния прокурор ни беше възложено само едно дело. Това обаче вече търпи еволюция - вече ни се възлагат дела от главния прокурор, имаме няколко случая, когато ние сами образуваме делата по изрична наша компетентност. Има известно разклащане на проблема.

Тези ваши взаимоотношения с представители на прокуратурата имат ли връзка с дебата за мястото на следствието? Къде Вие виждате мястото си най-добре?

Въпросът е доста сложен. Преди години, когато следствието беше в системата на МВР, това си имаше и добри, и лоши страни. Добрата беше, че взаимодействието с МВР и с оперативните служби беше по-добро. Следователите се назначаваха със заповед на министъра на вътрешните работи и на главния прокурор, което ги правеше доста независими от оперативните началници. В същото време даваше възможност, когато работата не върви, проблемите да се решават по-бързо и по-добре. След извеждането на следствието от системата на МВР веднага се усети един спад, дори срив във взаимодействието с оперативните служби. Чувствително намаляха оперативните материали, които се предоставят от службите за образуване на дела, т.нар. оперативни разработки. Не мисля, че това е резултат само от влошено взаимодействие. Вероятно се дължи и на спад в тяхната работа. За миналата година в трети отдел - който се занимава с икономически дела, са пристигнали само 2 или 3 материала. Това означава, че или не се работи по тия направления в МВР, или че не се работи добре, или че няма икономически престъпления. Последното е видно отвсякъде, че не е вярно.
Напоследък, особено от НСБОП, директно ни сезират с материали, по които вече имаме няколко образувани дела в Специализираната следствена служба. Стараят се колегите, тичат, търсят. Отново обещават, че няма да се повтаря старата слабост - когато си донесат материалите и започне следствието, те да изчезнат. Вече има някакво разбиране по въпроса и не ни оставят сами. В края на краищата следователят разполага с една пишеща машина и с един телефон. Това са му възможностите. Ако оперативните служби не му помагат в хода на разследването, просто става още по-мъчително и още по се разтяга във времето едно разследване.

Все пак къде ще се чувстват най-уютно самите следователи?

Следователите никога не се чувстват уютно, защото такава им е работата. Дори и в чисто битов план. Когато ген. Бойко Борисов, с когото сме в много добри отношения, дойде на годишния анализ на нашата служба, така да се каже, си оттегли искането да подели следствието между прокуратурата и МВР. Той заяви, че с това искал да предизвика дебат. Добре е да се мисли, добре е да се дебатира, но трябва да се мисли не с една крачка напред, а с години напред. Не може на парче - дай сега половината следователи ние ще ги вземем, другата половина той ще ги вземе. Така не може да стане. Може да стане само с промяна на Конституцията.
Идеята пък на министъра на вътрешните работи проф. Георги Петканов, следователите да не се казват следователи, а да се наричат по друг начин, за да не са пипа Конституцията, също е невъзможна. Защото следователите за добро или за лошо, в момента ползват някои гаранции като имунитет, независимост и т.н. Аз не виждам с какво министърът на вътрешните работи ще привлече половината следователи да се откажат от независимостта си, от имунитета си, за да отидат в МВР.

Как възприемате в тази връзка идеята за възстановяването на Националната следствена служба?

Идеята за възстановяване на НСлС и по-точно националността на следствието е отлична. Видя се, че без централизиране, най-вече в методическите функции, се получава пълен разнобой. Получава се така, че във Видин се работи по един начин, а в Русе по друг. Не се знае кой е по-добрият. Колегите се сблъскват с много проблеми, които трябва сами да ги решават. Вариантът, който веднага може да заработи, е да се възстанови предишната НСлС, но може би не в този обем на правомощия, който имаше. Нека да си останат окръжните отдели самостоятелни юридически лица, нека си имат своята самостоятелност. Но не може една професия да няма централно ръководство, дори и в чисто професионален план. Защо прокуратурата непрекъснато и все повече се централизира, та чак до това положение - всеки прокурор е подчинен на горния прокурор и всички на главния. Това е другата крайност на тази централизация, която също е вредна. Нека прокурорите да имат малко повече свобода, нека да решават - те са магистрати и разумни хора.

Трябва ли магистратите да имат имунитет?

Според мен да. Замислих се лично за мен: "Трябва ли ми имунитет?". Първата ми реакция беше, че въобще не ми трябва, защото нямам никакви притеснения. Спя спокойно. Нещата обаче не са толкова прости. На магистрата му трябва имунитет, за да може спокойно да си свърши работата, да не страхува, че в един момент по една или друга причина може да бъде провокиран, може да му спретнат две дела и да се озове в ареста. Това не е невъзможно. Друг е въпросът дали имунитетът да не бъде ограничен до преките служебни задължения. Магистратът трябва да има зад гърба си имунитет, докато работи по едно дело и да е сигурен , че докато си гледа добре работата, никой не може да му каже нищо. Но за мен не е нормално един магистрат да се чувства имунизиран да стреля по улиците и да хулиганства. Просто не му трябва този имунитет.

Как ще коментирате случая с разпространяването на списъка с 42 имена от прокуратурата?

Чисто професионално като юрист и магистрат мога да кажа, че това е един много недостоен случай, много неприятен, ненужен и вреден за цялата система. Не е нужно правосъдната система да се занимава сама със себе си. Това не е нужно на обществото. На обществото му трябва правосъдна система, която се занимава с престъпленията, а не със себе си.

Факт е, че изтече информация от прокуратурата и не стана ясно дали се водят такива проверки. От друга страна имената на хората, за които вестниците писаха, бяха опетнени. Каква е Вашата оценка?

Истината излезе наяве и ще продължи да излиза. Образувано е следствено дело в градски отдел и се надявам колегите да си свършат работата. Това, че се хвърля петно върху името на определени хора, също е много лошо. Именно затова е забраната в закона да се изнасят данни за извършени предварителни проверки. Идеята на тази забрана е, че на този етап още няма стабилен акт, който да подлежи на контрол - съдебен, прокурорски или друг. Никой не бива да си позволява да изнася каквито и да било факти или предварителни проверки, защото тогава се нарушават правата. За мен това е сериозно нарушаване на правата на всички, които бяха в списъка. Не казвам, че те са най-добрите граждани на тая република, но имат своите права.

Очаквате ли, че хората, които са изнесли информацията, които и да са те, ще бъдат санкционирани?

Надявам се. Всички сме равни пред закона. Не може някой да си мисли, че стои над закона. Силно се надявам случаят да приключи и всеки да си понесе отговорността.

Как оценявате ролята на медиите в този случай?

В този случай медиите показаха колко са силни. Защото предизвикаха обсъждане на нещо, което друг път е минавало тихомълком, незабелязано, некоментирано, но което малко или много води до известна манипулация на общественото мнение. Имам предвид тенденциозно подавана информация - "за това ще говорим, а за другото няма да говорим, пък за това ще говорим по този начин". За мен това е манипулация на общественото мнение. Журналистите показаха, че са една голяма сила и че могат, когато искат, да обърнат нещата и да ги сложат на мястото.