Проблемите на “дребната” престъпност вкараха Атака в голямата политика

-В голяма степен подкрепата за Атака има генезиса си в проблемите на обществения ред и сигурност в България.

-Малката престъпност, позната още като масова или дребна, води до натрупвания на представи за неуправляемост, което пък е свързано и със санкцията на избирателя чрез гласуване за Атака.

От началото на прехода в България, а и в региона, престъпността е един от трите основни фактора, които карат хората да се чувстват несигурни и уязвими. Наред с престъпността чувството за несигурност у индивида се формира от множество други явления – ниски доходи, непредвидимост на здравната и съдебната системи, корупция и пр. Традиционно обаче, когато говорим за собствената си сигурност и за тази на общностите, в които живеем, престъпността изпъква като основна причина за несигурност.

На последните парламентарни избори видяхме престъпността в различна от познатата ни светлина. Според мнозина анализатори вотът за коалиция Атака в голяма степен се основава на активизиране на чувството за несигурност. В предизборната пропаганда на Атака видяхме, че темата за престъпността е силно застъпена и се използва като популярен лозунг. Без да се навлиза в анализ на причините за високата престъпност, за връзката между престъпност и чувство за сигурност и за възможните политики, лицата на Атака насочиха говоренето си за престъпността към най-лесната за възприемане теза –

българите са жертва на престъпления, които се вършат от други.

Очевидно виктимизирането на избирателя и насочването на вниманието към “истинските престъпници” работи и лесно може да се експлоатира.

В настоящия текст ще направим опит да идентифицираме и анализираме връзките между чувство за сигурност, нива на престъпност и вота за Атака.

Изборните данни показват, че в подкрепата за крайната коалиция има значителна дисперсия в отделните избирателни райони – от 2,36% до 12,28%. Ако хипотезата, че подкрепата за Атака е свързана с протест срещу престъпността, тази дисперсия трябва да се обяснява в някаква част от престъпността в различните райони на страната и усещането за престъпност.

На последно място ще направим анализ на мерките, които предлага Атака за справяне с престъпността.

През 2004 г. Институт “Отворено общество” проведе национално представително проучване върху чувството на сигурност (communitypolicing.osf.bg). Към данните от това изследване добавяме данните от подкрепата за коалиция Атака на последните парламентарни избори. Ако вярваме на обяснението на вота на Атака, би следвало да е вярна хипотезата, че колкото по-несигурен се чувства даден гражданин, толкова по-голяма е вероятността да подкрепи тезите на коалиция Атака (КА).

Хипотези в същия смисъл и посока могат да се формулират и във връзка с фактори като доверие в полицията и одобрение за дейността на органите на реда.

Хипотеза 1: 

Съществува връзка между чувството за сигурност и процента гласували за Атака.

Анализът на данните сочи, че съществува статистически значима връзка между степента на чувството за сигурност и процента на гласувалите за КА. За наша изненада обаче, посоката на връзката не съвпада с формулираната хипотеза. Както е видно от фиг. 1, хората, които се чувстват много сигурни, са много по-склонни да дадат гласа си за екстремистката коалиция. Аналогични са резултатите, когато анализираме връзката на подкрепата за КА с нивото на доверие в полицията или усещането за защитеност от престъпления.

Предполаганата от нас подредба се оказва нарушена – онези, които са най-недоволни или най-незащитени, не са най-склонни да подкрепят крайните тези. Очевидно подкрепата за Атака не се корени в чувството за сигурност така, както е концептуализирано в литературата – като категория, съставена от множество фактори. Апелът на Атака не е проникнал до нивото на осъзнатото усещане за сигурност или несигурност на индивида и общността, а е основан на естествения страх от посегателство срещу личността или собствеността.

Хипотеза 2:

Подкрепата за Атака е свързана с усещането за голям брой престъпления.

Втората хипотеза, която е алтернативна на първата, гласи, че посланието за количествените параметри на престъпността имат по-голяма обяснителна сила от чувството за сигурност. Т.е. самото представяне на фактите за престъпността и интерпретирането им извън другите контекстуални връзки, които могат да съществуват, генерира отрицателен вот. Тази хипотеза също така може да се разглежда в светлината на етнизацията на престъпността, която е характерна за говоренето на лицата от подкрепа. Простото обяснение, което дават те на избирателя, е, че многото престъпления се вършат от много “небългари”. Логическата схема е ясна, проста, макар и лишена от вярност и валидност.

В таблица 1 е показана корелационна матрица, в която са анализирани връзките между процентната подкрепа по райони за Атака и данни на Дирекция на Национална служба “Полиция” за престъпността през 2003 г. Анализът донякъде крие риск от агрегирането на данните на областно ниво, но за съжаление няма налични данни за престъпността на ниво община.

Данните показват много силни и статистически значими връзки между различните отражения на престъпността и подкрепата за Атака. Броят на регистрираните престъпления на 1000 души е пряко свързан със склонността за гласуване за тази коалиция. Особено интересна е връзката между броя на криминалните престъпления на 1000 души и подкрепата за Атака. Нормално би било да очакваме, че колкото повече тежки престъпления наблюдаваме, толкова по-голяма ще бъде и подкрепата за коалицията.

Данните обаче сочат много силна връзка, но с обратен знак. Т.е. наличието на множество битови, транспортни и пр. престъпления, които се определят като “некриминални”, води до значително увеличаване на вероятността да видим вот за Атака. Изводът за подобна зависимост може да бъде отново, че подкрепата за крайните тези се дължи не на осъзната преценка за картината за престъпността, а за “управление на представите”. Малката престъпност, позната още като масова или дребна, води до натрупвания на представи за неуправляемост в областта на обществения ред, което пък е свързано и със санкцията на избирателя чрез гласуване за Атака.

Друг интересен факт от регресионнен анализ на посочените фактори върху подкрепата за Атака е много високата им обяснителна сила. 26% (R2) от дисперсията в гласуването за крайната коалиция се обясняват само от трите фактора, свързани с престъпността.

Изводи

Анализът показва, че наистина в голяма степен подкрепата за коалиция Атака има генезиса си в проблемите на обществения ред и сигурност в България. Без да навлизат в динамиката, причинно-следствените връзки и последствията от престъпността, една част от избирателите са склонни да подкрепят онзи, който обявява на висок глас проблема.

Дали обаче от Атака имат решение на проблема? Според програмната им схема за справяне с престъпността се предвиждат две мерки: изграждане на добре платена полиция с възможности за следствени действия и въвеждане на квартални полицаи и патрули! На първата мярка няма да се спирам поради очевидната ѝ празнота. Въвеждането на квартални полицаи и патрули обаче говори за непознаване от хората в КА на реалностите.

Районни и младши районни инспектори и патрулно-постова служба съществуват в България под различно наименование от десетилетия. Очевидно за коалицията е удобно да се използват проблемите с обществения ред и сигурност като предизборен трик. На плоскостта на формулирането на политики за противодействие обаче е далеч по-лесно (и популярно за съжаление) да се обвиняват ромите за всички злини.

Феноменът Атака неминуемо ще изчезне от публичното пространство, но изводите от дисекцията на подкрепата им трябва да бъдат направени от всеки политически субект със сериозни намерения за формулиране и осъществяване на политики в областта на вътрешния ред и сигурност. Според нас първият основен извод е значимостта на малката престъпност. Индивидът и общността, в която живее, се притесняват от “дребните” нарушения, които обаче ги засягат пряко.

На второ място високата чувствителност към престъпността може да се разглежда и като потенциал за включване на местните общности в решаването на проблемите на обществения ред и сигурност.

Третият извод, който може да формулираме, е необходимостта от смислена политика, която да предлага възможни решения. Философията “Полиция в близост” според нас има огромен потенциал в това отношение и резултатите от наскоро проведените избори само подчертават необходимостта от подобна промяна.

в. Политики