Продажбата на малките държавни дялове ще има ракета-носител

Продажбата на малките държавни дялове ще има ракета-носител
Г-н Николов, създадената наскоро Държавна консолидационна компания (ДКК) ще продава държавни миноритарни дялове съвместно със сформиращата се Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, в която влиза и ръководеното от вас ведомство. По какъв механизъм ще става това, ще има ли право и самостоятелно да продава акциите, които ще бъдат вкарани в капитала ѝ?

Не, тя няма да може да продава сама миноритарните дялове, с нея ще работим много тясно при продажбата на тези пакети. Първоначално очакванията бяха, че в нея ще се апортират само миноритарни дялове, но не е изключена възможността да влязат и други.

Що се отнася до миноритарните – основният метод ще бъде през БФБ. По всяка вероятност механизмът трябва да бъде стандартизиран, а не за всяка процедура да се уточняват начинът . Още в началото да се изчисти процедурата и да се дефинират ясно стъпките. Основното ще е вземане на решение от борда на компанията участието в кои дружества трябва да бъде предложено за продажба и да се възложи на агенцията приватизацията им. От там насетне не би трябвало процедурите да са по-различни от това, което сме правили досега.

Разликата все пак е, че приходите от тези продажби ще влизат в компанията.

Това не е ли вид заобикаляне на идеята за вкарване на приходите от приватизация в Сребърния фонд и да се ползват целево средствата за повишаване на пенсиите?

Не е това целта и смисълът, но в момента сме в особена ситуация, при която е важно да се осигуряват приходи в бюджета, което ще става директно чрез дивидентите от консолидационната компания. В крайна сметка проектът ще даде възможност да се реши окончателно въпросът с миноритарните пакети.

Ние много години подред продаваме остатъчните пакети на държавата и интересът към тях не е толкова голям. Би следвало мажоритарните собственици да са малко по-активни, но по-голямата част от тях не са.

Очевидно е, че една част от тези пакети още дълго време ще продължават да са в портфейла на АП, защото поотделно към тях няма интерес и няма ефективен инструмент за приключване на тези участия. Създаването на ДКК ще концентрира миноритарните пакети там и продажбата на цялата компания ще позволи веднъж завинаги да се приключи въпросът и държавата ефективно да излезе от тези участия.

Тоест ДКК няма да пуска на борсата отделни пакети, от дружеството Х, а самата тя ще бъде листвана?

Засега ще продължи практиката за отделно пускане на дяловете, но в крайна сметка след време може да се продаде самата компания и по този начин държавата повече няма да се занимава с това дали има 0.001 процент в предприятието Х. Сега, при атрактивно ниски цени на тези акции и възможност за плащане с компенсаторки, въпросът дори не е в цената.

В хода на обсъждането на проекта ДКК бе обмисляно също дали не може да се листва самата тя на борсата, за да се съживи фондовата търговия. Дискутирано бе и самото дружество като собственик да има по-активна позиция, с която да повиши стойността на активите си, и да получава от това дивиденти, както и самата компания да бъде публична и да се търгуват нейните акции.

Но това е доста теоретично, тъй като няма механизъм, по който да се направят атрактивни участия под 10 на сто, пък какво остава за под 1 процент.

Има и друг момент – много от миноритарните дялове са от непублични дружества и какво от това, че ще направим публична ДКК? Така няма да се замести негативът на непубличните активи. Няма как те да станат интересни, освен ако консолидационната компания не се зареди и с няколко атрактивни пакета с голям процент участие. Тогава нещо може да се случи, но тогава няма да се получи изчистването на миноритарните пакети.

За мен по-ценно е рано или късно да прехвърлим всички миноритарни пакети и правейки ДКК атрактивна, да приключим държавните миноритарни участия.

Ще е добре ако може да съчетаем реализация на атрактивни пакети с малките участия.

Това ли е идеята на допуснатата от икономическия министър Трайчо Трайков възможност да се апортират и изцяло държавни предприятия в ДКК – те да станат ракета-носител за продажбата на миноритарните дялове?

Да.

Трайков вече е наредил ревизия на списъка със забранените за приватизация дружества, за да се види какво може от там да се продаде. По ваша оценка кои са дружествата в него, които биха предизвикали най-сериозен инвеститорски интерес, биха били продадени бързо и ще раздвижат борсата, така че да ѝ осигурят ръст?

Според мен, добрата практика би била ежегодната актуализация на този списък. Очевидно е, че държавата трябва да има забранителен списък и в него да влизат компании, които изпълняват определени специфични или социални функции, важни са за националната сигурност на страната, но определено в него има дружества, които може да се извадят от там.

Например, при определени условия може да излезе “Техноекспротстрой“, което е към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В транспортното ведомство любопитно е положението с “Български пощи“. До този момент присъствието им в списъка е логично, но следва да се отчете състоянието на този пазар и това, че той ще се отваря все повече за чужди или местни компании и в дейността ще има все повече конкуренция. Логичен е въпросът не е ли по-добре преди това да се приватизира, ако не цялото дружество, то поне онези части от пощите, които ще бъдат подложени на най-тежък конкурентен натиск и най-вероятно няма да издържат на него.

Не говорим за по-агресивен подход и разбиране – всичко да е частно, а за преосмисляне на поведението.

Досегашната практика сочи, че в условията на демонополизация на отделни сектори част от държавните дружества не успяват да се адаптират достатъчно бързо и да запазят конкурентността си пред частните дружества, в следствие на което цената им пада.

Веднага се сещам за БДЖ, които са в забранителния списък, но там в момента положението е доста окаяно, дружеството не успява да осигури и елементарни условия на клиентите си, заговори се за частична приватизация.

Въпросът при БДЖ е доста интересен и аз бих го разделил на две. Не бих дискутирал дейността, свързана с пътническите превози, която би трябвало да бъде субсидирана от държавата, за да е достъпна за населението.

Друг е въпросът, че и тази дейност трябва да стане ефективна и за това трябват инвестиции. Част от тях може да дойдат от продажбата на други дейности от БДЖ и с осигурените приходи да се подобрят пътническите превози. Друг модел може да е съвместно участие с по-големи превозвачи. Трети вариант е да се дадат на концесия атрактивните линии.

Според мен първо трябва да се експлоатира възможността за преструктуриране на БДЖ, чрез продажба на товарните превози, които могат да стъпят на чисти пазарни принципи. Ключов въпрос тук е, че БДЖ-Товарни превози влияе върху широк кръг от българската индустрия. Ако в някои услуги, в момента БДЖ предлагат на търговските си клиенти цени под пазарните, би трябвало да се предостави преходен период на предприятията. Така те ще могат да се адаптират към новите реалности и да си изготвят бизнес плановете, защото от своя страна те си имат съответните договорни отношения със собствените клиенти при определени тарифи и не е редно да трупат загуби от това.

От Министерството на отбраната може да се приватизира ТЕРЕМ, след като ведомството реши кои дружества от структурата му са необходими за нуждите на отбраната. В Министерството на външните работи винаги е стоял въпросът с АДИС. Там също нещата минават през преструктуриране и разделяне на дружеството на две.

Едната част да продължи да се занимава с поддръжката на дипломатическите представителства и да остане в забранителния списък, тъй като това е дейност, изискваща определени отговорности, свързани със сигурността. Другата е търговската част по отдаване под наем и предприемачество, която може да бъде приватизирана, но сега моментът не е подходящ и трябва да се изчака възстановяване на имотния пазар. Продажба пред тази година би било извънредна мярка.

А в енергетиката последно има ли избистрена позиция как ще се приватизират части от НЕК, “Булгаргаз“ и други активи?

Нещата се обсъждат, но каквото и решение да се вземе, то е свързано със съдбата на “Българския енергиен холдинг“, който в момента е в забранителния списък. Моята позиция е, че е добре да се листват миноритарни дялове от холдинга или дъщерните му дружества, но нека се вземе окончателното решение каква ще е конфигурацията там, къде ще е мястото на транзитиращите природен газ и електроенергия структури.

Много по-атрактивно, според мен, би било листване на по-мощна компания, включваща ключови енергийни дружества или активи, отколкото на дялове от дъщерните дружества. Когато се вземе окончателното решение за структурата на енергийния холдинг, може да се пристъпи към борсова продажба. Това ще позволи на компанията да има достъп до международни финансови инструменти за осигуряване на финансови средства за реализацията на големи енергийни проекти, чрез емитиране на облигационни емисии, а не това да става за сметка на националния бюджет. Освен това така ще се определи пазарната цена на тази компания и държавата ще може да взема решения за продажби на части от нея, ако иска допълнителни бюджетни приходи. За да стане всичко това, обаче са нужни поне шест месеца.

Аз бих повдигнал въпроса и с раздържавяването на ВиК-дружествата. При някои от тях се наблюдават загуби на вода до 50 процента, които се калкулират в цените ни. Очевидно е, че тези дружества изпитват сериозни затруднения с осигуряването на инвестиции и намаляването на загубите. Според мен едно добро решение е да се разгледа възможността за концесиониране на тази дейност.

В последно време общото впечатление е, че са замрели всякакви приватизационни процеси, доколко това се дължи на икономическата криза и какво ще предприеме агенцията за раздвижване на дейността си?

Не мога да не се съглася с констатацията, тя е вярна и това се дължи на съчетание на няколко фактора. Заради кризата има много по-малък интерес към каквито и да било инвестиционни проекти. Факт е, че в момента консумираме негативите от кризата и дори бизнесът, който разполага със средства, предпочита да ги запази като резерв за гарантиране на съществуващия си бизнес, отколкото да се впуска в нови проекти. За съжаление не може да разчитаме на много голямо участие.

От друга страна процесите, свързани с преструктурирането на агенцията, също влияят. На трето място е самият портфейл на АП, който към момента вече не е така атрактивен. Миналата година стартирахме процедури, насочени към българските инвеститори, но към тях нямаше никакъв интерес.

Кредитирането също бе голям проблем за дълъг период от време. На моменти бе затруднено осигуряването дори на оборотни капитали, какво да говорим за финансиране на нови инвестиционни проекти!?

Чуждите инвеститор пък проявяват интерес към по-големите проекти. Очевидно е, че когато се говори за “Топлофикация-София“ и енергийни активи, всеки чуждестранен инвеститор ще прояви интерес, но никой от тях дори няма да прочете обява да продажба на ЦНСМ.

Надяваме се, след като се приключи обединяването на агенциите за приватизация и за следприватизационен контрол, да има раздвижване. Тогава ще можем да продължим действията по започналата процедура за “Булгартабак холдинг“.

Смятате ли, че сливането на двете агенции ще направи новата структура по-ефективна особено в частта следприватизационен контрол, където се оказва, че държавата има да си прибира неустойки за милиарди заради неизпълнени ангажименти от купувачите?

Не искам много да навлизам в тази тема, защото е редно този коментар да се направи от новото ръководство. Очевидно е, че очакванията са да има промяна в резултатите от следприватизационния контрол като дейност. Трябва да се търсят решения, включително чрез стандартизирането на определените проблеми. Да се види изпълняват ли се ангажиментите по приватизационните договори и ако не, какви мерки да се предприемат.

Трябва да се види и събираеми ли са обявените неустойки за 1 млрд. лв., през годините коректно ли са налагани определени санкции. Има и момент на неколкократна препродажба на приватизирани активи, при които нови собственици поемат дружества, без да са знаели за неизпълнени от старите акционери задължения и сега те трябва да поемат определени тежести. Но всичко това е въпрос на много задълбочен анализ, който тепърва трябва да се направи от новото ръководство на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Още от Бизнес

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?