Проектозаконът за Черноморието не решава проблема със свръхстроителството

Песимистичните прогнози за приемането на поредния законопроект за Черноморското крайбрежие, изказани от всички парламентарно представени групи, надделяха над оптимизма при предварителното обсъждане на проекта в Комисията по местно самоуправление и регионално развитие.

Министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов и заместникът му Савин Ковачев сондираха в сряда нагласите на депутатите, преди законопроектът да се приеме официално. Идеята на Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) е да се отразят предварително забележките и специализираният закон да се приеме от народните избраници. Няколко сериозни проблема съзряха депутатите в представения законопроект.

Големият въпрос беше какво ще се случи с териториите, които вече са презастроени и как правителството вижда премахването на частните постройки, които ще се окажат върху публична държавна собственост. Въпросът бе зададен от заместник-председателя на парламентарната комисия Костадин Паскалев от Коалиция за България, но бе подкрепен от всички парламентарни групи.

Заместник-министър Ковачев уточни, че са подготвили схема за преодоляване на проблема, но предпочете да не я огласява и да даде възможност за реакция на собствениците, чиито сгради са незаконни.

В хода на обсъждането беше предложен вариант за създаване на държавен фонд, който да изкупува от собствениците имотите, които ще се окажат в регулираните зони. Такива фондове вече са действали успешно в други страни, но имотът трябва да се купува на пазарни цени. Ако се ревизира територията на Черноморското крайбрежие, може да се окаже, че законът е излишен, коментираха депутати от всички политически цветове.

Бившият заместник-министър на регионалното развитие в правителството на СДС Васил Гарнизов постави въпроса правени ли са икономически анализи колко ще струва на държавата, общините и частните собственици прилагането на този закон. Според заместник-министър Ковачев е трудно да се изчисли какъв ще е икономическият ефект за частните собственици, но разходите за бюджета се изчисляват на около 1,2 млн.лв. за срок от 2 години. Те ще се вложат за изготвяне на устройствената схема на Черноморието.  

Според народния представител Евгени Чачев от ДСБ, министерството вкарва стария законопроект, който е претърпял известни редакции. Народният представител от ОДС Христо Кирчев похвали Савин Ковачев,  че е смекчил забраните и има шанс законопроектът да се приеме.

От МРРБ обаче твърдят, че документът е претърпял сериозни редакции. Основната промяна е, че централната власт не заковава твърди граници за зоните, в които  действат ограничителните режими за плътността и интензитета на застрояване. Досегашната практика за частично изменение на устройствените планове на парче, която досега провеждаха  общините,  ще се прекрати с новия закон, уточниха от регионалното ведомство.

Ако общинският съвет желае да промени границите на зоните със специален застроителен режим, ще може да го направи само чрез промяна на подробните устройствени планове /ПУП/. Изработването на новите ПУП ще става само с финансиране, осигурено от общините, коментира  заместник-министър Савин Ковачев.

Вторият голям проблем, който бе изтъкнат от депутатите, е ограничението да не се строят жилищните и обществени постройки, преди да е изградена техническата инфраструктура – пътища, канализация, електрически и други инсталации.

За да не спре инвестиционната инициатива, правителството обмисля да предостави повече правомощия на общините, които да предостави възможността кандидат- инвеститорите сами да изградят инфраструктурата и да я стопанисват.

Опасност за блокиране на реалното действие на бъдещия закон народните представители видяха в многото и различни органи, които ще управляват територията и фактът, че в действие трябва да влязат голяма част от документи като общински и областни планове за развитие, които обаче не са готови.