Проф. Нели Огнянова: Разчитаме на изявите на нарушителите на медийния закон, а не на него

Проф. Нели Огнянова: Разчитаме на изявите на нарушителите на медийния закон, а не на него

Няма данни за наложени санкции по приетата през 2010 г. разпоредба за деклариране на действителните собственици на печатни издания. И това не е защото няма нарушители - един саморазкрил се и несанкциониран нарушител е самият депутат Пеевски ("поискаха да осъществявам чадър в моите медии над престъпни босове"). Питате кое не работи – а кое работи, щом трябва да разчитаме на медийните изяви на нарушителите, а не на закона?

Проф. Огнянова, в свое становище до КЗК, посветено на медийния закон "Пеевски", казвате, че разделянето на финансирането на "пазарно" и "непазарно" от авторите на законопроекта има за цел да води не просто до частично осветяване, а до селективно осветяване, което ще обслужи конюнктурни цели. В крайна сметка Пеевски и останалите депутати внесоха поправки, които да отговорят на критиките, според техните думи. До какво смятате, че ще доведе този закон, ако бъде приет?

Не виждам поправките, за които говорите, на сайта на парламента. Но ако става дума за цялостен инструмент, който да се отнася както за печатни издания, така и за радио и телевизия, няма как мястото му да е в закон за задължително депозиране на печатни издания. Забелязах с удовлетворение, че такова е становището и на Министерството на културата. Ако изменението бъде изобщо разглеждано – първият извод е, че Законът за нормативните актове не се прилага.

И в момента към МК има регистър – има ли осветляване на медийната собственост? Кое според вас не работи, че ДПС поиска да допълва текстовете? И каква е реалната цел на проекта, който беше придвижен с парламентарни трикове и подкрепата на управляващите?

Няма данни за наложени санкции по приетата през 2010 г. разпоредба за деклариране на действителните собственици на печатни издания. И това не е защото няма нарушители - един саморазкрил се и несанкциониран нарушител е самият депутат Пеевски, който каза "поискаха да осъществявам чадър в моите медии над престъпни босове" (Думите Пеевски изрича в интервю за ПИК през 2014 година, когато все още той официално не фигурираше никъде като медиен собственик – бел.ред). Питате кое не работи – а кое работи, щом трябва да разчитаме на медийните изяви на нарушителите, а не на закона?

Предлаганото допълнение може да изпълни две цели. Водещата цел е натиск върху журналистиката – тази, която има критична функция към властта и нейните инструменти. Създават се основания за намеса в работата на точно определени медии. Едни източници на финансиране ще се следят, други – не. Има и втора цел, медиите я наричат имиджова – депутатът Пеевски да се трансформира от символ на нарушаването на правилата в знаме на борбата за прозрачност. С думите на съпартиеца му Йордан Цонев при първото гласуване в зала: "Погледнете законопроектите, които е внесъл – и ще видите, че те са били винаги в полза на българското общество, а не в някаква лична полза".

Как гледате на идеята, която ДПС лансира с внесените текстове: медиите да декларират и дали някой влияе на съдържанието им? Това не е ли по-скоро текст, за да може Делян Пеевски после законово да обяви, че не влияе на никого, щом не е посочен от нито една медия като "скрит собственик"?

Спектакълът "кажете честно има ли натиск" сме го гледали. През 2010 г. Борисов изпрати писма до главните редактори и до съсловните организации на медиите да отговорят "честно и публично" дали върху редакционната политика на медиите е оказван натиск от правителството. Както се казва, тур за аплаузи по времето на КТБ – това е времето, за което Вежди Рашидов в миг на откровеност сподели: "оставихме всички мангизи да текат през банката" - това е времето на милионите необезпечени кредити за поръчковите медии и проекта Бареков - докато премиерът Борисов съветва журналистите да разчитат на свободния пазар - "да си направят сдружение, да си вземат кредит или да си съберат пари помежду си, да си направят вестник – това е свободният пазар."

Не е добра идея някой да опита римейк.

Какви според вас наложителни текстове трябва да се приемат в медийните закони (и трябва ли да се правят нови), за да бъде медийното ни законодателство адекватно на времето, в което живеем?

През 2018 г. се навършват 20 години от влизането в сила на Закона за радиото и телевизията. По измененията на закона като по годишните кръгове на дърветата може да се проследи от какво се е вълнувал законодателят и каква е динамиката на обръчите на властта.

С поглед напред – личното ми мнение е, че обхватът на закона трябва да се разшири по три причини: първо, освен медии уредбата трябва да включи и платформите – налага се заради ревизията на правото на ЕС; второ, има въпроси, по които се налага стандартите да се приложат за всички медии (хоризонтално), не само за радио, телевизия – такива са например стандартите за медийния плурализъм и прозрачността на собствеността и финансирането; и трето, мястото на изискванията към медиите по време на предизборна кампания е в медийния закон. Първата причина за разширяване на обхвата на закона е императивна, аз бих защитавала и другите две.

Доколкото големи фрагменти от правото на ЕС са въведени в координираната зона на медийния закон, част от него ще се запази. Но независимостта на регулатора и на обществените медии е време да бъдат сериозно обсъдени.

Непосредствено преди парламентарната ваканция ВМРО анонсира, че групата на Обединените патриоти ще предложи есента закон, който ще се бори с фалшивите новини. Акцентът в него според партията ще бъдат сайтове, който пускат фалшиви съобщения за нечия смърт и изпълняване на явни политически поръчки. Това ли трябва да е фокусът на закон и изобщо трябва ли да има такъв?

Прессъобщението на ВМРО като да е в жанра на неновините: "Ние Патриотите от ВМРО започваме изработване на закон, който да регулира съдържанието на материалите в интернет пространството, които към днешна дата не попадат под контрола на нито една институция." "Сайтове, от които тръгват фалшивите новини са … регистрирани през офшорни компании в трети контингенти". "Говорим за филтър на информационния поток." Съобщението идва от представители на управляващата коалиция – но това не означава, че трябва да се опитваме да извличаме смисъл от него.

Моето мнение е, че разпространението на дезинформацията е само симптоматика, само проявление на проблем, а не самият проблем. Класическите канали за комуникация вече не работят ефективно, това е проблемът. Да се гарантира правото на информация с помощта на устойчива медийна екосистема, адекватна на цифровото време, като се вземе предвид и ролята на платформите – това е целта. В ЕС се работи по въпроса, но, както каза комисарят Ансип, Съюзът не бърза с регулацията и идеи за министерство на информацията не са част от решението.

Каква е разликата между световната практика за борба с фалшивата информация и начеващите опити у нас? Как трябва да бъдат фокусирани мерките за борба с фалшивата информация?

През 1998 г., точно преди 20 години, Ира Магазинер, съветник на Клинтън за интернет, пише, че "смирението е важно качество за всеки, който разработва политики за интернет, като се има предвид неоткритата природа на терена".

Времето потвърди този извод. Цифровият преход постави качествената журналистика пред големи изпитания. Но светът истински се сепна от ефекта на дезинформацията, когато на практика бяха заплашени основите на съвременните демокрации и свободния политически избор. Затова фокусът е именно върху връзката дезинформация - демокрация. След осветяването на ролята на Кеймбридж Аналитика всички погледи са в платформите и свързаните с тях ефекти – от ехо-камерите до радикализацията на различията. Стана ясно, че трябва да се настоява за прозрачност на алгоритмите и – особено – за максимална прозрачност при финансирането и разпространението на политическата реклама. Това е предмет на законопроектите в държави, в които предстоят избори в близките месеци, включително в САЩ на щатско равнище.

Но преди това има много изследвания на начина, по който се създава и разпространява дезинформацията, и много обществени консултации и експертни анализи кое е оптималното противодействие на дезинформацията и кой следва да го осъществява – държавата, платформите, самите медии чрез системи за проверка на фактите, всички заедно – и, разбира се, каква е отговорността на самата аудитория.

Ако се създаде нормативен акт по модела, предлаган от ВМРО, няма ли опасност в един момент властта да се възползва от неясни текстове, и покрай фалшивата информация да бъде преследвана и неудобната?

Нека първо видим модела.

Още от Анализи и Коментари