Програмистите у нас с по-висок жизнен стандарт от тези в Англия и Германия

Походът на българската софтуерна индустрия напред и нагоре продължава с рекордни приходи, печалби, ръст на заплати, платени данъци и глад за кадри.

Близкото бъдеще също се очертава да е безоблачно с оглед дигитализацията на редица ключови отрасли като медицината, автомобилостроенето, финансовия сектор.

Така ако днес приходите на софтуерната индустрия надхвърлят 3 млрд. лв. и заема дял от 2.9 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, то след пет години оборотът ще бъде над 10.6 млрд. лв. и делът ѝ в БВП ще е 7.6 на сто.

Ефектът е, че българските програмисти днес живеят по-добре и получават повече от колегите си във Великобритания и Германия претеглено през стандарта на живота. Средната работна заплата у нас през тази година вече надхвърля 3000 лв.

Тази оптимистична картината в софтуерния бизнес очерта годишният доклад за състоянието на сектора - Барометър 2019 на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Анализът е изготвен със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co., и се основава на данни от близо 4100 компании в сектора.

Рекорден ръст от 23% през 2018 г.

Приходите на софтуерната индустрия бележат увеличение от близо 600 милиона лева през 2018 г. и вече надхвърлят 3 млрд. лв. Това е ръст от 23 на сто на годишна база, което е най-високият ръст в историята на софтуерния бранш у нас.

"В последните години секторът е във възход, а динамиката на това развитие става все по-осезаема. Ако за достигане на общи приходи от 1 млрд. лева бяха необходими 21 години, то за достигане на 2 млрд. бяха нужни 4 години, а за 3 млрд. - едва две години", каза Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ.

"Зa индycтpия c 30 000 cлyжитeли тoвa нямa aнaлoг в нaциoнaлнaтa иĸoнoмиĸa", допълни Георги Зaxapиeв, също член на управата на организацията.

Основен принос за този резултат имат компаниите, работещи предимно за външни пазари, където са изнесени услуги и продукция за над 2 млрд. лв.

Продажбите на вътрешния пазар продължават да отбелязват значително по-малък ръст и няма признаци тази тенденция да се промени скоро, отбеляза Димитров.

Работодател номер 1

Софтуерният бизнес е и работодател номер едно в България спрямо размера на възнагражденията. Средната заплатата в бранша през тази година се очаква да достигне 3028 лв. Това е средно 3.5 пъти повече спрямо средната заплата за страната, отбеляза Захариев.

Той посочи, че коригирано през стандарта на живот, средното заплащане у нас надминава значително това във Великобритания и вече изпреварва заплащането в Германия.

"В сравнение с Великобритания, работещ в софтуерната индустрия у нас има много по-висок финансов стандарт от програмист във Великобритания. Разликата е между 36 000 паунда във Великобритания и 53 000 паунда в България. Не толкова драстична е разликата с Германия - там сме горе-долу на едно и също ниво - 55 000 евро годишно за България срещу 53 000 евро за Германия. Тоест икономическата имиграция не би трябвало да е фактор за хората, които работят в нашата софтуерна индустрия", заяви Захариев.

Проучването показва, че през 2018 г. работните места в сектора са нараснали с близо 2400. Това е 9% ръст спрямо предходната година, но сравнено с 2013 г. ръстът е 88%. Прогнозите за отиващата си 2019 г. са, че той ще достигне 10%, а общият брой на заетите в сферата ще надхвърли 33 хиляди души.

Междувременно броят на големите компании с над 250 служители се е увеличил с 90% спрямо 2011 г., а броят на експертите в тях е нараснал с близо 300%.

Един програмист внася средно 24 000 лв. данъци в бюджета

Българската софтуерна индустрия е изключително привлекателна за чуждите инвеститори като в страната вече работят над 50 представителства на глобални софтуерни компании.

Приходите от износ на интелектуален продукт през 2018 г. достигат 2.5 млрд. лева - резултат, с който може да се похвали само софтуерният бранш.

По оценка на CBN, през 2018 г. едно работно място в софтуерния сектор в България е генерирало за бюджета на страната над 24 000 лв. годишно от данъци (ДДС, ДП, ДОД и социални и здравни осигуровки). Това е с повече от две трети над средните стойности за страната, отбеляза Доброслав Димитров.

Очаква се, че през 2019 г. софтуерният бизнес ще внесе с поне 150 милиона лева повече за данъци спрямо 2018 г.

Прогнозираното увеличение на броя на заетите в сферата ще осигури близо 900 милиона лева данъчни постъпления в бюджета на страната.

Приходи от над 10 млрд. лв. след 5 години

Прогнозите на БАСКОМ с 5-годишен хоризонт са приходите да достигнат 10.3 млрд. лева на годишна база и дял от 7.6% от БВП. Заетите в сектора се очаква да се увеличат двойно и да достигнат 60 000 души. Постъпленията от платени данъци и осигуровки от страна на софтуерния бизнес ще надхвърлят 1.4 млрд. лева годишно.

Източникът на този оптимизъм е комплекс от няколко фактора, посочи Георги Захариев.

Все повече ключови отрасли се дигитализират. За пример беше дадена медицината, където с бързи темпове навлиза използването на образна диагностика с изкуствен интелект. В автомобилостроенето се налагат автономните автомобили, в банковия сектор - FinTech и т.н.

В същото време расте броят на образователните инициативи, повече от които са частни, но вече има и държавни. Все повече университети увеличават приема за ИТ специалности. Стартира и вълна от преквалификационни програми, включително с европейски средства.

Заради конкурентното заплащане все повече ИТ кадри се връщат от чужбина у нас. Това води до раздвижване на регионалните центрове. Ако преди бизнесът беше съсредоточен почти изцяло в София, то сега вече индустрията се развива и в другите големи градове - Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново.

Другият важен фактор е, че вече има работеща екосистема за рисково финансиране с частни и европейски фондове. Тези фондове дават гориво за развитие на местни инициативи.

Ако можеше икономиката ни да расте с 23% годишно...

Вече са минали 30 години от 10 ноември 1989 г. 30 години, в които България се опитва да достигне Запада, а софтуерната индустрия в България не само го е достигнала, но и го е надминала, коментира Димитров.

"Единственият начин това да стане е ако нашата индустрия продължи да расте със същите темпове, тъй като ако икономиката на държавата расте с 3%, а ние с 23% всяка година, какво би станало ако ние не сме 30 000 души, а 100 000. Тогава ние ще растем и цялата икономика на България ще расте по начин, по който би могла да настигне държавите, с които се сравняваме", смята още той.

Според него само по този начин децата на България ще спрат да търсят реализация в чужбина, а ще си останат у дома.