Прокуратурата прекрати делото Nexo

Софийска градска прокуратура (СГП) е прекратила наказателното производство по делото Nexo. Наблюдаващите прокурори са стигнали до извода, че няма извършено престъпление. Нещо, което се набиваше на очи още от самото начало на делото.

Акцията срещу криптобанката започна в началото на годината. Бяха обвинени четирима души – Антони Тренчев, Коста Кънчев, Траян Николов и Калин Методиев. Според тогавашното мнение на прокуратурата те са участвали в престъпна група за пране на пари, данъчни престъпления, компютърни измами и банкова дейност без лиценз.

Бившият главен прокурор Иван Гешев подозираше, че собствениците на Nexo участват в "оперативки" на други обвиняеми в сръбската столица Белград заедно със собственика на фалиралата КРБ Цветан Василев.

През септември Софийският градски съд (СГС) отмени заповедите за арест на двама от собствениците на криптобанката – Антони Тренчев и Коста Кънчев, с аргумента, че преди да бъдат издадени заповедите не е направен никакъв опит двамата да бъдат призовани, въпреки че имат известни адреси в Обединените арабски емирства.

Мотивите на прокуратурата

В хода на разследването са привлечени четири лица в качеството на обвиняеми - К. Кънчев, А. Тренчев, К.Методиев и Т. Николов. Обвиненията са за това, че в периода от 2018 г. до януари 2023 г. четиримата са участвали в организирана престъпна група, създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК, посочва сега в съобщението си за прекратеното производство СГП.

К. Кънчев и А. Тренчев са привлечени като обвиняеми и за това, че в периода от юни 2018 г. до януари 2023 г. без съответно разрешение по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) извършвали по занятие банкови сделки чрез онлайн платформата Нексо, а именно - кредитиране и влогонабиране по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, като предоставяли парични кредити (заеми) в щатски долари, британски паунди и евро на физически лица и търговски дружества, срещу получаване на лихва, както и влогове срещу изплащане на лихва – престъпление по чл. 252, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

В хода на разследването са извършени редица разпити на свидетели, сред които и свидетел с тайна самоличност. Изготвени са две експертизи – техническа и банкова, като са изследвани и анализирани движения по разплащателни сметки на физически и юридически лица. Също така са изготвени комплексна съдебно–изкуствоведска и оценителна експертиза, комплексна аудиовизуална и съдебно–икономическа експертиза, извършени са различни процесуално–следствени действия, свързани с претърсвания, изземвания и огледи на веществени доказателства. Изготвени са Европейски заповеди за разследване и са приобщени отговорите по тях.

Следва да се отбележи, че наблюдаващите прокурори са стигнали до заключение, че не е необходимо назначаването на експертиза, за която от Висшия съдебен съвет беше дадено разрешение на Прокуратурата да извърши разход в размер на 500 000 долара, посочват от прокуратурата.

Към 2018 г., както и към останалия инкриминиран период, а и към настоящия момент, в Република България липсва съответен правен режим на дейността, свързана с услуги с криптоактиви. Същата не е регулирана и дружествата от групата Нексо не подлежат на разрешителни, регистрационни или лицензионни режими. Виртуалната валута не е регламентирана в страната като законно платежно средство и дейностите с нея не попадат в класификацията по чл. 4 от Закон за платежните услуги и платежните системи, се ксазва в съобщението.

От показанията на свидетели се установява, че виртуалните валути нямат регулация на територията на Република България. Според доклад от 09.01.2019 г. на Европейския банков орган (ЕБО) криптоактивите не са признати като парично средство, депозити или други възстановими средства в нито една държава от ЕС.

След анализа на разпитаните по делото свидетели се установява още, че дейността на Нексо е реализирана посредством онлайн платформа, вероятно управлявана извън страната.

Междувременно разследването е установило, че регулаторните органи от щатите Калифорния, Кентъки, Мериленд, Оклахома, Южна Каролина, Вашингтон и Върмонт са започнали административни действия срещу компанията Нексо, поради извършване на банкова дейност и предоставяне на финансови услуги без лиценз. В същото време на 19.01.2023 г. между Nexo Capital Inc., Nexo Financial LLC, Nexo Inc. и Комисията за ценни книжа и борси на САЩ (SEC), Асоциацията на администраторите на ценни книжа в Северна Америка (NASAA), състояща се от всички 50 американски щата и три територии, Главния прокурор на Ню Йорк (NYAG), Департамента по банково дело на Тексас, Отдела по банково дело и ценни книжа в Аляска и Отдела за надзор на потребителски услуги във Вашингтон е постигнато окончателно споразумение. Според същото компанията Нексо не е участвала в измама или подвеждащи търговски практики, не са налице данни клиенти на Нексо да са били ощетени или подведени относно финансовото състояние на компанията. Със споразумението се прекратяват всички административни производства по отношение на компанията в осем американски щата.

На базата на така установената фактическа обстановка екипът от наблюдаващи прокурори стига до извода, че не са налице доказателства за извършени престъпления. Така възприетата фактология не обуславя наличието на престъпно сдружение, което да сочи структурираност и трайност.

Не са налице доказателства за престъпна деятелност в различни форми на съучастие с цел извършване на банкова дейност по занятие без съответно разрешение. Също така не са събрани доказателства за пране на пари. Спрямо обвиняемите не са събрани доказателства и за извършени данъчни престъпления или компютърни измами.

В заключение може да се достигне до извода, че предлаганите от Нексо продукти не представляват финансови инструменти. Предоставянето на услуги на клиенти по отношение на тези продукти не попада в обхвата на инвестиционните услуги. Предвид това, че криптоактивите към настоящия момент не са финансови инструменти, търговията с тях също не е обект на регулацията.

Според Закона за мерките срещу изпирането на пари виртуалните валути са цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган.

Поради всичко това наблюдаващите прокурори са стигнали до извода, че няма извършено престъпление и са прекратили наказателното производство.

Хронология на събитията

Всъщност, този крах на обвинението беше прогнозиран още от самото начало, а изложените днес мотиви на прокуратурата бяха многократно изказани от засегнатите и от експертите.

Ще съдим България за доказуемите щети, които са ни нанесени, които нашите консултанти оценяват на над 1 млрд. лева, съобщи още през януари съоснователят на криптобанката Nexo Антони Тренчев и поясни, че отдавна не живее в България.

Ние ще вземем всички мерки, в съответствие с правовата държава и ще отстоим своите интереси, добави той. Според него действията на българските власти са абсурдни, излишни и голяма част от тях - незаконни. Ние ще отговорим по подобаващия начин на това, заяви той.

Разследването започна след акция в средата на януари тази година в офисите на компанията в София. Тогава говорителят на главния прокурор Сийка Милева каза, че криптобанка е работила на база "кухи фирми". Установени са над 3,5 млн. трансакции, посочи тогава Светослав Василев от националното следствие. Беше обявено, че над 300 души работят по тази акция, сред които 35 следователи от националното следствие, ДАНС и жандармерията.

Разследват се изпиране на пари, данъчни и други престъпления. През последните години през платформата са минали над 94 млрд. долара, каза Милева. Един от клиентите е човек, свързван с финансиране на тероризъм, допълни тогава тя.

Ден след акцията тогавашният главен прокурор Иван Гешев каза, че този случай е уникален в световен мащаб и е пример за добро междуинституционално сътрудничество, а в това число и с чуждите партньори. Надявам се България да е в световните новини с нашите успехи, каза още главният прокурор.

"Над 20 свидетели са разпитани досега по разследването срещу криптоплатформата Nexo, разпити се провеждат и в момента. Някои от свидетелите са изразили опасения за своята сигурност, те ще бъдат включени в програмата за защита на свидетели", каза тогава на пресконференция заместник-главният прокурор и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов.

На 18 януари единодушно със 190 гласа беше създадена временна парламентарна комисия по казуса Nexo по предложение на ГЕРБ-СДС. Тя трябваше да установи всички факти и обстоятелства относно дейността на Nexo и Nexo Capital и свързаните с тях лица във връзка с извършване на потенциална незаконна дейност, включително връзки с лица и структури, финансиращи тероризма и организираната престъпност, както и финансирането на политически партии и други юридически лица от тях в България.

Два дни по-късно, на първото заседание на комисията стана ясно, че според Българската народна банка и Министерство на финансите дейността на "Нексо" не е предмет на регулация в България и в Европейския съюз. От министерството посочиха, че по нареждане на прокуратурата НАП проверява фирмата, която е собственик на "Nexo". Ако се открият нарушения, проверката ще премине в ревизия, увериха от МФ.

На 6 април двама от издирваните кацнаха в Белград.

Четири дни по-късно от прокуратурата съобщиха, че компетентните сръбски власти не са изпълнили искането на българската прокуратура за временно задържане на двама български граждани, свързани с разследването по делото „Нексо“, за които има информация. Това е станало, макар че са изпратени преводи на сръбски език на молбите за обявяване за международно издирване и временно задържане на обвиняемите до Министерство на правосъдието на Република Сърбия, информираха от държавното обвинение.

В тази връзка Софийската градска прокуратура (СГП) уведоми главния прокурор Иван Гешев за неспазване на международни договорености по Европейската конвенция за екстрадицията, за да бъде надлежно сезиран генералният секретар на Съвета на Европа.

На 13 април главният прокурор Иван Гешев изпрати писма до Генералния секретариат на Съвета на Европа, Европейския комитет по проблемите на престъпността, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския парламент Роберта Мецола за възникнали трудности с приложението на Европейската конвенция за екстрадицията на български граждани от Република Сърбия. Това съобщиха от прокуратурата.

На 20 април Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) одобри проект на писмо до министъра на финансите с предложение да бъдат осигурени 500 хиляди щатски долара без ДДС по бюджета на прокуратурата, при утвърждаването на бюджета на съдебната власт за 2023 г., за назначаване на експертизи по възложено на Националната следствена служба досъдебно производство.