Прокурорите се поддават на външно влияние, но не се оплакват

Прокурорите, наблюдаващи дела от особен обществен интерес, продължават трайно да се поддават на външно влияние и все така традиционно не сигнализират за това във Висшия съдебен съвет (ВСС). Това се оформи като извод по време на представянето на резултатите от "Индекс на реформата в прокуратурата в България" към юни 2013 г., изработен от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) и последвалата го дискусия във вторник.

Изследването е направено по методика на Американската асоциация на юристите, включваща 28 фактора за оценка, от които авторите на изследването квалифицират като отрицателни само три – юридическо образование, свобода от неправомерно влияние и принос към почтеността и справедливостта в обществения живот.

"Независимостта на прокурорите е защитена на законово ниво, а корупцията и подкупът са наказуеми престъпления. Прокуратурата е предприела институционални мерки, за да се предпазят прокурорите от неправомерно влияние, както и за по-голямо зачитане на тяхната свобода на действие. Според анкетираните обаче търговията с влияние е съществен проблем. Според тях са налице случаи на професионално израстване на прокурори, станали известни в публичното пространство с действия по наблюдавани от тях дела, които не са безспорни.

Усещането за високо общо ниво на корупцията в страната, съчетано с усещането за безнаказаност в такива случаи, води до мнение сред анкетираните, че при изпълнение на работата си прокурорите все още са подложени на неправомерно влияние от политически фактори, държавни органи, страни в производството, адвокати, организирана престъпност и семейни връзки", заключва изследването, по което е работил и бившият ръководител на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност Тодор Коларов.

По думите му в периода 2010-2013 г. не може да се говори за липса на вмешателство, посочвайки изказвания "като последна инстанция" на ключови фигури от изпълнителната власт. В този период многократно бяха упреквани за изказванията си бившият вътрешен министър Цветан Цветанов и премиерът Бойко Борисов, а медийните изяви на Цветанов станаха повод и за няколко осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България.

"Както беше посочено в "Индекс за реформа в прокуратурата 2010 г." (ИРП), на теория тези разпоредби би следвало да дадат възможност на членовете на ВСС при осъществяване процеса на кадруване в системата да гласуват по съвест, а не да бъдат притискани да гласуват по определен начин, за да услужат на една или друга партия. За съжаление интервюираните бяха на мнение, че предходният състав на ВСС, който завърши мандата си през 2012 г., не може да се даде като пример в тази насока. Не е по-различно и отношението към избрания през септември 2012 г. нов състав на ВСС. Според интервюираните се потвърждава и неблагоприятната оценка от ИРП 2010 г., че не е преодоляно широко разпространеното мнение, според което прокуратурата е податлива на корупция и външно влияние, дължащи се на политически и икономически интереси, на организираната престъпност, както и на социални връзки с приятели и роднини", се сочи още в изследването.

На този фон директорът на БИПИ Биляна Гяурова цитира социологическо проучване, според което над 80% от анкетираните прокурори смятат, че досега не е била проведена сериозна реформа в държавното обвинение. Тя уточни, че при формирането на изводи индексът е използвал информация, предоставена със съдействието на прокуратурата, МВР и правосъдното министерство.

"Изводът, който се налага, е, че независимо от усилията на прокуратурата за промяна в разглежданата насока, не са настъпили достатъчно промени и те не са точно тези, чрез които да се преодолее склонността към корупция. Анкетирани смятат, че усилията в тази насока са довели до намаляване на корупцията сред прокурорите, но според тях тя продължава да съществува. Някои интервюирани споделят, че корупцията просто е добила по-изтънчени форми. Изводите от изготвеното от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) проучване от 2010 г. и цитирано в ИРП 2010 г. са валидни и днес – а именно, че практиката на прякото подкупване чрез сделки с пари в брой или други материални блага е намаляла единствено поради промяната в модела на влияние върху прокурорите от страна на организираната престъпност и бизнес интереси", се казва още в изследването на БИПИ.

По въпроса с юридическото образование, отношение взе и Елка Атанасова, която е член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на прокуратурата. Тя открои проблема със стажовете на младите юристи, които не са платени и не се броят за юридически стаж. Това, според нея, играе изключително демотивираща роля и отказва младежите от кариера като магистрати. Атанасова каза, че е практика стажанти сами да разписват стажантските си книжки, защото не им се обръщало никакво внимание и се чувствали като натрапници. Именно Атанасова посочи, че когато се говори за влияние върху прокурори, то това важи предимно за София. Заместник-министърът на образованието Андрей Янкулов и Атанасова подчертаха, че сред прокурорите има много юристи, които са независими, компетентни и работят в срок.

"Делата с висок обществен интерес не се разпределят на достатъчно добри професионалисти и може би затова приключват с крах", обобщи обаче Атанасова.

Дискусията провокира Иванка Иванова от "Отворено общество" да попита представителите на ВСС в залата дали им е известно някой прокурор да е сигнализирал съвета за това, че е бил подложен на неправомерно влияние.

"Не са ми известни случаи на притискани прокурори, които да са търсили закрилата на ВСС", отговори членът на съвета Калин Калпакчиев, който бе избран от квотата на съдиите. Той обаче изключи това да се дължи на "фактора, че такова влияние не се оказва".

Третият критерий, отбелязан от БИПИ като трайно отрицателен, разглежда функцията на прокурорите да допринасят за почтеността и справедливостта в обществения живот, като отдават необходимото внимание на наказателното преследване на престъпленията, извършени от държавни служители, особено свързаните с корупция, злоупотреба с власт, на тежките нарушения на правата на човека и на други престъпления, предвидени в международното право.

"Въпреки констатираното увеличение на броя на съдебните преследвания за корупция в ИРП 2010 г., в голямата си част те не доведоха до резултати. Увеличеният брой съдебни преследвания, които през 2010 г. бяха разчетени като външните проявни форми на промяна, не отговориха на очакванията на обществото за видима справедливост. Усилията за повече работа в екип и изграждане на по-добри умения са налице, но задоволителни за обществото резултати липсват. Истина е, че не само прокуратурата и категорично не в най-голяма степен е отговорна за разкриването на случаи на корупция. Тя обаче е една от най-видимите за обществото и най-натоварени с очаквания институции в тази насока. За съжаление оптимизмът у обществото, отразен в ИРП 2010 г., за начало на положителна промяна, е заменен с отрицание", е изводът на БИПИ по този показател.