Около хиляда протестиращи се включиха в шествие в четвъртък вечерта в подкрепа на съдебната реформа и изразиха недоволството си заради провалените от ГЕРБ, БСП и ДПС конституционни промени, заради което преди ден оставка подаде правосъдният министър Христо Иванов и тримата му заместници. След като скандираха "Оставка!" с метли пред парламента и блокираха за втори път движението на Орлов мост, те се отправиха към Съдебната палата ,където ще сложат катинари на сградата.
Първоначално около 700 души се събраха за втора поредна вечер пред Народното събрание на демонстрация, която този път бе под надслов "Ще метем" и събра доста хора с метли, които скандираха около половин час пред сградата на Народното събрание "Оставка!", "Мафия!", "Лустрация!" и "Червени боклуци!".
Недоволните от решението на парламента да приеме орязан вариант на конституционни поправки носеха лозунг "Боклуци много, метлите са малко", "Да опраскаме Пеевския парламент", "Искаме реформи сега", "Прокурорска България" и други.
Шествието отново блокира движението на Орлов мост, където след 19 часа се стекоха още протестиращи и техният брой достигна около хиляда. На Орлов мост се стигна и до леки сблъсъци и пререкания на демонстранти и полиция.
На протеста символно пристигна и бившият зам.-министър на правосъдието Петко Петков.
Трябва да разберат, че не могат да заметат това, което зацапаха, посочиха организаторите на демонстрацията.
Според адвокат Емил Георгиев от партия ДЕОС, протестът е една от малкото форми да изразим своето несъгласие с абдикацията и капитулацията на държавата.
Георгиев нарече порочен опит цялата дискусия за конституционните промени да бъде сведена до броя на съдиите и прокурорите в квотите на Висшия съдебен съвет. Според него сегашната съдебна система не работи и истинската дискусия е каква да бъде съдебната система, но за огромно съжаление политическият псевдоконсенсус обезсмисля тази дискусия.
"Христо Иванов заложи своя авторитет реформата да бъде проведена дори с минималния, съгласуван през лятото сценарий. Вчера дори промените в миниварианта на миниварианта на този исторически компромис не бяха приети. Христо Иванов беше бламиран", посочи адвокатът пред БНР.
Седем искания поставиха преди демонстрацията протестиращите. Това са:
1. Независимост на съда от политическите власти и прокуратурата.
2. Отчетност и децентрализация на прокуратурата.
3. Разследване на аферата "Двете каки" от независима комисия, включваща и членове, избрани от Европейския парламент.
4. Освобождаване на главния прокурор Сотир Цацаров поради уронването на престижа на съдебната власт с множество скандали и изказвания.
5. Заместник главен прокурор за борба с корупцията, независим от главния прокурор – по "румънски модел".
6. Оставка на министър-председателя Бойко Борисов поради тежки зависимости.
7. Оставка на Висшия съдебен съвет поради невъзможност да се справи с вътрешните зависимости и афери и да защити авторитета на съдебната власт.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
А върха на идиотизма на предложенията на част от Реформаторите бе да се въведе фигурата "независим заместник-главен прокурор". Хем независим, хем заместник на главния?! Дървено желязо!
Единнственото конституционно решение е да се вкара повече контрол и отчетност в дейсността на гл.прокурор и това ства само като се направят конституционни промени, които да въведат контрол на ниво ВСС, подобен на парламентарния. Освен това ВСС (или по новому пленума, т.е. разширения състав от 25 души, вкл. и прокурорската, …
и съдийската квота) би трябвало да може да назначава в определени случаи (когато има обосновано предположение за престъпление, извършено от гл. прокурор) магистрат-прокурор, който е член на ВСС, който да разследва гл. прокурор. Т.е. трябват конституционни промени, които да дадат специални прокурорски правомощия на избран от пленума на ВСС прокурор, който е член на ВСС. За да не може да бъде пряко подчинен на гл.прокурор.Само прокурорите, които са членове на ВСС, не са пряко подчинени на гл.прокурор.
В края на краищата искането на Радан Кънев и Христо Иванов парламентарната ( политическата квота) в прокурорския съвет да бъде по-голяма означава само едно - прокурорския съвет да е по-зависим от парламентарното мнозинство. Ами нали парламентарното мнозинство на ГЕРБ и ДПС избра парламентарана квота на сегашния ВСС, и това е в основата на много от проблемите? Много по-важно беше в т.н. Прокурорски съвет да не участва гл.прокурор. Само така той няма да може да влияе на вземането на чисто административни и кариерни решения ( което не е и негова работа, неговата работа е не да администрира, а да ръководи борбата на прокуратурата с организираната престъпност).
Oчевидно форумните овце нямат елементарни познания по проблемите на съдебната реформа и само точат едни и същи надъхани приказки, без дори да успеят елементарно да се замислят.
1. Същите тия овце като патки повтаряха приказките на пишман политичарите, че парламентарната квота във ВСС трябвало да се намали, защото чрез нея Доган и Пеевски били управлявали и избирали съдиите и прокурорите.
2. Сега форумните овце реват, че парламентарната квота в прокурорския съвет трябвало да бъде по-голяма от магистратската. …
Щото така казали Радан, Ристю и Петкан.
3. А никой от тях не си задава въпроса, аджеба, имало ли е дискусия или предложение за промяна на конституцията, така че да гарантира, че в т.н. парламентарна квота няма да има действащи прокурори. Щото ако от парламента изберат действащи прокурори, те пак ще си бъдат де факто от магистратската квота, и като им изтече мандата, пак ще минат най-вероятно на подчинение на същия главен прокурор.
4. Защо тогава просто не се предложи в т.н. прокурорски съвет гл. прокурор въобще да не участва? Както и да не участват председателите на ВКС и ВАС в т.н. съответния съдебен съвет ( или съдебна колегия)? Така ще се избегне възможността тримата големи да влияят върху решенията на членовете на двете колегии. И въпросът няма да се свежда до бакалси сметки.
5. Ако някой смята, че гл. прокурор ще продължава да влияе на действащите магистрати в прокурорския съвет, просто защо се съгласи той да бъде част от този съвет? Същият въпрос стои и по отношение на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Неучастието на тримата големи в двата оперативни съвета и много по-съществен въпрос от разни квотни принципи, за които няма никаква гаранция, че ще действат.
6. Никой от главанаците дори не си зададе елементарния въпрос защо т.н. Реформатори напъваха да се пробват с глупави и недомислени предложения, за които е ясно, че няма да минат като конституционни промени. Като това за намаляване на мандата на “тримата големи” от 7 на 5 години. Ами нали 5 години е мандата на редовите членове на ВСС, а един състав на ВСС не може да избира последователно двама главни прокурори или двама последователни председатели на върховните съдилища?! Тогава защо предложението беше за 5 години, а не примерно за 6? Само при 6 години мандат на тримата големи може да се гарантира, че един и същи състав на ВСС няма да може да избира двама гл. Прокурори, и че следващия гл. Прокурор ( или следващите председатели на ВКС и ВАС) ще бъдат избрани от следващия ВСС.
7. Защо т.н. Реформатори се напъваха да прокарата безумната поправка гл. Прокурор да се отчита пред Народното събрание, след като най-вероятно КС ще отстреля подобна поправка? Гл. Прокурор може да се отчита само пред Пленума на ВСС ( или “големия” ВСС, състоящ се от 25 души плюс съдебния министър). Можеше чрез поправка в Конституцията да се въведе механизъм, подобен на парламентарния контрол, където всеки месец или веднъж в тримесечието “тримата големи” се подлагат на такъв контрол със зададени от членовете на пленума на ВСС и министъра на правосъдието всякакви въпроси, ама умствените възможности на Радановците и Ритювците не стигнаха до там.
8. Защо никой от т.н. Реформатори не подложи дори на капка съмнение, а прегласува принципа за несменяемост ( след 5 години) на магистрати? Именно този порочен принцип стой в основа на проблемите на съдебната система. Това беше елементарното, с което трябваше да се започне.
Седем искания поставиха преди демонстрацията протестиращите. Това са:
1. Независимост на съда от политическите власти и прокуратурата.
2. Отчетност и децентрализация на прокуратурата.
3. Разследване на аферата "Двете каки" от независима комисия, включваща и членове, избрани от Европейския парламент.
4. Освобождаване на главния прокурор Сотир Цацаров поради уронването на престижа на съдебната власт с множество скандали и изказвания.
5. Заместник главен прокурор за борба с корупцията, независим …
от главния прокурор – по "румънски модел".
6. Оставка на министър-председателя Бойко Борисов поради тежки зависимости.
7. Оставка на Висшия съдебен съвет поради невъзможност да се справи с вътрешните зависимости и афери и да защити авторитета на съдебната власт.
Това е дневният ред на обществото. Останалото е комуно-русофилски брътвеж. Стабилност на антибългарската клика.