Процесът срещу Милошевич - пробен камък за международното правосъдие

Оставката на Ричард Мей, главния съдия в процеса срещу Слободан Милошевич, добавя сериозни усложнения за хода на делото, при което за две години бяха изслушани 300 свидетели, но още е далеч от финала.

Един от тримата съдии на специалния трибунал за бивша Югославия, британският съдия Мей, се оттегля поради здравословни причини точно когато обвинението приключи с представянето на доказателства, което стана година по-късно от предвиденото. Забавянето бе предизвикано от размера на обвиненията, както и прилаганите от Милошевич тактики и честите му здравословни оплаквания.

Дори ако съдията не подаде оставка, очакванията са Милошевич да използва защитата си максимално зрелищно и пропагандно. Сега бившият югославски президент има основания да настоява за изцяло нов процес.

Как ще се излезе от това положение е от критично важно значение не само за изхода на процеса срещу Милошевич, но за бъдещите съдебни процеси срещу други диктатори - като Саддам Хюсеин - от международни съдилища.

Една от функциите на трибунала е да послужи като сигнал към масовите убийци, че те няма да избегнат правосъдие, дори ако техните собствени народи не са в състояние или нямат желание да го въздадат.

Затова е задължително да се разбере защо този процес се натъкна на такива проблеми и защо международното правораздаване се оказа толкова неясно. Съдилищата за бивша Югославия и Руанда бяха образувани ад хок, по специфични обвинения. Сталин, Иди Амин и Пол Пот си отидоха без да отговарят за своите престъпления. Милошевич се възползва максимално от тази морална двусмисленост, обявявайки трибунала в Хага за съд на победителите.

Проблемът се комплицира и поради враждебното отношение на администрацията на Буш към новия Международен наказателен съд, създаден като последна инстанция по отношение на сериозни престъпления, които не намират правораздаване в съответната страна.

Друг проблем, който се разкрива от процеса срещу Милошевич, е разминаването между ужаса на масовите убийства и безпристрастните процедури в съдебната зала. Когато става дума за хиляди и хиляди измъчвани и убити, изглежда почти непристойно диктаторът да стои на платформата в официален костюм и да се припира за процедурни въпроси. За да е сигурно, че на почит е увереното превъзходство на закона над жестокостта на злото. Но когато то бива осмяно и експлоатирано, както прави Милошевич, правото може да изглежда безпомощно и неадекватно.

Макар че тези проблеми са сериозни, те не трябва да бъдат аргумент срещу международното правораздаване. В момент, когато Саддам Хюсеин, Осама бин Ладен, Чарлз Тейлър са все още тук, светът трябва да вярва, че световното правосъдие е поне възможно, ако не почти сигурно.

*Заглавието е на Mediapool, статията е публикувана под заглавие "Международното правораздаване"