Прозрачност, т.е. информация и регистри

Както при обществените поръчки, така и при други административни процедури достъпът до информация чрез публичните регистри може да направи решенията по-прозрачни. През изминалите две години броя на публичните регистри нарасна. От 2003 година в публичен регистър могат да бъдат намерени и имената на компаниите, получили държавни помощи през бюджета. Откритият достъп до процедури и движението на офертите при обществените поръчки също се запази. Основна слабост на регистрите си остава това, че разкриват информация пост фактум, като не показват кой за какво кандидатства, как и защо се вземат решения и какви са намеренията за държавно регулиране. Така например няма информация за компании, поискали държавни помощи и не се поместват позициите на всички засегнати от провежданата политика страни, което донякъде обезсмисля друга информация от регистъра.

По време на двугодишния мандат на настоящето правителство регистърът на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт претърпя негативни промени. С постановление на МС № 189 от 20 август 2002 г. в регистъра бе добавен списък на индивидуалните административни актове, свързани с регулаторните режими и по неизвестни причини бе изваден списъкът на останалите административни актове. Това естесвено доведе до намаляване на прозрачността и повишаване на разходите за достъп до информация.

Договорът с Краун Ейджънтс нажежи темата национална сигурност и достъп до информация за намеренията на правителството. Законът за класифицираната информация наруши демократични стандарти и принципи и въведе списък с информация, класифицирана като държавна тайна с особен раздел за "информация, свързана с икономическата сигурност на страната". В раздела, четири от седемте категории информация нямат нищо общо с националната сигурност, но дори и останалите три са почти пълна практическа безсмислица в условията на пазарно стопанство, отворено към регионалния, европейски и световен пазар. Две категории информация "документи за преговори по сключване на финансови договори от общодържавно значение" и "информация, относно технологични и организационни решения, чието разгласяване би заплашило с увреждане важни икономически интереси на държавата" използват неясни в правото термини.

В областта на прозрачността важно е и какви идеи се появяват в главата на мнозинството. Ето вредни идеи. Появи се законопроект за "регламентиране" на лобизма. Вероятният ефект от неговото приемане би бил блокиране както на опитите за въвеждане на правила, изкарващи правителството на дневна светлина, така и ограничаване на демократичните права на гражданите (като например писане на писма до техните избраници). С въодушевление мнозинството гласува (на първо четене) проектозакон, внесен от депутат от левицата. Той дава право прокуратурата да се меси в граждански казуси по собствено усмотрение. И този списък може да бъде продължен. Нищо чудно някой ден част от вредните идеи да станат закон. Обществото постепенно се уморява да обръща внимание на всички неблагоразумни намерения.