До края на Олимпийските игри в Париж остават само още два дни, а българите таят надежди страната да спечели още един медал, по възможност златен. Засега България имаше много поводи за радост на 8 и 9 август, когато спечели 3 златни, един сребърен и три бронзови медала. 

Очакванията бяха, че страната може да вземе поне девет отличия в Париж. Засега целта все още не е постигната, но остават два дни от надпреварата.

Често използваното обяснение за по-слабото ни представяне в сравнение с минали времена със слабото финансиране на спорта в България е по-скоро невалидно, особено за олимпийските спортни дисциплини.

Оказва се, че във Франция, която освен домакин е и на шесто място по медали на игрите към момента, средствата за спорт са незначителни. Испания, която трупа множество спортни успехи, също не харчи драстично повече от България. Унгария  инвестира сериозно в спорта и прави сравнително добро представяне на Олимпийските игри – 13 място по медали към момента. Може би липсата на пари в спорта е оправдание и всъщност не финансите са водещият фактор за спортен триумф, а нещо отвъд тях.

Все повече пари, но не чак толкова успехи за българския спорт

Тазгодишната спортна делегация на България на Олимпийските игри в Париж е една от най-малките в историята на страната. 46 български атлети заминаха за Франция и въпреки чудесното представяне на някои от тях, българското участие на игрите е далеч от славните времена, ако вземем Олимпиадата в Сеул през 1988 г.

В България разпространеното мнение е, че държавата не отделя достатъчно средства за спорта и не се грижи за своите бази и съоръжения. Числата обаче показват, че през последните няколко години, въпреки политическата криза, правителствата и Министерството на младежта и спорта заделят все повече и повече средства за спорт. В бюджета за 2024 г. за спорт бяха предвидени близо 150 млн. лв. в няколко основни направления. Най-важното от тях е "Спорт за високи постижения", където са заложени 91 млн. лв, като имаше възможност за кандидатстване за финансиране за олимпийски и неолимпийски спортове.

През февруари спортното министерство отпусна големи суми на федерациите по олимпийски спортове. Данните показват, че 36 спортни централи получават почти 43 млн.лв, а най-голямо е перото за олимпийската подготовка – близо 27.5 млн.лв. Това означава, че всеки български спортист със спечелена квота за Париж е могъл да получава максимум 3800 лв. месечно. За Париж замина делегация от 46 атлети от 16 спорта.

Останалите близо 16 млн. лв. се отпускат по програмата за развитие на спорта за високи постижения и за кадрово осигуряване.

За пореден път най-много пари са заделени за борбата – 3.7 млн. лв, художествената гимнастика – 3.1 млн., както и за федерациите по бокс, плуване, лека атлетика, стрелба, ски и волейбол, които получават по малко над 2 млн.лв.

Неолимпийските спортове пък получиха 4.7 млн. лв., които се разпределят между 25 федерации, като най-много средства получават федерациите по бойни спортове.

През 2023 г. бюджетът за спортните федарации беше близо 40 млн. лв, но беше разпределен между 52, а не 36 спортни дисциплини. Но и тогава борбата и художествената гимнастика бяха първенците по финансиране. След тях се нареждаха спортове като волейбол, лека атлетика, бокс, ски, плуване, стрелба и джудо.

Официалните данни показват, че за последните 3 години олимпийските спортни федерации в България са получили общо над 90 млн. лв. държавно финансиране.

Семен Новиков спечели първи медал за България в борбата от 24 години насам, Сн. ЕПА/БГНЕС

Същевременно за българските спортисти са предвидени и солидни премии при медал от игрите в Париж – 250 хил. лв. за златен медал, 200 хил. лв. за сребро и 150 хил. лв. за бронз. Въпреки рекордните суми за олимпийските дисциплини и високите премии, резултатите на част от състезателите разочароваха дори самите тях.

Субсидии заради страх от провал

Испания има поредното си щастливо спортно лято. Националният отбор по футбол стана европейски шампион за рекорден четвърти път, младата звезда на тениса Карлос Алкарас спечели "Уимбълдън" за втора поредна година, а след това взе и сребърен медал на олимпийските игри в Париж.

Испанците засега са спечелили и още 14 медала от Олимпиадата, а футболният им отбор се качи и на олимпийсклия футболен връх. Очакванията са по-високи, след като Испания изпрати седмата най-голяма делегация в Париж, която се състои от 382 атлети в 31 дисциплини.

Още по темата

Испания е новият футболен крал на Европа след победа над Англия на финала

15 юли 2024 00:05

В Испания също съществува митът, че страната предоставя изключително малко средства за спорт, особено за по-непопулярните спортове. Но от повече от 30 години планът ADO осигурява средстава на испанските атлети с високи спортни постижения.

Планът е създаден през 1988 г. от Испанския олимпийски комитет, Висшия спортен съвет и испанските радио и телевизия и представлява обединение между огранизаициите и други фирми и спонсори. Причината за създаването на плана е на предстоящите тогава през 1992 г. Олимпийски игри в Барселона да се избегне провалът от домакинството на Световното първенство по футбол през 1982 г.. Затова няколко години преди Олимпиадата в Барселона започват да се раздават финансови стипендии на спортисти, а досега са раздадени повече от 12 хил. стипендии на стойност над 360 млн. лв.

Поетапно през годините за финансирането и реализацията на плана се грижи предимно Висшият спортен съвет в Испания. През 2019-та той отговаря за 56%, а към 2021 – за 80% от средствата по плана. През 2023 г. планът предвижда 16 млн. евро за стипендии, а Висшият спортен съвет отпуска 48 млн. евро за олимпийските спортове и подготовката за Париж. Премията за златен медал, която Испания дава е 102 хил. евро, за сребро – 52 хил. евро и 33 хил. евро за бронз.

Бедни спортисти, окичени с медали

През последните години Франция постига големи международни успехи в спорта, особено във футбола, но в края на 2023 г. френският олимпийски шампион по плуване и знаменосец Флоран Маноду заяви по националната телевизия, че "Франция не е спортна страна", когато е попитан за предполагаемата цел "петлите" да са в топ 5 на медалистите на предстоящите олимпийски игри.

Въпреки че бюджетът за Олимпийските игри достигна 11 млрд. евро, голяма част поети от различни спонсори, Маноду обвинява, наред с други неща, недостатъчното финансиране и инфраструктура, когато става въпрос за френските елитни спортисти, особено в сравнение с техните англо-саксонски колеги.

Оказва се, че близо 40% от френските атлети на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. са живеели под прага на бедността, което води до различни мерки.
Всъщност за много елитни спортисти във Франция (особено в индивидуалните спортове като лека атлетика, плуване или бойни изкуства) е невъзможно да получат професионални договори, защото такива просто не съществуват.

Това означава, че тези спортисти са принудени да работят на непълно работно време в допълнение към често много интензивните си тренировки, тъй като спонсорите и частното финансиране не са достатъчно разпространени във Франция и атлетите нямат висок стандарт на живот.

Френският плувец Леон Маршан спечели 4 златни и един бронзов медал на игрите в Париж, Сн. ЕПА/БГНЕС

През 2015 г. Националната спортна агенция на Франция създава "Спортист на високо ниво" – статут, който се прилага за близо 16 300 атлети в цялата страна и им гарантира достъп до адаптирани училищни или университетски разписания, персонализирани медицински услуги и допълнителна социална сигурност.

Статутът също така им позволява да сключват специални трудови договори с публични администрации или частни дружества, които им гарантират адаптирано и намалено работно време при минимална заплата.

Само около 5500 от тях имат право на пряка финансова помощ, възлизаща на приблизително 100 евро на месец. 332-мата най-добри френски спортисти пък ще имат гарантиран доход от 40 хил. евро годишно, за да бъдат стимулирани за повече успехи на Олимпиадата и през следващите няколко години. Правителството ще заплаща разликата между вече съществуващите им доходи и тази сума. Франция обаче има 572 състезатели на Олимпиадата, което означва, че 240 от тях няма да имат тази финансова помощ.

На този фон премиите за медал изглеждат много стимулиращи. Франция дава бонус от 88 хил. евро за злато, 42 хил. евро за сребро и 22 хил. евро за бронз. Въпреки финансовите трудности за повечето спортисти във Франция, те са спечелили общо 55 медала от игрите досега.

Унгария инвестира много в спорта

Унгария е водещата европейска страна по отношение на разходите за спорт, поне това показват данните на Евростат. Близо 1% от общите държавни разходи отиват за спортни дейности и това е само чрез преки субсидии.

Освен това съществува така наречената TAO (субсидия за корпоративен данък), от която спортните асоциации и федерации могат да получат общо 125 млрд. форинта (314 млн. и 284 хил. евро) всяка година. Идеята е компаниите да могат да даряват част от корпоративния си данък за спорт, вместо директно към държавния бюджет.

Системата работи по този начин от 2011 г. насам. До 2022 г. общата сума на TAO е надхвърлила 1000 млрд. форинта (2 млрд. 515 млн. евро) и продължава да расте. Правителството на Виктор Орбан дълго време се опитва да обясни, че това не са публични средства, но решение на съда твърди обратното.

Най-големият бенефициент е футболът: Унгарската футболна асоциация изчислява, че между 2011 г. и сезон 2022/23 г. в играта са постъпили 418 млрд. форинта (малко над 1 млрд. евро) от различни компании.

Звездата на унгарското плуване Кристоф Милак донесе златен олимпийски медал на 100 м бътерфлай и сребро на 200 м бътерфлай от Олимпиадата в Париж Сн. ЕПА/БГНЕС

По-голямата част от тази сума е била похарчена за спортна инфраструктура в малките градове и села. Общо 25-те футболни клуба в унгарската първа дивизия са получили около 50 милиарда унгарски форинта през този период. Други 38 млрд. форинта (125 млн. евро) са отишли във Фелчут – клубът, основан от Виктор Орбан и намиращ се в родното му село.

Въпреки че не може да се сравнява с футбола, от 2011 г. насам хандбалът е получил повече от 200 млрд. унгарски форинта (500 млн. евро) под формата на субсидии. Баскетболът е получил почти същата сума, а водната топка (националният спорт на Унгария) и хокеят на лед са получили почти 100 млрд. форинта (250 млн.евро). Волейболът е получил още по-малко, а в списъка са включени и 10 по-малки спорта.

Независимо от милионите, резултатите не задоволяват. Поне до този извод се стига след проучване за Унгарския олимпийски комитет, в което са разгледани резултатите от 2010 г. до края на Олимпийските игри в Токио. При 52 % от спортовете се наблюдава голям спад в представянето след получаването на финансирането. Независими експерти предполагат, че един от проблемите може да е, че почти безплатните пари не са били съчетани с високите очаквания за резултатите.

На Олимпиадата в Париж обаче резултатите са относително добри. Във Франция се състезават 169 унгарски атлети, които досега са спечелили 15 медала –  5 златни, 5 сребърни и 5 бронзови отличия, което засега ги оставя извън топ 10 на страните по медали.