В България има места за студенти. Няма обаче достатъчно студенти за всички тях. Там, където младите най-много искат да учат, местата често не стигат. А там, където държавата се опитва да ги насочи, за да отговори на нуждите на пазара на труда, остават незаети места.

Сблъсъкът между желанието на кандидатите и "държавната поръчка" не е само български проблем. В цяла Европа конкуренцията за най-желаните специалности е висока, докато местата в други програми остават лесно достъпни. Когато резултатите не стигнат за вход в най-предпочитаната специалност, кандидатите в европейските страни обикновено имат и сходен набор от възможности – да опитат отново догодина, да изберат друга специалност, да потърсят университет в по-малък град или да платят цената на частното висше.

Така въпросът не е само колко места има в университетите, а кой и как може да влезе в мечтаната специалност.

Университети, специалности и финансиране

Към лятото на 2026 г. в България има 51 акредитирани висши училища – 31 държавни и 13 частни. Те предлагат обучение по стотици специалности, разпределени в 52 професионални направления. За миналата година броят на действащите студенти в страната е 190 650.

Държавата финансира обучението не немалка част от своите студенти, като предварително определя броя на местата по "държавна поръчка" в специалностите, предлагани от държавните висши училища.

През академичната 2026/2027 г. България субсидира обучението на 42 665 студенти. Най-актуалните данни за запълняемостта на "държавната поръчка" във висшето образование са от 2024/2025 г., когато 43 166 места за студенти, за чието обучение държавата е готова да плаща, се запълват средно 92%, спрямо около 88% през предходните две години.

Всяка година висшите училища обявяват дълъг списък с незаети места в различни специалности, като нерядко това са именно специалностите, приоритетни за държавата. И през 2026 г. в много университети, включително и някои от най-предпочитаните, беше обявен допълнителен прием за запълване на незаети места. Студенти след края на официалните класирания се търсиха и във висши училища като Софийския университет "Св. Климент Охридски", Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и Техническия университет – София.

По принцип идеята, която стои зад държавното финансиране на обучението на бъдещите висшисти е да помогне за професионалната реализация на завършващите училище, съобразявайките се с реалните нужди от кадри на пазара на труда. На практика обаче се получава сериозно разминаване.

Традиционно в последните години сред най-желаните специалности се нареждат "Медицина", "Право", "Психология", "Международни отношения".

Всъщност, според данни на Министерството на образованието и науката над половината студенти в страната се обучават в направленията: "Икономика", "Педагогика", "Медицина", "Администрация и управление", "Информатика и компютърни науки" и "Право".

Според последната Национална карта на висшето образование в седем направления приемът по държавна поръчка е дори преизпълнен и е над 100%. В "Икономика", "Спорт" и "Музикално и танцово изкуство" превишението продължава повече от три години, а в "Администрация и управление" и "Психология" – от две години.

В същото време най-търсени в страната сега са хора с техническо образование, експерти в строителния сектор – строителни инженери и проектни ръководители, медицински сестри и др.

Проблемът е, че едва 32% от студентите у нас учат в направления с добра перспектива за реализация. За повече от половината бъдещи висшисти на България (56%) има ниска вероятност да работят по специалността си.

Чуждите студенти в България и българските в чужбина

Чуждестранните студенти у нас представляват 8.67% от всички студенти в страната. Те идват от над 120 държави, но почти 90% са от Европа, а близо половината – от три страни – Гърция, Великобритания и Германия.

Студентите чужди граждани са концентрирани в относително малък брой професионални направления. Над половината (59%) от всички чуждестранни студенти в страната се обучават само в две професионални направления – "Медицина" (49.2%) и "Дентална медицина" (9.9%).

"Медицината" всъщност е единственото професионално направление в България, където студентите чужди граждани (58.6%) са повече от българските (41.4%).

За разлика от доминацията на медицината сред чуждестранните студенти в България според данни на Евростат средно в Европейския съюз най-популярните области са "Бизнес администрация и право", "Инженерни науки", "Хуманитарни науки и изкуства" и едва след това идват "Здравеопазване" и "Социални услуги".

Значителен брой български граждани пък следват в чужбина. Според данните на Евростат през 2023 г. става дума за над 9 800 български младежи, които учат в други страни от ЕС – най-вече в Германия и Австрия. Статистиката обаче не е пълна, защото в последните няколко години в Евростат липсват данни за Нидерландия, която е една от предпочитаните образователни дестинация за българските студенти. Nuffic23 казва, че българските студенти в Нидерландия достигат близо 5 400 през 2023 г. и доближават 5 500 през 2024 г. Включвайки Нидерландия, общият брой български студенти в ЕС надхвърля 15 000.

Оказва се обаче, че зад граница ситуацията с приема за висше образование е по-сложна. В различните европейски държави въпросът "Ще ме приемат ли?" има различен отговор. Някъде местата са повече от кандидатите, другаде конкуренцията е жестока само в няколко специалности. Има централизирани системи за прием, кандидат-студентски изпити, класирания по документи, списъци с чакащи и дори цели индустрии за подготовка за университет.

Румъния: Медицината и правото остават магнит за кандидатите

Румънските кандидат-студенти, подобно на българските, се конкурират за места сериозно само в определени факултети и специалности. В Букурещкия университет, например, тази година най-желаните специалности са били "Бизнес администрация" и "Фармацевтична химия", където около 17 души са се борили за едно място по държавна поръчка. Традиционно предпочитаната специалност "Право" пък е привлякла 1 685 кандидати при 300 места държавна поръчка, или близо 6 души са се конкурирали за 1 място.

Когато става дума за най-предпочитани специалности, "Медицината" и "Фармацията" винаги се нареждат на челните места. Румъния не е изключение от правилото. През 2026 г. Университетът по медицина и фармация "Карол Давила" в Букурещ отчете рекорден брой кандидатури за прием – 6 916 кандидати за общо 1 947 места, от които 1291 са финансирани от държавата, а 656 са платени. Броят на кандидатите е с 3 039 повече спрямо 2025 г. и с 2 712 повече спрямо 2024 г.

В Националния университет за наука и технологии в Букурещ пък сред най-конкурентните програми са тези във Факултета по автоматизация и компютърни науки и Факултета по електроника, телекомуникации и информационни технологии.

Няма единен стандарт, който да определя как става входът във висшите училища в Румъния. Някои ВУЗ-ове и факултети основават приема на средната оценка от матурата, други изискват приемен изпит и/или изпити за професионална пригодност, а трети – комбинират двата подхода.

Очаквано, в медицинския университет "Карол Давила" има кандидат-студентски изпити. В Букурещкия университет тази година приемни изпити са организирани само за факултетите по право, журналистика и математика. В Националния университет за наука и технологии кандидатите за най-желаните специалности полагат два писмени изпита: по математика и по избор – по физика или компютърни науки. В Букурещката академия за икономически изследвания пък приемът в повечето бакалавърски програми се основава на документите на кандидата. В Националния университет по физическо възпитание и спорт процедурата за прием най-често изисква от кандидатите да преминат през два етапа: медицински преглед и практически тест на спортните им способности.

Франция: Да получиш предложение не означава да получиш желаното място

От гледна точка на конкуренцията, същият е случаят и във Франция, където няма общ недостиг на места във висшето образование, но има ясни тесни места в най-търсените направления. Капацитетът не стига в силно търсени програми като тези в областта на здравеопазването, парамедицинските специалности и някои краткосрочни професионални програми.

Франция си има национална платформа за кандидатстване в университет, която се казва Parcoursup. През нея кандидатите посочват желанията си, а висшите училища разглеждат документите и класират кандидатите. За някои специалности приемът е свободен в рамките на наличния капацитет, а за други има селекция по документи, писмени и устни изпити. Данните от платформата пък помагат човек да добие представа за голямата картина.

Според тях през 2026 г. близо 577 000 завършващи гимназия и още над 152 000 кандидати, които искат да сменят специалност, са получили поне едно предложение за прием. Броят на гимназистите напуснали платформата преди да получат предложение в първата фаза на кандидатстудентската кампания е около 27 000.

Няма данни обаче за броят на кандидатите, които не са приети в предпочитаната от тях програма. Показателно в тази посока е съобщение на просветното ведомство на Франция в края на приема миналата година. От него стана ясно, че 94% от зрелостниците, регистрирани в платформата са получили поне едно предложение, но 81% са приели такова. Това е свидетелство, че получаването на предложение не означава непременно получаване на желаната програма.

В случаите, в които броят на кандидатурите надхвърля капацитета на конкретната желана специалност, университетът класира кандидатите по следващите им желания според предварително публикувани критерии и в съответствие с държавните приоритети, включително такива, свързани със съответния географски район.

Ако даден кандидат изобщо не получи място, може да остане в списъците с чакащи или да се включи в допълнителната фаза на приема, където се кандидатства за програмите с незапълнени места. През 2025 г. предложение в допълнителната фаза на приема са получили над 83 000 души. На практика едно такова предложение може да означава прием в по-малко предпочитана програма, място в друг град или допълнително място извън обичайния прием. При продължаващ неуспех кандидат-студентът може също да потърси възможности в частното висше образование, обучение в чужбина или извън университетската система.

Чехия: 80% намират място, конкуренцията е за добрите университети

В Чехия всяко висше училище определя собствените си критерии за прием на студенти. На практика обаче входът в почти всички хуманитарни специалности, включително юридическите и педагогическите факултети става със сходни писмени тестове за обща академична подготовка.

Медицинските факултети, от друга страна, все още провеждат кандидат-студентски изпити по биология, физика и химия в два кръга – писмен и устен. Техническите висши училища пък проверяват знанията на зрелостниците по математика и физика.

В крайна сметка обаче всеки, завършил средно образование с държавно признат изпит, може да кандидатства в колкото висши училища пожелае и 80% от кандидатите са приети все някъде. Конкуренцията отново е за топ университетите, които приемат едва около 20% от кандидатствалите в годината.

Кандидатите, които не са приети в нито един от университетите, в които са кандидатствали, могат или да опитат късмета си следващата година, или да се насочат към висше професионално училище.

Литва търси студенти за стотици свободни места

В Литва пред кандидат-студентите също не стои въпросът "Ще ме приемат ли да следвам висше изобщо?". След основния прием за 2026 г. дори са останали незаети 700 държавно финансирани места в университетите и още близо 600 в колежите. В Литва въпросите са "Ще ме приемат ли в желаната от мен специалност?" (ако тя е една от най-популярните – б. ред.) и "Ще вляза ли по държавна поръчка?".

Общо 28 253 души са подали кандидатури по време на основния прием през 2026 г. От тях 25 047 са отговаряли на изискванията за поне едно от посочените от тях желания, а 21 730 кандидати са получили предложение на първо класиране. След това в допълнителни кръгове са запълнени част от останалите свободни места.

Сред най-желаните специалности са медицината, правото, икономиката и финансите. В Медицинския университет в Каунас, например, са приети 342 студенти в специалност "Медицина", от които само 167 ще се обучават по държавна поръчка. Във Вилнюския университет пък "Право" са избрали 289 студенти, а икономика и финанси – 268.

Кандидатстването е централизирано като кандидатите могат да посочат до девет желания, подредени от най-предпочитаната към най-малко предпочитаната програма, като посочат включително предпочитания тип финансиране. Приемът се определя основно от резултатите от завършването на средното образование и държавните зрелостни изпити, като всяка специалност има свои изисквания за балообразуването. Специални приемни изпити има само за специалности в областта на изкуствата, архитектурата и спорта.

За разлика от системи като френската, при които кандидатите могат да останат в дълги списъци с чакащи, в Литва кандидатът получава едно предложение според подредбата на желанията си. Ако резултатът му не е достатъчен за първото желание, но е достатъчен за второто, получава място във второто.

Австрия: Матурите отварят врати, но не към всяка специалност

Обичайно входът в австрийските университети става с матура, а кандидат-студентски изпит се полага само при липсата на оценка от държавен зрелостен изпит. Оттам нататък пред студентите се отварят вратите на безплатната система на държавните университети.

Дотук звучи лесно. Картината обаче се променя, когато дойде дума за специалностите, при които търсенето надхвърля капацитета. През последните десетилетия броят на такива специалности с ограничен прием се е увеличил значително, а в списъка попадат едни от най-желаните направления на континента. Такъв е случаят с медицината, правото, психологията, фармацията, икономиката, компютърните науки и политологията. Кандидатите, които се борят за местата в тези програми, трябва да преминат през приемна процедура.

Колко изискваща е тази процедура зависи и от университета, и от специалността. Най-сложно се оказва да влезеш "Медицина". Там дисбалансът между търсенето и предлагането е особено силно изразен като всяка година кандидатстват около осем пъти повече студенти, отколкото са наличните места. Това, разбира се, означава, че е много по-вероятно кандидатът да не бъде приет.

Ако не получи място в желаната специалност, той може или да кандидатства отново най-рано идната година, или да избере друга специалност. Друга възможност е частният университет. Там обаче е скъпо – обучение по медицина или психология обикновено струва около 20 000–30 000 евро годишно.

Германия: План "Б" е университет в малък град

Подобна е и ситуацията в Германия, където в университет най-често се влиза с оценките от матури. Дори без въпросния изпит да е положен входът във висшето образование е възможен. Конкретните правила за това варират в различните провинции, но обикновено тази възможност стои пред завършилите професионално образование след придобиване на практически опит.

Матурата обаче не стига за кандидатстване в най-предпочитаните специалности и там се прилагат допълнителни изисквания за прием като специални тестове за пригодност или подбор. Конкурентни са специалности като "Медицина", "Психология", "Бизнес администрация", "Право" и "Архитектура".

Ако кандидатът може да си позволи високите такси за обучение, частните университети могат да бъдат алтернатива на държавните ВУЗ-ове. Много бъдещи студенти обаче кандидатстват едновременно в няколко държавни университета и за няколко специалности, за да увеличат шансовете си за прием в случай, че не получат най-предпочитаното място. Университетите в по-малките градове често предлагат по-добри перспективи за прием и се оказват план "Б".

Гърция: Приемът в университета започва години по-рано и струва скъпо

Гръцките държавни университети са безплатни и пълни – имат максимален брой студенти, а за обучение не се заплаща никаква такса. В силно търсените специалности като право, медицина и политехническите/инженерните специалности, никога не е имало достатъчно места за всички кандидати.

Пред онези, които не успяват да се вредят за място, стоят няколко възможности, ако искат висше образование – да опитат отново догодина, да се пренасочат към друга специалност или да отидат да учат в чужбина – обикновено в страни като България, Румъния, Кипър, Италия, Германия, Великобритания, Нидерландия или САЩ. Младите мъже обаче не могат да протакат, защото, ако не продължат образованието си, могат да бъдат призовани за 12-месечната си задължителна военна служба.

Има и още една възможност – обучение в частно висше училище в Гърция. До 2024 г. в страната изобщо нямаше частни университети. Сега частното образование е възможност, но нито е особено престижно, нито напълно признато от държавата.

Успешният прием при високата конкуренция в страната зависи от резултатите от т. нар. панелински изпити. Тези изпити, подобно на държавните зрелостни изпити у нас, се полагат в края на гимназията и играят ключова роля за приема в желаната специалност в университета. От 90-те години насам гръцките власти обмислят да въведат изцяло нова форма на прием в държавните ВУЗ-ове, но и към днешна дата решение за това няма.

Подготовката за панелинските изпити отнема на учениците поне две години, като дори има специални учебни центрове, които предлагат интензивна подготовка за тях срещу около 1 000 евро месечно. 12-класниците в Гърция нерядко освен 35-те часа занятия в училище седмично, прекарват още час-два дневно в учебния център, а понякога имат и допълнителни тричасови занятия там и пробни изпити в почивните дни.

Най-високият резултат, който могат да постигнат при полагането на изпитите е 20 000 точки. За прием в престижния Юридически факултет в Атина, например, обикновено са необходими повече от 18 000 точки.

Привържениците на настоящата система за прием във висшите училища смятат, че тя е прозрачна и справедлива, тъй като учениците, които учат системно и имат високи оценки, обикновено успяват. Нерядко обаче подготовката довежда кандидат-студентите до прегаряне (burnout) и търсене на психологическа подкрепа от специалист.

В този сложен европейски образователен пъзел България заема едновременно две позиции – на държава, която привлича чужди студенти, и на държава, чиито млади хора търсят образование навън. Въпросите и у нас, и навън обаче остават еднакви – колко места има, в кои специалности са те, кой ги иска и доколко образованието успява да срещне младите хора с професиите, от които икономиката има нужда. 

---