Предстоящите тази неделя парламентарни избори в Австрия са ключови за позицията на Виена за бъдещето на ЕС, която се превръща в нова точка на несигурност в Европа.
България и Румъния от своя страна следят с изострено внимание вота, тъй като поне официално това е единствената държава с резерви за пълноправното членство на двете балкански страни в Шенген.
В зависимост от бъдещето управление на Австрия обаче са възможни промени в отношението на страната към Русия, подкрепата за Украйна, миграцията и други въпроси.
Коалиция, но каква?
Според социологически проучвания изборите вероятно ще бъдат спечелени от крайнодясната проруска Австрийска партия на свободата (FPÖ) с лидер Херберт Кикъл.
Тя обаче няма да може да формира правителство и Австрия с голяма степен на вероятност ще се управлява от коалиция.
Решаващият въпрос при формирането ѝ е със или без FPÖ.
Най-вероятно ще се стигне до алианс между управляващата Австрийска народна партия на канцлера Карл Нехамер (ÖVP) и Социалдемократическа партия на Австрия (SPÖ).
При необходимост в управлението могат да влязат и Зелените и NEOS.
Има и втори сценарий за коалиция, но той е малко вероятен.
Ако Австрийската партия на свободата (FPÖ) спечели с по-голяма преднина, Австрийската народна партия (ÖVP) да формира коалиция е нея, но това вероятно ще мине през избирането на нов партиен лидер на мястото на сегашния канцлер на страната
Карл Нехамер, защото той е категоричен, че няма да си сътрудничи с Кикъл.
Кампанията
Кампанията беше прекъсната от наводненията, които удариха Австрия две седмици преди изборите.
Всички останали проблеми останаха на заден план, но преди това темите за миграцията и убежището доминираха в политическия дебат.
Инфлацията все още е проблем, който резонира. Иначе здравеопазването и социалните въпроси са в центъра на политическия дебат.
FPÖ може да обърка ЕС
Весела Чернева, зам.-директор на Европейския съвет за външна политика, коментира, че за България ще е много важно дали Австрия ще успее да излъчи проевропейско правителство.
По думите ѝ европейските позиции на страната по основни теми могат да се променят радикално след изборите и това внася несигурност и неустойчивост.
Чернева коментира пред Mediapool двата основни сценария.
Ако се стигне до вариант, в който FPÖ участва в коалицията или влияе на европейските позиции на Австрия, България ще следи внимателно дали ще има промяна за Шенген и по цялостната позиция за миграцията и засилването на ролята на Frontex.
Възможна е и промяна в подкрепата за разширяването на ЕС.
FPÖ се обръща към губещите просперитет и разочарованите, разпалва страхове и печели от тях. През последните години FPÖ винаги е била подценявана в анкетите, защото хората не признават, че гласуват за FPÖ. Днес този срам вече не съществува, симпатизантите на FPÖ открито показват подкрепата си за партията и по този начин демонстрират срещу политическата система, която отхвърлят.
Влизане на FPÖ в управлението ще окаже влияние и върху отношенията на Австрия с Брюксел, като е възможна коалиция с унгарския премиер Виктор Орбан.
В другия сценарий ще е по-лесно да се разговаря както за Шенген, така и по големите теми за реформа на ЕС.
Ще вдигне ли Австрия "ветото" за Шенген
Очакванията на двете балкански страни са след изборите в Австрия да се открие възможност за положително гласуване.
На 10 октомври предстои европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон и министърът на вътрешните работи на Унгария, която е ротационен председател на ЕС, да предложат на Съвета на Европейския съюз да бъдат премахнати проверките по сухопътните граници.
Бойко Борисов, лидерът на най-голямата партия в България ГЕРБ, която се очаква да спечели и поредните предсрочни парламентарни избори в края на октомври, коментира, че "седмица преди изборите в Австрия надали е най-доброто време да си говорим по тази тема".
Изненадващо, но и той има резерви към готовността на България да стане пълноправен член на Шенген.
Въпреки всичко според дипломатически източници България и Румъния имат шанс да се придвижат напред.
Ако ÖVP и FPÖ сформират коалиция след изборите, достъпът на България и Румъния до Шенген ще бъде по-малко вероятен, отколкото при друга коалиция, например между ÖVP, SPÖ и NEOS/Зелените.
Какви са разликите и приликите между ÖVP и FPÖ
Ключови за политиката на Австрия са двете основни партии – Австрийска народна партия (ÖVP) и Австрийска партия на свободата (FPÖ).
FPÖ е крайнодясна партия, има документирани контакти с десни екстремисти като т. нар. Индентитарно движение, което се свързва с националсоциализма.
Подобно на други крайнодесни партии в Европа, най-силната тема на FPÖ е имиграцията и как да я спрем или поне намалим.
Това е много силна емоционална тема и апелира към страховете и гнева на гражданите на Австрия.
ÖVP, от друга страна, се възприема като центристка партия, но, водена от успеха на FPÖ, също се фокусира силно върху въпросите на миграцията и убежището и се опитва да наложи много ограничителен курс.
Тонът на ÖVP не е толкова рязък като този на FPÖ, но нейният курс все повече се ориентира към исканията, отправени от FPÖ.
Става въпрос за ограничаване на имиграцията, а също и за това как страната да приема по-малко или никакви молби за убежище в бъдеще.
Отношението към Русия. Възможно ли е отстъпление в подкрепата на Украйна
Сегашната управляваща коалиция на ÖVP и Зелената партия има много ясен курс. Той осъжда руската агресия и подкрепя санкциите, наложени от Европейския съюз.
Въпреки това правителството проформа настоява за неутралитет.
FPÖ, която в момента е най-силната политическа сила в проучванията, традиционно подкрепя Русия. Ако стане част от следващото правителство, може да се очаква промяна във външната политика и смекчаване на солидарността с Украйна.
FPÖ твърди, че търси решение на войната и се фокусира върху преговорите с Русия.
ÖVP досега демонстрира ясна позиция за солидарност с Украйна, докато позицията на Neos е може би най-ясна в противопоставянето на Русия.
Социалдемократическа партия на Австрия (SPÖ) традиционно се чувства свързана с Русия.
Лидерът на партията Андреас Баблер обаче се опитва да се позиционира ясно в отхвърлянето на агресивната война.
Според него позицията на Австрия като неутрална държава може да служи като посредник за мирното решение.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Никола Лалов (Mediapool.bg, България) и екип на Der Standart.
В отговор на #3635513