Точно преди 80 години пленумът на ЦК на Руската комунистическа партия /болшевики/ избира Йосиф Сталин за генерален секретар на ЦК на партията и той официално става ръководител на Съветска Русия. Тази годишнина е повод за разговора с политолога Александър Ципко, който излага някои свои мисли за ролята на личността в историята.
Днес, когато политическата действителност на 90-те години ни обогати с нов опит, можем най-сетне да разберем защо Сталин толкова лесно получи властта в началото на 20-те години, казва Александър Ципко. Пълна глупост е да се прави паралел между Сталин и Путин. Но защо Русия имаше нужда от единия тогава, а от другия - сега?
Двете революции - пролетарската в началото на века и буржоазно-демократичната в неговия край са време на разюздана борба с държавността и националното богатство. С интервал от 70 години ние се залавяхме да разрушим из основи всичко. Трагедията на революцията през 90-те години бе в това, че тя не беше антикомунистическа, както се провъзгласяваше, а в действителност антируска, антидържавна. През 20-те и през 90-те години се водеше борба не толкова за социализъм или демокрация, а срещу Русия.
Сталин навреме почувства, че руснаците са уморени от унижаване на тяхното национално достойнство и от гаврата над историята на страната. Той улови настроението на масите и го използва, като отхвърли теорията на Троцки за световна революция и предложи идеята за построяване на социализъм в една отделно взета страна. Сталин умело използва инстинкта за национално самосъзнание и моментално получи подкрепа не сред ленинската гвардия, а сред широките маси.
Сталин дойде на власт благодарение на пробудилия се в народа синдром на отхвърляне от революционния хаос и националния нихилизъм. Той точно улови, че е дошло време за установяване на ред и за възраждане на държавническия дух. А тези цели не можеха да бъдат постигнати без бърза смяна на елита и нова кадрова политика. И Сталин започна чистка.
Ситуацията при идването на президента Путин на власт прилича на тази в началото на 20-те години, е мнението на политолога. На границата между 20-и и 21-и век Русия отново преживя стадий на потиснато национално самосъзнание и Путин не можеше да не използва това. Друг въпрос е, че той няма такива лостове, с каквито разполагаше Сталин. Вождът можеше да се опре на комунистическата идеология, на мощния репресивен апарат и на революционните настроения на народа. Путин няма подобни ресурси.
Може би това е по-добре за всички, тъй като е гаранция срещу изграждането на нова авторитарна държава начело с диктатор. От друга страна, нуждата от силна ръка се чувства. Необходима е твърда воля, за да се спре разпадането на държавата, но да не се възстановява предишната тоталитарна система.
Смятам, че Путин не се и стреми към това. Той е човек с европейски възгледи, своеобразен десен либерал-консерватор, със свои козове. Той дойде в Кремъл в период на следреволюционна стабилизация, на възстановяване на Русия като суверенна държава, свободен е от идеологически догми. Трябва само да не спира по средата на пътя. Две години на президентския пост са достатъчни, за да очертае ясно стратегията. Засега това не е направено. Може би нужните думи ще прозвучат в посланието към Федералното събрание. Президентът е длъжен да усети своята мисия и историческа роля
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
