Путин ни успокои: “Не бойте се, оставам с вас”

“Не се бойте, оставам с вас”. Така като че ли утеши Владимир Путин съгражданите си на неотдавнашната телевизионна “пряка линия”.

Политико-дипломатическа Москва продължава да гадае кой ще е приемникът на Путин и с какво ще се захване самият президент, след като напусне Кремъл.

Мнозина отказват да повярват, че двамата полуофициални кандидати за президент – Сергей Иванов и Дмитрий Медведев – наистина ще се борят за президентското кресло.

Има и такива, които смятат, че руската управляваща класа няма да успее да се разбере за кандидатурата на приемника и на Путин ще му се наложи да остане и за трети мандат.  

Друга група експерти предполага, че президентът, избран през 2008 г., ще поседи в Кремъл, след някоя и друга година ще подаде оставка и ще освободи място за Владимир Путин, който ще бъде избран триумфално за трети мандат, без каквото и да било нарушение на конституцията.

Всички наблюдатели обаче са единодушни, че изборите през 2008 г. ще бъдат спечелени от този, който е подкрепян от Путин.

Третият мандат на Путин?

Ако президентът на Русия би искал да остане на поста за трети мандат, то, преди всичко, нямаше да отрича това толкова често и толкова настойчиво.

Путин е твърде чувствителен на тема имидж и не му се иска  да изглежда в очите на съотечествениците си и на Запада като човек, който нарушава конституцията.

Ако се допусне, че той ще освободи мястото в Кремъл, то основната интрига около бъдещото президентство стават отношенията на Путин с неговия наследник. 

В известен смисъл на Путин му бе по-леко, отколкото ще бъде на третия по ред руски президент. Той дойде на власт в страна, преживяла жестока финансова криза, и смени болния и уморен Борис Елцин, чийто рейтинг не надхвърляше 8%. С други думи пое нелеко наследство.

Но пък и каквото и да направеше Путин през своя първи мандат, то се възприемаше от по-голямата част на обществото с одобрение – просто защото фамилията на президента не беше Елцин.    

В следващите години Путин се възползва от контрола над средствата за масова информация и от собствения си медиен талант, за да укрепи позициите си. За това помогна и стабилният ръст на цените на нефта и газа.

В този смисъл на приемника му ще бъде по-трудно. Той едва ли ще се окаже толкова харизматичен, колкото е сегашният руски лидер. А и разноцветната опозиция, в момента парализирана от хипнотичното влияние на президента над народа, може да се възроди, когато в Кремъл се настани не толкова силен лидер.

И последно, всичко, свързано с новия президент, хората ще оценяват, сравнявайки го с Путин, или по-точно с телевизионния образ на президента.

Какво ще прави самият Владимир Владимирович? Ще стане ръководител на “Газпром”, на гражданския орган Обществена палата, председател на Конституционния съд, министър-председател? Тези позиции са важни и дават възможност за редовен контакт на Путин с новия президент.

Повечето от наблюдателите обаче виждат Путин, каквато и длъжност да заеме, като руския Дън Сяопин – задкулисният кукловод, главният идеолог, неформалният лидер, без когото не се взема нито едно решение. .

Обаче Русия не е Китай с неговите конфуциански традиции с почитта му към възрастните. Второ, след оставката си Дън не заемаше никакви постове и така формално остана независим и неподконтролен на никого в централната власт. В Русия единственият такъв център е президентът.

И тук възниква главният въпрос – какво ще стане, ако наследникът на Путин поиска да стане независима фигура? Формално той ще има всичките възможности за това – върховната власт в Русия фактически е автономна и има огромна притегателна сила.

Впрочем, както отбеляза в частен разговор един познат депутат от Държавната дума, “властта в Русия е организирана като своего рода корпорация. И тя няма да позволи на никого да наруши реда, дори на бъдещия президент”.

Във всички случаи Владимир Путин има време да реши какво ще е бъдещето му.