"";Изтичането"" на четвъртата власт в първата ще продължи

Г-н Лозанов, смятате ли, че има скрит смисъл в идеята да се въведе изискване за петгодишен опит в БНТ и БНР за хората, които ще оглавяват тези медии?

Аз считам, че по начало има тенденция регулацията и управлението на медиите да се насочи към кръгове вътре в самите медии, което само по себе си е тенденция по отношение на членовете на регулаторния орган -СЕМ. За мен си остава проблематично, защото експертността е нещо различно от пряката реализация и от правенето на радио и телевизия, и е по-близка до управлението, отколкото до регулацията. По отношение на управлението ми се струва по-логично директорите да имат някаква грамотност и да могат да се справят с професионална компетентност. Казвал съм многократно, че практически трябваше да бъде решен проблемът с разбиването на тази пирамидална структура на обществената медия , така че практически управителният съвет да не бъде само фон, на който генералният директор взема своите решения, а да бъде активният колективен субект на управление. Вторият въпрос беше с квалифицираното мнозинство. И двата проблема, които за мен бяха реалният изход за превръщането на националните медии в обществени, не бяха решени.Така че, не виждам скрит смисъл, по-скоро виждам в това един начин да се мине встрани от същинските проблеми.

Има ли някакви признаци, които да подсказват за намерение за по-тясно обвързване на националното радио и националната телевизия с властта?

Нямам желание да бъда преднамерено подозрителен. Няма признаци,че се търсят нови механизми за развързване на двете медии от властта. Тези механизми бяха преди всичко квалифицираното мнозинство при вземането на решения. Аз не чух нито един аргумент за това защо генералните директори на двете национални медии няма да се избират с квалифицирано мнозинство.Тук има една предистория, която не е зле да се припомни - в първоначалния проект на гласуване на единствения засега закон за радио и телевизия , генералните директори се избираха с квалифицирано мнозинство, по-късно в зала някой премахна това и така те бяха продукт на избор с обикновено мнозинство, което практиката показа, че много лесно се разпознава и разчита като политически избор. Сега не виждам механизмът да е променен.

Има ли нещо, между посланията, прозвучали в доста известното изказване на шефа на правителствения пресцентър Цветелина Узунова, че шефовете на радиото и телевизията са част от управленския екип на държавата,т.е.,припознава ги като държавен инструмент на властта и намеренията, които откриваме в областта на законодателството и регламента за работа на тези медийни институции?

Не искам да коментирам писмото на г-жа Узунова, не си спомням текста конкретно, пък и не ми се ще, това не е толкова важно. Смятам,че най-големият проблем през всичките тези години за регулацията на медиите беше,че медийното пространство, особено телевизионното, доминирано от БНТ, се превръщаше в продължение на политическото пространство. С всяко ново мнозинство се възраждаха очакванията най-после двете пространства да се "развържат", да бъдат две паралелни пространства, а не едното да изтича в другото. Аз обичам да наричам това нещо изтичане на четвъртата власт в първата. Според мен това статукво, при направените поправки в закона, има всички шансове да се съхрани и не виждам някаква реална възможност за развитие. Има възможност бъдещият СЕМ да бъде проводник на това политическата позиция на мнозинството да се превръща в механизъм за управление на медията. Аз обичах преди да казвам, че човек, който гласува за Иван Костов , е вече гласувал за Лили Попова. Това е най-важното, което трябваше да се развърже, сега не виждам то да се е развързало.